Решение № 213 от 31.08.2026, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Исперих, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100655 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Е. Й., ЕГН **********, непълнолетна към датата на предявяване на исковата молба и действаща със съгласието на баща си С. М. А., против Ф. Н. Х., ЕГН .............. В хода на производството ищцата е навършила пълнолетие.

Ищцата претендира общо 13 154 лв., съответно 6 725,53 евро, от които: 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; 7 254 лв. разходи за дентално лечение; 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното производство; и 400 лв. стойност на увредения велосипед.

Твърди, че вредите са причинени при пътнотранспортно произшествие на 31.08.2023 г. в с. Х., когато управляваният от ответника автомобил „Ф. К. с рег.

№ .......... и прикачена платформа с рег. №.............. я застигнал и ударил отзад, докато се движела с велосипед по ул. „Г. М.“. Иска присъждане на законната лихва от датата на деликта и разноските.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че ищцата е навлязла внезапно от ул. „И.“ на пътя с предимство, без да спре на знак „Стоп“, и се е ударила странично в автомобила. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва причинната връзка и размера на денталните разходи, както и претенцията за платено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Д. – О. з.“ ЕАД оспорва исковете и поддържа възраженията на ответника, включително за липса на доказана причинна връзка относно част от твърдените имуществени вреди и за съпричиняване от страна на ищцата.

От съвкупната преценка на писмените доказателства, заключенията на 1 вещите лица и гласните доказателства съдът приема за установено следното:

На 31.08.2023 г. около 16:25 часа в с. Х. ищцата управлявала велосипед марка „B.“ по ул. „И.“ в посока към кръстовището с ул. „Г. М.“. След навлизане в ул. „Г. М.“ тя продължила движението си към центъра на селото в дясната пътна лента. Ответникът се движел по същата улица и в същата посока с автомобил „Ф. К.“, рег. №..........., с прикачена платформа, рег. № ............

Съгласно основното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и съобразено с огледа, следите и уврежданията по превозните средства, след навлизането си на ул. „Г. М.“ велосипедът е изминал около 7–8 метра. При скорост на автомобила около 57 км/ч предната му лява част е влязла в контакт със задната дясна част на велосипеда. Велосипедът се е завъртял напречно пред автомобила, ищцата е попаднала върху предния капак, след което под автомобила и е била влачена не по-малко от 4 метра. Повредите по задното колело и рамката на велосипеда съответстват на удар отзад, а не на твърдяното от ответника странично самоудряне.

Вещото лице е посочило, че водачът е имал видимост към велосипедиста и техническа възможност да избегне произшествието при своевременна реакция. Опасността е била възприета със закъснение. Този извод не е променен от допълнителната автотехническа експертиза.

Изчислените в нея скорости от 21,99 км/ч при маса на велосипедиста 40 кг и 23,93 км/ч при маса 50 кг са получени при хипотетично допускане за движение по инерция без спиране преди кръстовището. Самото вещо лице изрично е уточнило, че тези изчисления не изменят извода по основното заключение за механизма на удара и за движението на велосипеда пред автомобила в една и съща посока.

На ответника е издадено наказателно постановление № 23-0275001342/11.07.2024 г. за това, че като водачът не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението и е допуснал удар с движещия се в същата посока велосипедист. Наказателното постановление не обвързва гражданския съд по реда на чл. 300 ГПК, но представлява писмено доказателство, което, преценено заедно с автотехническите заключения и останалите доказателства, подкрепя приетия механизъм. По същите съображения постановлението за прекратяване на досъдебното производство също не е задължително за гражданския съд относно елементите на деликтната отговорност.

Нито един от разпитаните свидетели не е възприел непосредствено поведението на ищцата пред знак Б2. Свидетелите Е. Р. и Б. са пристигнали след сблъсъка. Родителите на ищцата също не са очевидци на началния момент на произшествието. Показанията на водача на автобуса се отнасят общо до група деца, преминали пред автобус в друг момент, без сигурна индивидуализация на ищцата и на процесната дата. Поради това тези показания не установяват неспиране на ищцата на знака „Стоп“.

В резултат на произшествието ищцата е получила разкъсно-контузна рана в теменната област, кръвонасядания и охлузвания по лицето, рани и оток на устните, множество охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, както и отчупване на коронките на двата горни централни резеца. Била е приета за стационарно лечение и изписана на 04.09.2023 г. с домашен режим.

Съдебномедицинската експертиза квалифицира уврежданията като временно 2 разстройство на здравето, неопасно за живота. В периода след инцидента ищцата е изпитвала болки, затруднено хранене и неудобства при ежедневното обслужване.

Съдебно-психологичната и психиатрична експертиза установява посттравматично стресово разстройство в пряка причинна връзка с произшествието, проявено с кошмари, повторно преживяване, избягващо поведение, страх при движение и пресичане, нарушения на съня и ограничаване на социалната активност. Симптомите показват тенденция към редуциране и не са довели до трайна дезадаптация, но част от тях са били налични и към момента на изследването. Показанията на родителите относно болките, затрудненото хранене, нуждата от придружаване и страха от движение по пътищата са последователни и съответстват на медицинските заключения, поради което съдът ги кредитира в тази част, независимо от родствената им връзка с ищцата.

