Решение № 107 от 20.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1806/2023
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 20.01.2025
- Състав
- Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 304 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 107 гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100901806 по описа за 2023 година
В исковата молба се излагат твърдения за сключен на 25.06.2018 г. договор за паричен заем между ищцовото „Д.П.Г.“АД – в качеството на заемодател и „Б.“ЕООД – в качеството на заемател. Сочи се, че в изпълнение на договора в полза на заемателя е отпусната и преведена сумата от 20 000 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 30.09.2018 г. Сочи, че връщане на сумата в посочения срок не било извършено, като такова не е последвало и след отправените устни покани и впоследствие и нотариална покана за това. Ищецът излага, че освен главницата по договора за паричен заем заемателят дължи и заплащане на възнаградителна лихва в размер на 0.4% върху заемната сума за периода 25.06.2018 г. – 29.09.2023 г., съобразно чл. 3 от договора, както и начислената неустойка за забава в размер на 0.1% от заемната сума за всеки просрочен ден за периода 01.10.2018 г. – 29.09.2023 г., съобразно чл. 9 от договора.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв.
– представляваща главница по договора за заем, сумата от 36 480 лв. – неустойка за забавено плащане, начислена за периода 01.10.2018 г. – 29.09.2023 г. и сумата от 5 055.06 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.06.2018 г. – 29.09.2023 г.
Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. В тази връзка излага доводи за недължимост на сумите, поради погасяването им при настъпила погасителна давност по отношение на част от тях и прихващане с насрещни вземания на ответника. В допълнение оспорва претенцията за възнаградителна лихва, начислена за периода след падежа на връщане на заемната сума /30.09.2018 г./, а именно начислената над размера на сумата от 257.74 лв. Оспорва иска за неустойка над размера на сумата от 21 900 лв., като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за разликата до пълния предявен размер при приложима тригодишна давност и признава за дължима неустойката в посочения размер, начислена за 1095 дни забава върху главницата.
Оспорва вземанията за възнаградителната лихва и за неустойката като погасени в 1 пълния им претендиран размер поради настъпило прихващане с насрещни вземания, което ответникът е заявил в нотариална покана, връчена на ищеца на 02.03.2021 г., възлизащи на сумата в общ размер на 48 648.70 лв., от която сумата от 10 403.55 лв. – по фактура № 275/19.08.2019 г.; сумата от 1040.35 лв. – неустойка за забава на плащането на главницата за периода от 23.05.2020 г. до датата на връчване на нотариалната покана; сумата от 37 204.80 лв. – по фактура № 271/15.01.2019 г. – неустойка за забава. Относно основанието за начисляването на вземанията, с които се твърди, че е извършено извънсъдебно прихващане ответникът излага, че е сключил договор за проектантски услуги с ДЗЗД „Б.С.Г.“ от 01.06.2018 г. и по силата на който се е задължил да изпълни дейностите, посочени в чл. 3 от договора срещу заплащане на възнаграждение в размер на 652 704 лв. с ДДС по 4 броя фактури. Уточнява, че по фактура № 268/30.07.2018 г. и фактура № 279/09.03.2020 г. плащанията са надлежно извършени. По фактура № 271/15.01.2019 г. дължимата сума е била заплатена с 6 отделни вноски, от които само първата в установения за това срок в размер на сумата от 120 000 лв., а всички останали са били извършени след изтичането на повече от 20 дни от падежа, поради което е начислена неустойка по чл. 10.2 от договора в размер на 10% върху дължимата сума от 372 048 лв. или възлизаща на 37 204.80 лв. Сочи, че неплатена е останала и сумата от 10 403.55 лв. – част от дължимата главница по фактура № 275/19.08.2019 г., върху която е начислена неустойка в максимално уговорения размер от 10% или сумата от 1040.35 лв. Ответникът твърди, че участник в ДЗЗД „Б.С.Г.“ с 59% участие е ищцовото „Д.П.Г.“АД. В писмо в отговор по отправената нотариална покана ищцовото дружество е заявило, че задълженията са на ДЗЗД „Б.С.Г.“, поради което оспорва да дължи сумите, за които е заявено извънсъдебно прихващане. Ответникът излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.
