Решение № 3189 от 20.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 20.05.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11867 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 07.02.2019г., постановено по гр.дело №13476/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, е признато за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.328, ал.2 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Л.Д.Л. и е отменена заповед №1/02.01.2018г. на изпълнителен директор н. „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД, възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Л.Д.Л. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „ръководител Финансов отдел“ в „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД, осъдена е „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД да заплати на Л.Д.Л. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за оставяне без работа за периода от 02.01.2018г. до 02.07.2018г. в размер на 1000 лв. /частичен иск/, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г., като е отхвърлена претенцията за лихва за периода от 02.01.2018г. до 26.02.2018г.. С решението е осъдена „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД да заплати на Л.Д.Л. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 600.00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена „С.Б.з.А.Л.н.Х.З.“ ЕАД н. основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 210.00 лв., представляваща дължима държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – „С.Б.з.А.Л.н.Х.З. /СБАЛХЗ/“ ЕАД, представлявана от изпълнителен директор доц.д-р Бр.С., с която се обжалва изцяло решение от 07.02.2019г., постановено по гр.дело №13476/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, както и са възложени в тежест разноски.

Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че обоснованият краен извод на СРС, че не са налице предпоставките за прилагане на посоченото в оспорената заповед прекратително основание – чл.328, ал.2 от КТ, е в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се, че заеманата от ищцата длъжност – „Ръководител,

Финансов отдел“, е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като съгласно длъжностната характеристика има вменени трудови функции да ръководи, организира, контролира и отговаря за цялостната финансова-счетоводна дейност на медицинското заведение, да подписва заедно с изпълнителния директор на болницата всички документи от финансово-имуществен характер, от които произтичат права и задължения за здравното заведение, да подписва счетоводните отчети на болницата, както и всички други отчети и сведения, които произтичат от счетоводните записвания. Поддържа се още, че неправилно е решението на първоинстанционния съд и относно размера на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Твърди се, че месечното обезщетение на ищцата следва да се определи само на база брутното й трудово възнаграждение, което за последния отработен месец възлиза на 1804.98 лв., предвид на което неоснователна се явява претенцията на ищцата, която претендира месечно обезщетение в размер на 3440.98 лв., в която сума се включва и ДМС, което няма постоянен характер и не се включва в размера на брутното трудово възнаграждение, съгласно чл.17, ал.1, т.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка се поддържа, че получената от ищцата сума за ДМС за последния пълен отработен месец не следва да се взема предвид при изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Сочи се още, че неправилно е обжалваното решение и в частта на възложените разноски, което следва да се отмени доколкото неоснователни са заявените искови претенции. Алтернативно в случай, че съдът приеме предявените искове за допустими и основателни, се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, което не е съобразено с минималните размери, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Претендира присъждане на направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - Л.Д.Л., чрез пълномощник адв.Е.И., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на СРС е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства. Излага се, че от анализа на събраните доказателства – щатно разписание от 16.10.2017г. и последващо щатно разписание, утвърдено на 14.12.2017г. от изпълнителния директор на „СБАЛХЗ“ ЕАД, което е актуално към датата на издаване на оспорената заповед, се установява, че заеманата от ищцата длъжност „Ръководител, Финансов отдел“ не е включена в ръководните длъжности. Сочи се още, че макар и ищцата да е заемала длъжност с наименование „Ръководител, Финансов отдел“ същата е подчинена на Началник отдела, както и на Началник Административно-стопански блок, което е основание да се приеме, че длъжността на ищцата няма ръководни функции. Поддържа се още, че по делото е установено, че на 24.10.2017г. между „СБАЛХЗ“ ЕАД и трето неучастващо по делото лице – Г.М.С.е бил сключен граждански договор №ЛС-321, по силата на който ответникът е възложил на Г.М.С.да извършва конкретни дейности, изразяващи се в упражняване на външен независим контрол върху осъществяваната финансова дейност на лечебното заведение и по този начин са извзети всякакви ръководни функции на ищцата. В тази връзка се поддържа, че правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че заеманата от ищцата длъжност няма ръководни функции в „СБАЛХЗ“ ЕАД. На следващо място се излагат аргументи, че видно от договора за възлагане управлението на лечебно заведение - „СБАЛХЗ“ ЕАД №РД-16-376/05.09.2017г. на Съвета на директорите не е поставена никаква бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Сочи се, че съгласно чл.5, т.2 от договора за възлагане управлението на лечебно заведение - „СБАЛХЗ“ ЕАД №РД-16-376/05.09.2017г. Съветът на директорите е длъжен да разработи и представи пред Министерство на здравеопазването тригодишна програма за дейността /бизнес-програма/ на лечебното заведение за срока на действие на договора за управление в двумесечен срок от сключване на договора. Поддържа се, че от представените по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата такава бизнес-програма не е била представена пред Министерство на здравеопазването. Излага се, че след като по делото е установено по несъмнен начин, че няма изготвена бизнес-програма не е налице условие работодателят да упражни правото по чл.328, ал.2 от КТ и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата се явява незаконосъобразна и като такава правилно е отменена с обжалваното решение. Твърди се, че след като по делото е доказано, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.328, ал.2 от КТ е основателен и доказан, респективно и предявените акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ са основателни и доказани и като такива правилно са уважени от първоинстанционния съд. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.

Предявени са от Л.Д.Л. срещу „СБАЛХЗ“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от Л.Д.Л. срещу „СБАЛХЗ“

ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ:

В конкретния случай не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства – трудов договор №ЛС-168/24.09.2008г. и 6 броя допълнителни споразумения към него, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата, считано от 01.07.2011г. е заемала при ответника длъжността – „Ръководител,

Финансов отдел“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №1/02.01.2018г. на основание чл.328, ал.2 от КТ - поради сключване на договор за възлагане управлението на лечебно заведение №РД-16-376/05.09.2017г., считано от 02.01.2018г.. Фактическият състав на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия договор на ищцата, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на собственост на капитала - държавна, общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието - да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по-късно от 9 месеца след сключването на договора за управление и по конкретно - не по-късно от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя. Съдебната практика приема и че е необходимо с договора за управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и че правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ може да бъде упражнено от управителя еднократно - подборът по отношение на завареното ръководство е предоставен на новия управител еднократно. Доказателствената тежест за установяване наличието на тези предпоставки се носи от ответника-работодател.