Решение № 31 от 23.02.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Сандански, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100128 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. Л., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, срещу „Финансцентър“-ЕООД, с ЕИК:201099699, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н”Красно село”, бул.”Г.Д.”, № 103, ет.2, офис 3, представлявано от С.С.Н., с която е предявен иск за заплащане на сумата от 5 лев- частичен иск от 505,02лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по договор за потребителски кредит ******/18.04.2023г., сключен между А.Н.И. и „Финансцентър“-ЕООД, вземането по който договор е цедирано от кредитополучателката в полза на ищцата.

Правно основание- чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че на 18.04.2023г. между А.Н.И. и „Финансцентър“-ЕООД е сключен договор за потребителски кредит *****, по който страните са се договорили отпуснатия заем да е в размер на 500лв., видът на вноската-месечна, а броят на погасителните вноски-6. Твърди се, че в чл.11 от договора страните са уговорили договорът за кредит да бъде обезпечен с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя.

Твърди се, че още със сключване на договора, макар в същия да е посочен седемдневен срок за предоставяне на гаранция, на А.И. е начислена неустойка в размер на 505,02 лева, тъй като не е представила в срок надлежно обезпечение, както и че задължението е погасено.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предписаната от закона форма, а именно:

1 да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за всяка от страните. Твърди се, че договорът е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК поради това, че не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, тъй като ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Твърди се, че договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, тъй като е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в такъв кратък срок гаранция, отговаряща на всички изисквания, посочени в договора. Твърди се, че клаузата, с която е уговорено заплащане на неустойка е нищожна, тъй като задължение на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договор за кредит и при отрицателна оценка да откаже сключване на такъв. Твърди се, че клаузата е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване. Твърди се още, че с клаузата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като кумулирането на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо. Освен това се твърди, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение, както и че цената на договора е по-висока и е прикрита с неустойката. На следващо място се твърди, че предвидената в процесния договор клауза за неустойка е неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка, а клаузата не е уговорена индивидуално. Твърди се, че на 12.10.2024г. е сключен договор за цесия, съгласно който А.Н.И. прехвърля на цесионера В. Й. Л. вземането си срещу „Финансцентър“-ЕООД, представляващо сумата в размер на 100лева-платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит № ******/18.04.2023г. По изложените съображения ищцата предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска като неоснователен. Същият оспорва твърдяната нищожност както на клаузата за неустойка, така и на целия договор. Твърди, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, чл.11, чл.12, чл.22 и чл.33 от ЗПК. Твърди, че няма законово изискване за посочване в договора за потребителски кредит на конкретните показатели, които се вземат предвид при изчисляване на ГПР, както и че за кредитополучателя е налице яснота относно финансовата тежест, която поема чрез сключване на договора, тъй като в договора е посочен точния размер на годишната договорна лихва и общия размер на задължението. Твърди, че по отношение на чл.11 от договора няма фактическо основание за прилагане или неприлагане на разпоредбата, тъй като договорът за потребителски кредит е прекратен след четири дни с извършено на 21.04.2023г. плащане на сумата от 600лв. от А.Н.И. в офис на „Финансцентър“-ЕООД, както и че съответно не е начислявана и не е заплащана неустойка по чл.11 от договора. В подкрепа на становището си ответникът не сочи доказателства.

2

С протоколно определение от 03.02.2026г. съдът е допуснал изменение на предявения по делото иск, като същият се счита предявен за заплащане на сумата от 100лева.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2023г. между „Финансцентър“-ЕООД, с ЕИК:201099699, в качеството на кредитодател, и А.Н.И. с ЕГН-**********, в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № *******, при следните параметри: размер на кредита500лв., начин и срок на връщане-чрез 6 броя месечни последователни вноски, посочени в погасителен план, неразделна част от договора, считано от 18.05.2023г. до 18.10.2023г.вкл., ГЛП37,99%, ГПР-45,54%, обща сума дължима от кредитополучателя-594,98лв., включваща главница и възнаградителна лихва. В чл.3 от договора е посочен размера на ГПР, както и че изчислението му е извършено при следните допускания: лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат в този размер до изтичане срока на договора, поетите с договора задължения ще се изпълняват точно и в срок и няма да бъдат начислявани неустойки за неизпълнение. В чл.4 от договора е посочено кои разходи по кредита не се включват в ГПР, сред които са разходите свързани с обезпеченията и разходите за неустойки, които кредитополучателят дължи при неизпълнение на задълженията си по договора.