По претенцията за дентално лечение е представена електронна фактура на стойност 130 000 турски лири, включваща шини за зъби 11 и 41, ортодонтски алайнери за почти цялото съзъбие и керамични и композитни възстановявания на зъби 16 и 26. Основното заключение на съдебноденталната експертиза установява, че единствено шината за зъб 11 би могла да има непряка връзка с травмата. Зъб 41 не е увреден при произшествието, алайнерите са ортодонтско лечение, несвързано с процесните травми, а зъби 16 и 26 не са засегнати от инцидента. Не са представени медицински протокол, рентгенографии, контролни изследвания или други документи, установяващи конкретно извършено лечение на травмираните зъби 11 и 21 и заплащането му.

Допълнително представените документи имат характер на план за лечение, а не на доказателство за реално извършени и платени манипулации.

При устното изслушване вещото лице е обяснило, че кореново лечение може да се наложи при засягане на пулпата и че керамичното възстановяване е един от възможните качествени методи, но не е установило, че точно такива манипулации са извършени на ищцата, че са били медицински необходими в целия фактуриран обем и че посочената сума е платена. Поради това съдът не приема за доказани нито основанието, нито причинната връзка на претендирания разход от 7 254 лв.

От оценъчната експертиза се установява, че пазарната стойност на велосипеда непосредствено преди произшествието е 396 лв., а разходът за възстановяване би бил 940 лв. Тъй като стойността на ремонта надвишава пазарната стойност, е налице тотална щета и обезщетението е ограничено до действителната стойност на вещта — 396 лв.

С договор за правна защита и съдействие от 04.09.2023 г. ищцата е уговорила и заплатила в брой 500 лв. за адвокатска защита по ДП № 275-ЗМ233/2023 г. По делото е установено реалното участие на упълномощения адвокат, включително получаването на постановлението за прекратяване. С оглед възрастта на пострадалата, характера на уврежданията и необходимостта да защитава правата си като пострадало лице, разходът е необходим, разумен и пряка последица от деликта.

За уважаване на иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат установени противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина, като вината се предполага до доказване на противното. От приетия механизъм на 3 произшествието се установява, че ответникът, движейки се със скорост около 57 км/ч в населено място, не е възприел своевременно намиращия се пред него уязвим участник и го е ударил отзад. С това е нарушил задълженията си по чл.

5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поведението му е противоправно и виновно и се намира в пряка причинна връзка с установените телесни, психични и имуществени вреди.

Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ не освобождава прекия причинител от деликтната му отговорност. Увреденото лице разполага с право на избор дали да предяви претенцията си срещу застрахователя или срещу делинквента.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да бъде намалено, когато пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите. Приносът трябва да е конкретно установен и да се намира в причинна връзка с вредоносния резултат. Доказателствената тежест е върху страната, която се позовава на съпричиняването, а изводът не може да се основава на предположения.

В случая не е доказано ищцата да е преминала без спиране през знак Б2 или да е навлязла внезапно непосредствено пред автомобила. Хипотетичните изчисления в допълнителната автотехническа експертиза не установяват фактическото й поведение. Напротив, установено е, че преди контакта тя е изминала 7–8 метра по ул. „Гео Милев“ пред автомобила и е била видима за водача. Поради това възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недоказано и следва да бъде отхвърлено.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД съдът съобрази възрастта на ищцата към датата на инцидента — 15 години, броя и характера на телесните увреждания, болничното лечение, болките и неудобствата, травмата на двата предни зъба, проявите на посттравматично стресово разстройство, продължителността на възстановяването, липсата на трайна физическа инвалидизация и постепенното затихване на психичната симптоматика. При съобразяване и на обществено-икономическите условия към датата на деликта съдът намира, че претендираните 5 000 лв., равностойни на 2 556,46 евро, представляват справедливо обезщетение и искът следва да бъде уважен изцяло.

Искът за дентални разходи от 7 254 лв., равностойни на 3 708,91 евро, следва да бъде отхвърлен изцяло. Не е налице само неяснота относно размера, която би могла да бъде преодоляна по реда на чл. 162 ГПК, а недоказаност на самото извършване и заплащане на причинно свързаното лечение.

Искът за заплатеното адвокатско възнаграждение в досъдебното производство е основателен за 500 лв., равностойни на 255,65 евро. Законната лихва върху тази сума се дължи от 04.09.2023 г., когато разходът е направен, а за периода от 31.08.2023 г. до 03.09.2023 г. акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена.

Искът за велосипеда е основателен до 396 лв., равностойни на 202,47 евро, а за разликата до 400 лв., равностойна на 2,05 евро, следва да бъде отхвърлен.

Общият уважен материален интерес е 5 896 лв., равностойни на 3 014,58 евро, а отхвърлената част е 7 258 лв., равностойни на 3 710,96 евро. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху обезщетенията за неимуществени вреди и за велосипеда се дължи законната лихва от датата на увреждането — 31.08.2023 г., а върху разхода за адвокатска защита — от датата на заплащането му.

4

Ищцата е направила разноски в общ размер 1 800 лв. — 1 200 лв. адвокатско възнаграждение и 600 лв. депозити за вещи лица. Уважената част от исковете е 5 896 лв. от общо 13 154 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата 806,81 лв., равностойни на 412,52 евро.