Решение № 36 от 07.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500415 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Министерство на земеделието и храните, с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, чрез пълномощник юрисконсулт Р., срещу Решение № 158/10.06.2024 г. по гр. д. № 231/2023 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е осъдено Министерство на земеделието и храните да плати на С. И. И., ЕГН **********, от гр. Генерал Тошево, ул. „Васил Алексиев“ № 37, сумата от 56 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, претърпени от смъртта на М.Е.Е., следствие настъпило пътно транспортно произшествие на 14.04.2019г. около 01:00 часа на главен път ІІ-29, посока гр. Добрич, на около километър и половина преди с. Стожер, общ. Добричка, причинено от внезапна поява на диво животно /кошута/, преминало от ляво на дясно през платното за движение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2019г., до окончателното й 1 изплащане, както и е осъден жалбоподателя да заплати разноски за воденото производство.

Твърденията са за неправилност, необоснованост и несправедливост, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск. Жалбоподателят счита, че не е легитимиран да отговаря по чл.50 от ЗЗД, вр. с чл.2 от Закона за лова и опазване на дивеча; твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и оспорва изводите на съда за наличието на постоянна, трайна и дълбоко емоционална връзка между ищеца и починалото лице.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от въззиваемата страна С. И. И., с който жалбата се оспорва. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът С. И. излага, че на 13.04.2018г., около 19:00 часа, М.Е.Е. пътувал заедно със С.П.М. от гр. Генерал Тошево до гр. Варна, като управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ** . На 14.04.2018г. около 01:00 часа тръгнали обратно от гр. Варна през гр. Добрич за гр. Генерал Тошево по главен път ІІ-29. На около километър и половина преди с. Стожер от ляво на дясно през платното за движение преминала кошута. Водачът не могъл да избегне удара с кошутата или да спре поради внезапната поява на животното на пътя и последвал удар между автомобила и животното. В следствие на удара колата се завъртяла и се ударила в дърво. В резултата на настъпилото ПТП М.Е. починал. Образуваното ДП № 115/2018г. на Второ РУ на МВР - Добрич било прекратено. В резултат на настъпилата смърт на М.Е.Е., следствие на ПТП, причинено от внезапната поява на диво животно, ищецът претърпял неимуществени вреди (болки, страдания и психически стрес). Ищецът приемал починалия като свой син, въпреки липсата на биологична връзка между двамата – приел го като свое дете и го отгледал, след като заживял с майка му Я.Ц.Д.. Твърди, че тогава М. е бил на 11 години и двамата с майката са били изоставени от родния му баща. Отношенията им започнали трудно, но с течение на времето те станали точно като между баща и син, взаимно си помагали и се подкрепяли. Ищецът купил на М.Е. първото колело, помогнал му да изкара шофьорска книжка, купил му първата кола, 2 после и втората, помогнал му да се справи с проблемите си в училище, издържал го; подкрепил го в избора му да учи във Военноморското училище във Варна, инженерна специалност и го придружавал на приемните изпити.

Докато учел, се прибирал през уикендите при ищеца и майка си. След 2 години ищецът отново го подкрепил в решението му да изостави започнатото образование и да поеме към друго, като заявил, че ще заплаща необходимите такси и издръжка. Предстояло да избере къде да продължи обучението си.

Ищецът приемал М. за свой син, а той го приемал за свой баща (с рождения си баща не искал да контактува). Много от познатите на ищеца дори не знаели, че не са баща и син. Когато говорел за него, казвал, че става дума за сина му.

Ищецът също така разчитал на М. и за в бъдеще, надявал се да се изучи, да започне работа, да се ожени, да има деца, а в по-късни години, той да се грижи за майка си и за него, така както ищецът се грижил за него. Преди М. да почине, имали намерение с майка му да сключат брак и той бил съгласен, и се радвал за тях. Загубата на М. се отразила на ищеца изключително тежко изпаднал в депресия, защото вече нямало на кого друг да разчита; дълго време не искал да вижда никого, да се среща с хора. Внезапно настъпилата смърт на сина му била за ищеца голям шок; все още не бил преодолял болката от загубата на сина си; имал дете, за което да се грижи и то един ден да се грижи за него, а вече го нямало; изпитвал празнота, която щяла да остане за цял живот. За претърпените неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 105 000 лева.

Тъй като причината за настъпването на ПТП е внезапната поява на диво животно – кошута, а по силата на чл. 2 от ЗЛОД дивечът в Република България е частна държавна собственост, съответно съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЛОД организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието и храните, то и следва да бъде ангажира отговорността на Държавата чрез Министерството на земеделието и храните, който е собственик на посоченото животно. Моли ответното министерство да бъде осъдено да заплати сумата от 105 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и психически стрес, претърпени от ищеца от загубата на негов близък М.Е.Е., вследствие настъпило ПТП на 14.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