Съгласно чл.11 от договора, в 7-дневен срок от подписване на договора кредитополучателят се задължава да осигури на кредитодателя някое от следните обезпечения относно изпълнението на задълженията му по договора: 1.сключване на договор за поръчителство/встъпване в дълг, като поръчителят/встъпилият дълг, ако е физическо лице, да е дееспособно и на възраст над 20г.; да е с минимален брутен осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора, в размер не по-малък от 1200 лева на месец; да е работещ по трудово по трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключване на този договор; да има стабилна кредитна история и да не е страна по друг договор за креди или встъпване в дълг/поръчителство с кредитодателя, който не е приключил и погасен изцяло към датата на сключване на настоящия договор или договора за встъпване в дълг/поръчителство; а ако е юридическо лице-следва да е дружество, което извършва гаранционни сделки и да е одобрено от кредитодателя или 2.застрахователна полица за сключен в полза на кредитодателя договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения на кредитополучателя във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора. В чл.11.4 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл.11 от договора, същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 500,02лв., която неустойка се заплаща на части, заедно с всяка от погасителните вноски по приложение 1, съгласно погасителен план 3 съдържащ се в договора. В чл.20 от договора е предвидено, че при предсрочно погасяване на договора кредитодателят има право на обезщетение,определено съгласно изискванията на ЗПК.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че А.И. предсрочно е погасила предоставения заем с представената по делото разписка за плащане на сумата от 600лв. на 21.04.2023г., с която сума е погасила главницата от 500лв., начислената договорна лихва за периода от 18.04.2023г./датата на усвояване на главницата/ до 21.04.2023г./датата на погасяване на кредита/ в размер на 1,58лв. и начислено обезщетение за предсрочно погасяване в размер на 98,42лв. От заключението на вещото лице е видно още, че при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР като разходи е включена само възнаградителната лихва в размер на 94,98лв., както и че ако в ГПР се включи и начислената неустойка по чл.11 от договора то размерът на ГПР ще е 575,92%.

На 12.10.2024г. е сключен договор за цесия между А.Н.И. с ЕГН-**********, в качеството й на цедент, и В. Й. Л., с ЕГН-**********, в качеството й на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си срещу „Финансцентър“-ЕООД, с ЕИК:201099699, представляващо сумата от 100лв.-платена без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит № ******/18.04.2023г., ведно с всички права произтичащи от него, в това число лихви и неустойки, за сумата от 100лв., платима при подписване на договора. Съгласно т.5 от договора за цесия, цедентът упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за извършената цесия. По делото е представено и потвърждение за извършената цесия.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата е цесионер на вземане по договор за потребителски кредит, сключен между цедента и ответника по делото, по който договор е платена сума без основание.

По основателността на предявения иск:

В настоящия казус ищцата основава вземането си на договор за цесия, сключен от нея с А.Н.И., по силата на който последната й е прехвърлила вземането си към ответника по сключения между тях договор за потребителски кредит № ******/18.04.2023г., ведно с всички права, произтичащи от него.

Установи се, че на 12.10.2024г. е сключен договор за цесия между А.Н.И., в качеството й на цедент, и В. Й. Л., в качеството й на цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу „Финансцентър“-ЕООД, произтичаща от договор за потребителски кредит № ******/18.04.2023г., ведно с всички права произтичащи от него, в това число лихви и неустойки, както и че между „Финансцентър“-ЕООД и А.Н.И. е сключен договор за потребителски кредит № ******/18.04.2023г.

За да породи действие цесията спрямо длъжника е необходимо същият да е бил уведомен за нея. Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да 4 извърши както лично, така и чрез пълномощник. Установи се, че в договора за цесия цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. За извършената цесия ответникът по делото е уведомен в хода на настоящото дело с получаване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление тя да се счита за уведомление относно извършеното прехвърляне на вземането.

Ищцата основава исковата си претенция на вземане, което е основано на плащане при начална липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит ******/18.04.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно, дължи се връщане на дадено при начална липса на основание за разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Такава начална липса на основание е даденото по един нищожен договор, тъй като такъв договор не е породил правно действие.