Определение № 2318 от 15.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2318 гр. София, 15.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604426 по описа за 2025 година Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 02.06.2025г. по НОХД № 8799/21г. по описа на СРС, 129-ти състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП.

За да постанови горното определение първостепенният съд е приел наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса пълно фактическо описание и на „разбираемо“ изложение в обстоятелствената част на ОА на инкриминираните действия на двамата подсъдими и конкретния механизъм на реализиране на процесната престъпна деятелност, като конкретно установените в тази насока нарушения са следните:

- по мнение на основния съд, е недопустимо инкриминираните фактически действия да са описани, като извършени от неизвестен извършител, а в последствие и позовавайки се на свидетелски показания да се поддържа, че извършители са самите подсъдими лица

- според СРС, в депозирания ОА се наблюдават фактически несъответствия и неясноти и в тази вр. се подчертава обстоятелството на вменени на подс.А.Г. две отделни престъпления против личността с пострадали две различни лица, като твърдяната неяснота е свързана с хронологическата последователност на деянията

- сочи се и наличие на противоречие между обстоятелствена и 1 заключителна част на ОА досежно оръдието, с което се твърди да са причинени инкриминираните телесни увреди

- за съществено процесуално нарушение е възприета от СРС и липсата на пълно описание на вмененото на подс.В. престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК в частта относно сочените „пререкания“.

- липса на дадено в ОА описание на инкриминираните телесни повреди, причинени на пострадалия П.П. и изразяващи се в „причинена болка и страдание“.

Срещу определението в частта му по чл.248 ал.1 т.3 НПК е подаден частен протест от СРП с изложено твърдение за незаконосъобразност и с отправено искане за неговата отмяна.Релевира се довод за липса на твърдените съществени процесуални нарушения и в тази вр. се излагат подробни аргументи – ОА отговаря на законовите изисквания на чл.246 НПК и избраният от прокурора подход при структуриране на фактите по делото не рефлектират върху неговата процесуална годност.

Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден от оправомощен орган в кръга на компетенцията му, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Въззивният съд приема, че следва да потвърди атакуваното определение на СРС, макар и не по изложените в същото мотиви, приемайки че повечето от сочените нарушения не представляват съществени такива по см. на чл.249 ал.4 т.1 НПК.

СГС намира за нужно да подчертае следното:

Производството по НОХД № 8799/21г. е образувано по повод депозиран в съда ОА против подсъдимите В. и Г., на които е повдигнато обвинение за самостоятелно извършени престъпления против личността и против обществения ред и спокойствие.Изключая процесното престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 НК против личността на пострадалия П., всички останали престъпления, предмет на повдигнатото обвинение, са подробно описани, налице са информативни данни за време, място и конкретно реализирана деятелност, запълваща съставомерните елементи на процесните престъпления, респ. в тази вр. ОА отговаря напълно на законовите изисквания на чл.246 ал.2 НПК и е налице годно фактическо обвинение.

В частност и относно конкретно наведените в проверяваното определение доводи СГС отбелязва следното:

- първостепенният съд твърди, че е недопустимо инкриминираните фактически действия да са описани, като извършени от неизвестен извършител, а в последствие и позовавайки се на свидетелски показания да се 2 поддържа, че извършители са самите подсъдими лица.Действително подобен подход се наблюдава в даденото от прокурора описание, но последното е изключително ясно и недвусмислено се сочи, че извършители на описаната в ОА деятелност са именно двамата подсъдими, макар и тяхната самоличност да е отразена след обстоятелственото изложение на реализираната деятелност.Т.е. в тази насока обвинението е абсолютно разбираемо и не страда от пороци.Нещо повече – допустимо е прокурорът да се позовава на приобщените доказателства (в случая свидетелски показания), тъй като самият процесуален закон в нормата на чл.246 ал.2 НПК предвижда отразяване на доказателствените материали в обстоятелствената част на обвинителния титул.Недопустима е хипотезата на своеобразно заместване на фактическата обстановка посредством пресъздаване съдържанието на доказателствените източници, каквото не се наблюдава в случая.

- следващото соченото в проверяваното определение нарушение, преценено от СРС за съществено такова, се изразява в това, че в ОА се наблюдават фактически несъответствия и неясноти; в частност подчертават се вменени на подс.А.Г. две отделни престъпления против личността с пострадали две различни лица, като твърдяната неяснота е свързана с хронологическата последователност на деянията и обективната невъзможност за извършването им с едно действие.Тук отново основният съд не стъпва на изложените в ОА факти и реално игнорира същите. На подс.Г. е повдигнато обвинение за извършени две отделни престъпления против личността на пострадалите Б. и Н. и макар съгл. обвинителния диспозитив, престъпленията да са извършени на една и съща инкриминирана дата (а дори и отразеният часови диапазон е еднакъв; „около 13.20ч.“), то волята на държавното обвинение е изключително ясна – касае се за две отделни престъпни посегателства, като липсата на изрично отразяване на тяхната хронологична последователност най-вероятно се дължи на събраната доказателствената информация (при липса на доказателства в тази вр. прокурорът не следва да си измисля факти), но коментираната липса на изрично вписване на хронологичната последователност на деянията не прави обвинението негодно или такова, страдащо от определени пороци.От значение са единствено изложените факти на извършени две отделни деяния срещу телесния интегритет на двама отделни пострадали и тук волята на държавния обвинител е ясна и не се наблюдава твърдяното от СРС несъответствие и неяснота.