3

В срока по чл.131 ГПК ответникът Министерството на земеделието и храните оспорва иска. Отрича отговорността си за претърпените от ищеца вреди, тъй като въпреки прогласената държавна собственост върху дивеча, Държавата като собственик не е във възможност да ги надзирава и контролира, респективно не носи отговорност по чл.50 ЗЗД. Отрича и материалната легитимация на ищеца, който не е биологичен баща на починалия, поради липсата на създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищецът да търпи продължителни морални болки и страдания от смъртта на М.Е., като оспорва изложените в исковата молба обстоятелства да обосновават такава. Изтъква, че починалият не наричал ищеца „татко“, купуването на материално оценими подаръци не било достатъчно за съществуване на връзка баща-син, нямало доказателства за съвместно живеене в едно домакинство, ищецът и майката не били сключили граждански брак към момента на събитието, а значително покъсно. Според изложението в исковата молба, ищецът по-скоро загубил човек, който е бил бъдеща гаранция, че ще го гледа на старини, а не човек, когото е приел като истински свой син и скърби за него. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило поради появата на диво животно (кошута). Счита, че ПТП и настъпилата смърт на водача на автомобила са следствие изключително и само на виновното поведение на водача, което се изразява в управление на автомобила със скорост 163,22 км/ч - със 73,22 км/ч над разрешената за участъка, при наличие на сигнализация - предупредителен знак за опасност от група А №22, без поставен предпазен колан. Произшествието възникнало през тъмната част на денонощието, при което водачът следвало да прояви поголяма отговорност. Високата скорост обуславяла факта, че не е могъл да намали или да спре, когато е възникнала опасност за движението по смисъла на чл. 20 от ЗДвП, а липсата на предпазен колан довела до изпадането му от МПС след навлизането му в гората и последвалия удар между автомобила и дърветата. Без наличието на приноса на пострадалия, според ответника, не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат. Оспорва иска и по размер.

Варненският апелативен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

4

Видно от приложените по делото материали, съдържащи се в ДП №115/2018г. на ОП-Добрич, процесното ПТП е настъпилото около 01:00 часа на 14.04.2018г., около километър и половина преди с. Стожер, общ. Добрич, на главен път II29, като с управлявания от М.Е.Е. лек автомобил „БМВ“ с рег.

№ **, който се движел в посока гр. Добрич е настъпил удар с преминаващо пот ляво на дясно през платното за движение диво животно-кошута.

Установява се, че е настъпила смъртта на М.Е.Е.. По ДП №115/2018г. по описа на Второ РУ на МВР - Добрич, е било образуваното за настъпилото ПТП досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което е прекратено при условията на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК настъпилата смърт на водача, чието виновно поведение по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – управлението на автомобил със скорост около 163,22 км/ч и при възникнало непреодолимо препятствие (внезапно изскочила кошута на пътното платно) не е могъл да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, е прието за причина за възникналото ПТП.

От заключенията по допуснатите авто-техническа, медицинска и комплексна медицинска и авто-техническа експертиза се установява следното:

Според заключението по допуснатата авто-техническата експертиза ПТП е настъпило около 01:20 часа на 14.04.2018г. по път II-29, в посока гр.

Варна - гр. Добрич, на около километър и половина преди началото на с.

Стожер, при движение на управлявания от М.Е. автомобил марка „БМВ 328i“ с рег. № ** (който бил технически изправен) със скорост около 163,22 км/ч, по прав участък от пътя, при асфалтова суха, хоризонтална, запазена, в добро състояние пътна настилка, през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. От ляво на дясно спрямо движението на автомобила през платното за движение е преминала кошута. Вследствие на взаимното пресичане на траекториите на движение на автомобила и на кошутата е настъпил удар между предната част на лекия автомобил и кошутата, като тя при подскоците си е паднала върху предния капак на автомобила и веднага след това е последвал удар в дясната част на предното панорамно стъкло и предната дясна колонка (горната предна дясна част на купето), т.е. в областта на купето в мястото на водача (автомобилът е с дясно разположение на управлението). В резултат на този удар водачът е загубил 5 контрол над управлението на автомобила. Автомобилът се е отклонил в дясно и е преминал върху десният банкет. На разстояние от 83,50 м. след като е напуснал платното за движение, автомобилът е навлязъл в гора, намираща се в дясно от платното за движение. След като е изминал около 27 м. в гората е настъпил удар между предната дясна част на автомобила и дърво. След този удар автомобилът е започнал да се завърта и отклонява в ляво, при което е последвал страничен удар във второ дърво, вече в задната лява част на купето, в областта на задното ляво колело. Последвало е предвижване на автомобила напред и в дясно и удар в трето дърво, този път в предната лява част на автомобила, след което той се е установил в покой. При удара в първото дърво тялото на водача е напуснало купето на автомобила, като след установяването му в покой то се е намирало непосредствено пред предната лява част на спрелия след произшествието автомобил (по данни от протокола за оглед на местопроизшествие към ДП № 115/2018г.). Причината за настъпване на удара между лекия автомобил и кошутата от техническа гледна точка според вещото лице е взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и дивото животно, а причината за настъпване на ударите на автомобила в трите дървета в гората в дясно от платното за движение е загубата на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача му в резултат на удара с дивото животно. Налице е, според експерта, причинно-следствена връзка между появата на диво животно върху лентата за движение по посока гр.