Решение № 138 от 15.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Хасково, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640201068 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. З. Х. от град С. срещу Наказателно постановление № 21 – 0276 – 000177/29.11.2021 г. на Началник на РУ на МВР - Ивайловград, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение по цитирания законов текст. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, отнесени от жалбоподателя и към съставения акт за установяване на административно нарушение. Твърди се и че описаното нарушение не било извършено, а процесният АУАН бил съставен при пълно противоречие с Кодекса за застраховане и Закона за административните нарушения и наказания, като излага конкретни и подробни съображения, свързани с нарушение на 1 процедурата по съставянето му и с описание на деянието, неговата правна квалификация и с вида на моторното превозно средство от гледна точка възможността то да бъде обект на задължението за сключване на задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, а пък жалбоподателят нямал качеството „водач“ на МПС. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.

Жалбата е подадена първоначално пред Районен съд – Ивайловград, като с Решение № 4 от 03.05.2022 г., постановено по АНД № 3 по описа на същия съд за 2022 г., наказателното постановление е отменено. С Решение № 685 от 19.10.2022 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД № 551/2022 г. решението на РС – Ивайловград е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, какъвто обаче, с оглед кадровата обезпеченост на органа на съдебна власт, не е могло да бъде сформиран, станало основание, след произнасяне с Определение № 196 от 15.11.2022 г. на Върховен касационен съд по частно наказателно дело № 875/2022 г., да бъде образувано настоящото производство.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото разглеждане на делото, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото процесуален представител – адв. К. Т. заявява, че поддържа жалбата и счита атакуваното с нея наказателно постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като в хода по същество пълномощникът на жалбоподателя не се явява и не представя писмено становище в подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт.

Административнонаказващият орган – Началникът на РУ на МВР Ивайловград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не заявява и становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 28.08.2021 г., в с. Л., общ. И., обл. Х., в частен имот на ул. „******“ 2 жалбоподателят Д. З. Х. бил извадил МПС, тип АТВ, марка и модел „*******************“, рег. № ****** с дата на първоначална регистрация 24.08.2021 г. съгласно Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, част I с № 0014614 A , собственост на „Ива Лес“ ООД, град Ивайловград, представлявано от управителя А. И. А., от гаража в имота, за да покаже на свои познати – свид. М. Ш. М. и В. А. П. монтиран калъф за огнестрелно оръжие. Без да разбере как точно, обаче, натиснал лоста за подаване на газ, при което превозното средство било приведено в движение и тръгнало напред към оградата, а в опит да го спре, без да бъде качен на него, жалбоподателят паднал и се ударил в оградата на имота, където се ударило и превозното средство. След като получил наранявания, жалбоподателят бил откаран в болнично заведение в град Свиленград.

Във връзка със случая била образувана проверка, а мястото на инцидента бил посетен от свидетелите В. К. Я., инспектор „Пътен контрол“ при РУ на МВР – Ивайловград и мл. инсп. Г. С., мл. автоконтрольор в РУ на МВР – Ивайловград. След като в хода на проверката било установено, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на юридическо лице – „Ива Лес“ ООД, град Ивайловград, а към датата на инцидента липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за превозното средство, доколкото представената застрахователна полица № B G /07/121002562329 била с валидност и период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 01.09.2021 г. до 23:59 часа на 31.08.2022 г., контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Поради това, срещу жалбоподателя, възприето като водач на превозното средство бил съставен на същата дата – 17.09.2021 г., от свид. В. К. Я., Акт за установяване на административно нарушение, серия АА с бл. № 572410.

Актът бил съставен в отсъствие на лицето, сочено в него като нарушител, който жалбоподателят, след предявяването му на 18.10.2021 г. подписал, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа било вписано, че има такива, без да посочи в какво се изразяват.

Възражения са постъпили и допълнително в рамките на законовия срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало на дата 18.10.2021 г., според отразеното в приложената преписка, в които се сочат конкретни 3 доводи, че описанието на деянието не било особено ясно и не можело да се разбере какво точно нарушение бил извършил, а описаното в него нарушение не било извършено, като възразява и по отношение на качеството на водач на МПС.

При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и след изготвено становище по подаденото писмено възражение, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че процесното МПС било такова, във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, но няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Ш. М. и В. А. П. относно обстоятелствата, свързани с настъпване на инцидента – място, дата, обстоятелства по привеждане в движение на превозно средство и относно настъпилия инцидент, а показанията на свидетелите В. К. Я. и Г. Т. С., и относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели и относно фактите, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон 4 към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал, като в тази връзка е налице произнасяне с Решение № 685 от 19.10.2022 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД № 551/2022 г., което освен, че обвързва преценката на настоящия съдебен състав, напълно се и споделя. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани, като възраженията в обратна насока се явяват несъстоятелни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – лице на длъжност Началник РУ на МВР – Ивайловград, съгласно Заповед № 1253-260/05.12.2018 г. на Директора на ОД на МВР -Хасково, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се 5 потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, що се касае до обективната страна на описаното нарушение. Същите са потвърдени по несъмнен начин в момент, непосредствено преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение с извършване на съответна справка от актосъставителя с техническо средство и изпълнение на задължението си, лично да се убеди в наличието на деянието по чл. 638, ал. 3 КЗ и съпоставка с представените писмени доказателства – застрахователна полица, целящи да разколебаят този извод. Освен всичко, ППС тип АТВ, марка и модел „*********************************“, рег. № ***** с дата на първоначална регистрация 24.08.2021 г. съгласно Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, част I с № 0014614 A, собственост на „Ива Лес“ ООД, град Ивайловград, представлявано от управителя А. И. А. без съмнение е моторно превозно средство, което попада в кръга обекти на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а за изпълнението на това задължение е необходимо да се следи както от собственика, във връзка с притежанието, така и от лице, различно от собственика, при поемане и във връзка с управлението. В случая, без съмнение са налице действия по привеждане на превозното средство в движение – волни или неволни, които във всички случаи покриват признаците на понятието, „управление“, разяснено и със задължителна практика на Върховния съд. Въпросът в случая, обаче, е не само в установеността на обективните признаци от състава на нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а в това дали жалбоподателят е можел, като водач на моторно превозно средство, без да е собственик на същото, с обикновената грижа, която дължи преди да поеме управлението да формира знание, че поема управлението без наличие на валидна полица.