Определение № 490 от 04.09.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Враца, 04.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500381 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11471/05.08.2025 г., подадена от „Евро Финанс Колект България“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявана от Управителя С. К. Н., чрез пълномощника адв. И. Л. - САК, със съдебен адрес***, против разпореждане от 21.07.2025г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 1367/21.07.2025г., издадена по ч.гр.д. № 2281/2025г. по описа на Районен съд - Враца в частта за разноските, с която не е уважено искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 480,00 лв. с ДДС, като е присъдена само сумата от 240,00 лв. с ДДС.

В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане от 21.07.2025 г. в неговата обжалвана част е неправилно, като несъобразено с материалния и процесуалния закон, както и със задължителната съдебна практика.

Твърди, че не е допустимо служебно намаляване на присъдените разноски от заповедния съд като се позовава на едностранния характер на заповедното производство, тъй като за длъжника по заповедта за изпълнение съществувала възможност да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл.

413, ал. 1 от ГПК.

Освен това длъжникът имал възможност да направи възражение за прекомерност на присъдените с заповедта разноски в исковото производство по чл. 422 от ГПК за установяване на дължимост на вземането за сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Излага, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът може да присъди по-нисък размер от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по възражение на другата страна, каквото по делото нямало.

Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмените в отхвърлителната част обжалваното Разпореждане № 1367/21.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 22812025 г. по описа на Районен съд - Враца, като 1 неправилно и незаконосъобразно и да осъди Е. М. Н., с ЕГН ********** да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД разликата над присъдената сума от 240 лв. адвокатско възнаграждение до претендираната такава от 400 лв.

Препис от частната жалба не е връчван на ответната страна за отговор.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.07.2025 г., подадено от „Евро Финанс Колект България“ ООД с ЕИК ***, против Е. М. Н., с ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Кърджали, за следните суми: сумата 40,47 лева-главница по фактура № 1320518626/15.04.2022г. за договор за електронни съобщителни услуги от 11.04.2022 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Mobix M“ за отчетен период от 15.04.2022г. до 14.05.2022г., в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер 30,07 лв. с ДДС, както и за телевизионна услуга VIVACOM TV с абонаментен план „VIVA TV S“, в които план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 10,40 лв. с ДДС; ведно с законна лихва от 16.07.2025 г. на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата 16,41 лева-мораторна лихва за периода от 04.05.2022г. до 16.07.2025г.; сумата 27,96 лева-главница по фактура № **********/15.05.2022г. за договор за електронни съобщителни услуги от 11.04.2022 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Mobix M“ за отчетен период от 15.05.2022г. до 14.06.2022г., в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер 18,48 лв. с ДДС, както и за телевизионна услуга VIVACOM TV с абонаментен план „VIVA TV S“, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 9,48 лв. с ДДС; ведно с законна лихва от 16.07.2025 г. на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата 11,12 лева-мораторна лихва за периода от 02.06.2022г. до 16.07.2025г.; сумата 27,96 лева-главница по фактура № 1323650983/15.06.2022г. за договор за електронни съобщителни услуги от 11.04.2022 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Mobix M“ за отчетен период от 15.06.2022г. до 14.07.2022г., в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер 18,48 лв. с ДДС, както и за телевизионна услуга VIVACOM TV с абонаментен план „VIVA TV S“, в които план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 9,48 лв. с ДДС; ведно с законна лихва от 16.07.2025 г. на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата 10,86 лева-мораторна лихва за периода от 10.07.2022г. до 16.07.2025г.

Посочено е, че вземането произтича от конкретизирани договори за телекомуникационни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ АД Договор за електронни съобщителни услуги от 11.04.2022 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Mobix M“ за отчетен период от 15.04.2022г. до 14.05.2022г. в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер 30,07 лв. с ДДС, както и за телевизионна услуга VIVACOM TV с абонаментен план „VIVA TV S“. Посочено е, че На 31.05.2021г. „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е сключила договор за прехвърляне на вземания с „Иновативни Финанси“ ООД, а на 03.08.2023 год. кредиторът „Евро Финанс Колект България” ЕООД е закупил от „Иновативни финанси” ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към Е. М. Н..

Към заявлението е приложенo пълномощно за процесуално представителство, както и договор за правна зашита и съдействие с упълномощения адвокат от 01.07.2025 г. в който е посочено изрично, че уговореното адвокатско възнаграждение 2 от сумата от 480,00 лв. с ДДС за процесуално представителство, защита и съдействие в производство по чл. 410 ГПК срещу Е. М. Н., с ЕГН ********** е заплатено в брой.

По подаденото заявление Районен съд - Враца е издал Заповед № 1367 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2025г., с която е уважил претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, наказателна лихва при просрочие и разноски за внесена държавна такса. Със заповедта за изпълнение заповедният съд е присъдил и разноски по делото в размер 240,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

В мотивите на заповедта заповедният съд е приел, че искането за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. с ДДС, е частично основателно, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и да се определи от съда с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, без да е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските хонорари. Съдът се е позовал на постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22, по което е прието, че присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и българският съд вече може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредбата минимални размери. Приел е, че съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия.

С оглед на конкретния случай съдът е приел, че производството е заповедно, развива се по утвърдени от Министерство на правосъдието образци на заявление, заповед за изпълнение и възражение, не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, че размерът на материалния интерес е неотносим към преценката за адекватност на платения от заявителя адвокатски хонорар спрямо правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия, поради което възнаграждението следва да се намали на 200,00 лв. (240,00 лв. с ДДС), която именно сума следвало да се присъди на заявителя за платен адвокатски хонорар.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която намира съответно приложение и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следователно предпоставките за присъждане на разноски в производството по чл. 410 ГПК са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски.

В случая предявените с процесното заявление вземания са изцяло уважени, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заявителя е възникнало вземане за сторените в заповедното производство съдебно- деловодни разноски /за държавна такса - 21,25 лв. разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС /, като същият е представил писмени доказателства за реалното им извършване / договор за правна помощ, служещ като разписка. /.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно от цитираната разпоредба, законодателят не е предвидил възможност за съда служебно да преценява дали адвокатският хонорар е прекомерен или не, доколкото правото да се възрази 3 срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение принадлежи единствено на насрещната страна по делото.

В този смисъл са и мотивите, изложени към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, според която само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, която обаче съдът извършва само когато същият е надлежно сезиран с искане по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК.

Заповедното производство по чл.410 ГПК се развива като едностранно до момента на връчване на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът обективно няма възможност да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение и да отправи пред заповедния съд искане за неговото намаляване. Едва в случай, че длъжника в предоставения му срок по чл. 414 от ГПК възрази, че присъденото в полза на заявителя възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, същият може да обжалва заповедта, само в частта за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК. Извод за необходимост от заявяване на възражение за прилагане последиците на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва и от приетото в мотивите на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, че в производството по чл. 422 ГПК съдът следва да разгледа възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отнемането на възможността заповедният съд служебно и по своя преценка да намали размера на разноските на кредитора за заплатено адвокатско възнаграждение при обективната липса на възможност за длъжника да направи такова възражение, е проявление на диспозитивното начало в гражданския процес и на принципа за равенство на страните.