Определение № 1010 от 10.12.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010 гр. ХАСКОВО, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500913 по описа за 2024 година Производството е по чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 258 и сл. ГПК .

С определение № 1403/19.08.2024 година, постановено по гр.д. № 369/2024 година, РС – Хасково е оставил без уважение исканията и на двете страни по делото за изменение на Решение № 537/08.07.2024 година, постановено по същото дело, в частта на разноските.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбоподателка Б. Д. М. – ищца в първоинстанционното производство, която го обжалва чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от САК. Частният жалбоподател настоява, че съдът не следва произволно да определя адвокатските възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, а да се ръководи от рамките, очертани с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, както и обема и спецификите на извършената от адвоката работа. Счита, че в разглеждания случай РС-Хасково не е изпълнил това свое задължение, поради което определението му по чл. 248 от ГПК е неправилно. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното определение и за присъждане на адв. А.Д. на пълния размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

Недоволен от така постановеното определение е останал и ответникът в първоинстанционното производство – „Сити Кеш“ ООД – 1

София. С подадената частна жалба се акцентира върху обстоятелството, че ищцата М. е инициирала 12 броя искови производства, като счита, че единствената цел е да обремени дружеството-ответник с деловодни разноски. Присъденото от съда адвокатско възнаграждение по настоящото дело било близко по размер до цената на уважения осъдителен иск, което водило до неоснователно обогатяване на ищцата и съставлявало злоупотреба с права. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, се прави искане за отмяна на атакуваното определение и оставяне без уважение на искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение на неин представител, осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

Б. Д. М. подава отговор на частната жалба от „Сити Кеш“ ООД, като изразява становище за нейна неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от „Сити Кеш“ ООД на подадената частна жалба от Б. М..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията по частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

Подадените частни жалби са постъпили в законоустановения срок, срещу съдебен акт със самостоятелно значение и правни последици, чийто инстанционен контрол по пътя на прякото обжалване е допустим. ЧЖ са от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд – Хасково определение, поради което същите са процесуално допустими.

Исковото производство е образувано по искова молба, подадена от адвокат А.Д. в качеството му на упълномощен процесуален представител на Б.

Д. М., против „Сити Кеш“ ООД –София. Предявени са обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК – за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен кредит (с цена на иска 1568 лева) и иск за неоснователно обогатяване по чл.

55 ал. 1 предл.първо от ЗЗД за сумата 548,36 лева. Едновременно с това, пълномощникът на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в исковото производство.

Ответникът е оспорил предявените искове с доводи за неоснователност.

С решение № 537/08.07.2024 година, постановено по гр.д. № 369/2024 година РС-Хасково е уважил и двата иска, като на основание чл. 26 2 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК е обявил нищожността на целия договор. А на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е осъдил дружеството-ответник да заплати на ищцата сумата 548,36 лева, представляваща недължимо платено по процесния недействителен договор за кредит. С оглед този изход от делото, РС-Хасково е възложил направените по делото разноски в тежест на дружеството-ответник, а освен това е осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на пълномощника на ищцата адв. А.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, в размер на сумата 480 лева. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд е отчел служебно известното му обстоятелство, че в РС - Хасково са образувани 12 искови производства, със сходен предмет, между същите страни. Позовал се е на разясненията, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С428/16 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд и доразвити с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, след което е приел, че установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в НМРАВ не го обвързват. Първоинстанционният съд е приел, че по разгледаното от него дело липсва фактическа и правна сложност, по идентични правни въпроси е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика, анализирал е извършените от адв. А. Д. процесуални действия, поради което е приел, че на адв. Д. по двата иска се дължи възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

ХОС споделя становището на първоинстанционния съд за това, че не е обвързан с размери на минималните адвокатски възнаграждения, определени с НМРАВ. В тази насока РС-Хасково е изложил подробни съображения, които настоящият състав споделя изцяло, без нужда да бъдат преповтаряни. Правилно е отчетено обстоятелството, че делото, за участие в което адв. Д. претендира адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, е едно от множество еднотипни дела, с хомогенна позиция както на страните по него, така и вече формирана устойчива съдебна практика. Това го прави като такова без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси, т.е. рутинно. Ето защо присъденото от РСХасково възнаграждение в размер на 400 лева е адекватно на правната и фактическа сложност на делото. Безспорно е установено, че адв. Д. е регистриран по ДДС, ето защо това обстоятелство следва да рефлектира при присъждане на възнаграждението, в който смисъл вече също съдебната практика е практически уеднаквена. В същото време, не са налице основания и за оставяне на искането му без уважение, както се домогва ответникът по делото „Сити Кеш“ ООД. Адв. Димитров е положил труд, изразяващ се в изготвяне и подаване на исковата молба, предявяването на исковете пред съда, а след това защита и процесуално представителство пред РС-Хасково.

Обстоятелството, че адв. Д. е предявил множество дела със сходен предмет и между същите страни, вместо едно дело, не води непременно до извода за злоупотреба с права и следва да го лиши от адекватно възнаграждение за положения труд.

Ето защо и двете искания – както това на ищцата, така и на ответника, за изменение на решението в частта на разноските, 3 представляващи присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, се явяват неоснователни. РС-Хасково е стигнал до същите изводи, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1403/19.08.2024 година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 369/2024 година по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4