- по мнение на първостепенния съд, е налице и противоречие между обстоятелствена и заключителна част на ОА в частта му относно двете вменени на подс.Г. престъпления по чл.131 НК досежно оръдието, с което се твърди да са причинени инкриминираните телесни увреди.В тази вр. първостепенният съд проявява изключителен формализъм, който надхвърля рамките на законово въздигнатия формален характер на наказателния процес.Действително в обвинителния диспозитив се твърди, че телесните увреди на пострадалите Н.а и Б. са причинени чрез „нанасяне на удар с 3 неустановен предмет (наподобяващ тръба/прът)“, като в обстоятелствената част е налице уточнение в тази насока (ползвана метална тръба при удара върху св.Б. и ползван дървен прът при удара върху св.Н.а).Това обаче определено несъответствие е незначително такова и не се отразява на процесуалната годност на ОА, тъй като не касае съставомерни елементи на процесните престъпления.Нарушението е съществено само и единствено при несъответствие относно елементи от съответния престъпен състав (а материалната норма въздига в инкриминирано деяние това по причиняване на телесна повреда и се е дезинтересирала от ползваното за целта оръдие).Доколкото в случая самото оръдие на престъплението не е въздигнато в обективен елемент от престъпния състав, то и коментираното несъответствие не се оценява за съществено такова.Нещо повече – държавното обвинение дължи фактическо описание на начина на реализиране на престъпното деяние само и единствено в обстоятелствената част на ОА, а не и в заключителната такава; т.е. така направеният запис в случая дори е и излишен.Предметът на доказване, очертан в чл.102 НПК, се определя от т.нар. фактическо обвинение, дадено в обстоятелственото описание.

- на следващо място за съществено процесуално нарушение е възприета от СРС и липсата на пълно описание на вмененото на подс.В. престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК в частта относно сочените „пререкания“.Тук отново се наблюдава изключителен формализъм, който не може да бъде споделен.Действително в заключителната част на ОА при конкретизиране на деянието по извършени непристойни действия по см. на чл.325 ал.1 НК е ползван термина „пререкания“, като обаче вложеното в тях съдържание е изрично уточнено както в даденото обстоятелствено описание, така и в обвинителния диспозитив; касае се за определени изречени от подсъдимия думи, напълно идентично цитирани в обстоятелствената и заключителната част на ОА. Т.е. налице е описание на възприетите от държавното обвинение факти, като видно от направеното изрично уточнение на конкретните физически действия и на изречените думи, то е ясна и недвусмислено изразена волята на прокурора, че първите от тях обективно запълват „физическата саморазправа“, а вторите запълват сочените „пререкания“.При повдигане на обвинение за извършено престъпление са от значение инкриминираните факти, а не и правилното им терминологично квалифициране.

- последното установено от СРС нарушение на процесуалните правила се изразява в липса на дадено в ОА описание на инкриминираните телесни повреди, причинени на пострадалия П.П. и изразяващи се в „причинена болка и страдание“. Тук единствено са наблюдава правота в доводите на основния съд.В случая в обстоятелствената част на обвинителния титул са описани само действията на подсъдимото лице, но липсва изрично посочване на настъпилите вредоносни последици, в частност липсва отразяване на факта на реално причинена болка и страдание.В тази вр. прокурорът се е задоволил да пресъздаде заключението на изготвената СМЕ, но последната съгл. чл.136 ал.1 4

НПК представлява доказателствен способ и като такъв следва да намери отражение в ОА (на самостоятелно основание съгл. чл.246 ал.2 НПК), но не и да замести обстоятелственото описание – не е достатъчно да се посочи, че според СМЕ, е реализиран критерият на медико-биологичния признак „болка и страдание“, а следва изрично да се посочи факта на причинена телесна увреда.Процесното престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 НК е резултатно такова, поради което в ОА следва да са описани факти за настъпване на законово предвидения в материалния закон резултат.Т.е. в случая и по конкретното дело е налице съществено процесуално нарушение, тъй като липсва цялостно описание на елементи от престъпния състав, поради което с основание СРС е прекратил съдебното производство.

В контекста на горното следва дебело да се подчертае, че подобно съществено процесуално нарушение се наблюдава и относно останалите процесни престъпления против личността, вменени на подс.Г., които нарушения обаче не са констатирани от основния съд. Касае се за престъпления по причиняване на лека телесна повреда, която обаче като съставомерен резултат не е описана, а отново са отразени само съответните заключения по изготвените СМЕ; респ. в ОА е отразен доказателственият способ, но не са отразени нужните факти и в тази вр. следва изрично в обстоятелствената част да се посочи причинената на пострадалите Н.а и Б. телесна повреда.

В заключение и в отговор на наведени с частния протест доводи настоящият въззивен съд подчертава, че обстоятелството на разглеждане на делото и то при приключило разпоредително с.з. и отпочнато съдебно следствие по реда на чл.276 НПК от предходен съдебен състав на СРС не лишава последващия съд (в случая 129-ти състав) от самостоятелна преценка по въпросите по чл.248 ал.1 НПК.