Определение № 167 от 20.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Велико Търново, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500125 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 229 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Боби Тур“ ООД, гр. Русе, представлявано от управителя му М. Г. против определение № 73 от 15.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството против определение № 4467 от 10.11.2023 г., постановено по гр. д. № 555/2023 г. на Районен съд Русе и е прекратил производството по делото.

Поддържа се, че има правен интерес да обжалва определението на РС Русе за отказ да спре производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 ГПК , тъй като са засегнати правата му. Позовава се на постановките на ТР № 5/2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Моли се въззивният съд да отмени на обжалваното определение на ОС Русе и да върне на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока за отговор ответниците по частната жалба чрез пълномощника си адвокат С. Ц. от САК изразяват становище за за неоснователност на депозираната частна жалба. Поддържа се, че обжалваното определение на РС Русе не е преграждащо по смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и не е сред определенията, чието обжалване е предвидено изрично съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК, поради което правилно ОС Русе е приел, че частната жалба против определението е недопустима и е оставил същата без разглеждане 1 като е прекратил производството по делото.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба, представените по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение № 4467 от 10.11.2023 г., постановено по гр. д. № 555/2023 г. Районен съд Русе е отказал да спре производството по делото при условията на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 891/2001 г. по описа на същия съд. В определението е посочено, че същото може да се обжалва с частна жалба пред ОС Русе в 1 – седмичен срок от връчването му на страните.

С обжалваното определение № 73 от 15.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 5/2024 г. на Окръжен съд Русе е приел, че частната жалба на „Боби Тур“ ООД, гр. Русе, представлявано от управителя му М. Г. против определение № 4467 от 10.11.2023 г., постановено по гр. д. № 555/2023 г. на Районен съд Русе е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. За да достигне до този правен извод въззивният съд е приел, че определението не е от кръга на определенията по чл. 274 ал. 1 от ГПК.

ВТАС споделя изцяло тези правни изводи на въззивния съд, препраща към тях и и намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба бъде оставена без уважение като неоснователна. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, в която се приема, че определението, с което се отказва спиране производството по делото не подлежи на обжалване, тъй като нито е преграждащо, нито за него е предвидено изрично обжалване. В този смисъл е и определение № 156/16.04.2010 г. по ч.гр.д. № 59/2010 г., ІІ т.о. на ВКС. В цитираното от частния жалбоподател ТР № 5/2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че в категорията актове по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено и такова определение е това по реда на чл. 229 ГПК за спиране на 2 производството по делото. Правилно и законосъобразно в конкретната хипотеза въззивният съд е приел, че тъй като с определението по чл. 229 от ГПК, с което е отказано спиране на делото не се препятства развитието на делото не са налице предпоставките на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Задължителните постановки на ТР не могат да се тълкуват разширително в посока, че всяко определение по реда на чл. 229 от ГПК независимо дали се препятства развитието на делото подлежи на обжалване, поради което правилно въззивният съд е отказал да се произнесе по съществото на жалбата и е прекратил производството по делото.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 15.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5/2024 г. на Окръжен съд Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО обжалване. е

ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3