Решение № 860 от 01.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Пазарджик, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100419 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. Ч.“№30, ет.2, ап.3 срещу „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., район „И.“, ул.“Н.“№25, ет.5, представлявано от Б. К. Б.,в обстоятелствената част на която се твърди, че на 12.07.2022г. страните са сключили договор за паричен заем №300815883. По силата на този договор ответникът отпуснал на ищцата заем в размер на 600лв., който е следвало да бъде погасен на 11 месечни погасителни вноски всяка в размер на 63.82лв. като падежът на първата вноска е на 15.08.2022г. Общият размер на кредита, който ищцата е следвало да върне е 702.02лв. Твърди се, че в чл.10, ал.2 от договора е уговорено, че заемателят е заявил желанието си да ползва услугата „експресно обслужване“, за което дължи сумата в размер на 300лв. или близо 50% от главницата по договора. Заплащането на така уговорената такса е включено към месечните погасителни вноски.Твърди се, че ищцата е погасила изцяло задълженията по процесния договор , включително е заплатила възнаграждение по клаузата на чл.10, ал.2 от договора. Във връзка с твърденията, че клаузата по чл.10, ал.2 е неравноправна е бил предявен иск за прогласяване на нищожност на тази клауза и е било образувано гр.д.№1799/2023г по описа на РС-Пазарджик. По същото дело е постановено решение №1228/17.11.2023г. , с което е прогласена нищожността на клаузата на чл.10, ал.2 от процесния договор за кредит като противоречаща на закона и добрите нрави. С оглед на така изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество за връщане на сумата от 300лв., представляваща такса за експресно обслужване по договор №3008115883/12.07.2022г, платена при липса на основание.

1

Във връзка с така изложените фактически твърдения е формулирано искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 300лв., представляваща платено при липса на основание по клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно обслужване по договор за заем №3008115883 от 12.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който не се оспорва предявения иск. Прави се искане разноските по делото да бъдат определени в законовоустановения минимум поради липса на правна и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. От същата, чрез пълномощника и, е постъпило писмено становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, съобрази становищата на страните като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 12.07.2022г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит №300815883, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата от 600лв., която последната е следвало до върне на 11 броя месечни погасителни вноски всяка в размер на 63.82лв. с падеж на първата погасителна вноска на 15.08.2022г ,а на последната- на 15.06.2023г. В чл.10, ал.2 от договора е уговорено, че заемателят е заявил желанието си да ползва услугата „експресно обслужване“, за което дължи сумата в размер на 300лв.

Заплащането на така уговорената такса е включено към месечните погасителни вноски и така размерът на общо дължимото по кредита възлиза на сумата от 1 211.98лв. Между страните не е спорно, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 300лв., представляваща такса“ експресно обслужване“.

С влязло в сила решение №1228 от 17.11.2023г, постановено по гр.д.№1799/2023г по описа на РС-Пазарджик, е прогласена нищожността на клаузата на чл.10, ал.2 от договор за кредит №300815883 , сключен на 12.07.2022г между страните по настоящото дело, предвиждаща заплащане на сумата от 300лв. за услуга“ експресно обслужване“ поради заобикаляне на закона чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД- за 2 връщане на даденото при начална липса на основание.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца да установи по делото факта , че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже , че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, тоест , че съществува правно основание, призната причина за разместване на благата, което му дава право да задържи полученото.

Безспорно се установи, че страните по делото са били в облигационна връзка по договор за кредит №300815883 от 12.07.2022г. Съгласно постигнатата договорка, обективирана в чл.10, ал.2 от този договор ищцата е платила на ответното дружество сумата от 300лв. за услугата „експресно обслужване“.

Безспорно се установи, че с влязло в сила решение №1228 от 17.11.2023г, постановено по гр.д.№1799/2023г по описа на РС-Пазарджик, е прогласена нищожността на клаузата на чл.10, ал.2 от договор за кредит №300815883 , сключен на 12.07.2022г между страните по настоящото дело, предвиждаща заплащане на сумата от 300лв. за услуга“ експресно обслужване“ поради заобикаляне на закона чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Ноторно е, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, поради което следва да се приеме, че процесната такава за заплащане на такса за услугата „Експресно обслужване“ не е уговорена между страните по горевизирания договор и такова задължение не е възникнало. При условие, че сумата от 300лв. е дадена от ищцата на ответника на несъществуващо основание следва да се върне от този, който я е получил и това е кредитора по процесния договор, тъй като за него не съществува правно призната причина, която да му дава право да задържи тази сума. Не без значение в случая и процусуалната позиция на ответника, изразена в отговора на исковата молба. Ответникът признава правно релевантните факти, че сумата от 300лв. му е дадена от ищцата по нищожна договорна уговорка.

Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300лв., платена без основание по клаузата на чл.10, ал.2 от договор за кредит с номер №300815883/12.07.2022г., която клауза е била прогласена за нищожна с решение №1228 от 17.11.2023г, постановено по гр.д.№1799/2023г по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 02.02.2024г.до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати на ищцата С. Пекова сумата от 50лв. държавна такса.

Следва да основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът да заплати на Еднолично 3 адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 480лв., представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер за адвокати и дружества, регистрирани по ЗДДС.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., район „И.“, ул.“Н.“№25, ет.5, представлявано от Б. К. Б. да заплати на С. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. Ч.“№30, ет.2, ап.3 на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 300лв., платена без основание по клаузата на чл.10, ал.2 от договор за кредит с номер №300815883/12.07.2022г., която клауза е прогласена за нищожна с решение №1228 от 17.11.2023г, постановено по гр.д.№1799/2023г по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 02.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., район „И.“, ул.“Н.“№25, ет.5, представлявано от Б. К. Б. да заплати на С. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. Ч.“№30, ет.2 сумата от 50 лв.,сторени от нея разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., район „И.“, ул.“Н.“№25, ет.5, представлявано от Б. К. Б. да заплати на „Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър Булстат под №177492004, с адрес на упражняване на дейността град София , ж.к.“М. л.“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11 на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –Пазарджик в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4