304 ТЗ ищецът в качеството си на участник в ДЗЗД „Б.С.Г.“ е солидарно отговорен за дължимите от всички участници суми.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът оспорва твърденията на ответника за настъпило извънсъдебно прихващане на насрещни вземания. В тази връзка излага, че в кореспонденцията разменена между страните ответникът изрично е признал, че отношенията с ищеца не могат да се уредят с института на прихващането, като е отправил предложение заемът да бъде обявен за несъбираем и е отправил последваща покана за плащане, поради невъзможност за прихващане. Оспорва дължимостта на сумите, за които ответникът твърди, че са били дължими към момента на прихващането, като сочи, че начислените такива за неустойка за забава са погасени по давност, а сумата от 10 403.55 лв. по фактура № 275/19.08.20219г. е удържана от ДЗЗД „Б.С.Г.“ за наложена неустойка по договор за обществена поръчка, възложена от Община Приморско, по който ответното „Б.“ЕООД има качеството на проектант на обект: „Инженеринг за разширяване и модернизация на ПСОВ за агломерация Приморско-Китен“, която неустойка е начислена поради забава предаването на работния проект. Оспорва доводите на ответника за солидарна отговорност на партньорите в гражданското дружество, доколкото такава не е уговорена нито в Договор за проектантски услуги от 01.06.2018 г., нито в Договора за учредяване на ДЗЗД „Б.С.Г.“, като съобразно предвиденото в последния дейностите по част проектиране и упражняване на авторски надзор попадат изцяло в задълженията на другите двама от партньорите в ДЗЗД, а именно – „СОФ П.И.“ЕООД и „А.Р.М.А.“АД.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, в която ответникът поддържа първоначално изложените от него доводи и твърдения, като оспорва тези на ищеца. В допълнение излага, че прихващането на насрещни изискуеми и ликвидни вземания настъпва и произвежда своето действие щом са налице условията за това и е заявено от единия от кредиторите, като без значение е 2 становището на другия кредитор в тази връзка. При условията на евентуалност, в случай че не бъде приета солидарната отговорност на членовете в ДЗЗД излага доводи за погасяване чрез прихващане на насрещните вземания в размер до 59% от общия дълг и равняващо се на участието на ответника / за сумата от 22241.88 лв./.
Предявени са от „Д.П.Г.“АД против „Б.“ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за паричен заем, сключен на 25.06.2018 г. между Д.П.Г. АД – в качеството му на заемодател и Б. ЕООД – в качеството му на заемател, страните по него са договорили предоставяне в заем на парични средства в размер на 20 000 лв., която сума заемополучателят се е задължил да върне и да плати възнаграждение срещу това под формата на месечна лихва в размер на 0.4% върху заемната сума и съгласно условията по договора – чл. 1 и чл. 3.
Предвиден е срок за връщане на сумата предоставена в заем – до 30.09.2018 г. В чл. 9 от договора се съдържа и клауза за неустойка, чието начисляване е предвидено при неизпълнение задължението на заемателя да върне сумата и плати възнаградителната лихва, като неустойката е в размер на 0.1% от заемната сума за всеки просрочен ден.
По делото е представено преводно нареждане от 09.07.2018 г. за сумата от 20000 лв. с основание – по договор за заем, с наредител на плащането – Д.П.Г. АД и получател – Б. ЕООД.
Видно от представената Нотариална покана, адресирана чрез нотариус В.М., рег. № 074, с район на действие СРС, от Д.П.Г. АД до Б. ЕООД, в същата е отправена покана за заплащане на начислени като дължими от адресата суми по договора за заем от 25.06.2018 г., както следва – 20 000 лв. – дължима главница; 257.74 лв. – лихва; 13 120 лв. – начислена неустойка за периода до 17.07.2020 г., като е предоставен срок за това – 7 – дневен от получаването на поканата. В поканата е удостоверено от нотариуса връчването й на дружеството адресат, чрез управителя Р.Г., на 10.08.2020 г.
Видно от представената Нотариална покана, адресирана чрез нотариус В.М., рег. № 074, с район на действие СРС, от Б. ЕООД до Д.П.Г. АД, в същата е посочено непогасеното задължение на адресата в общ размер на 48 648.70 лв., в това число незаплатена главница по фактура № 275/19.08.2019 г. и начислената върху нея неустойка, както и неустойка за забава по фактура № 271/15.01.2019 г. В поканата се съдържа констатация за съществуващо непогасено задължение към адресата в размер на сумата от 37 697.74 лв. по договор за заем от 25.06.2018 г., от която 20 000 лв. – главница, 257.74 лв. – договорна лихва, 17 440 лв. – неустойка за забава за периода от падежа 30.09.2018 г. до 22.02.2021 г. Въз основа на така извършената констатация е изложено волеизявление за прихващане на насрещните задължения, при което е отправена покана за заплащане на непогасения остатък от 10 950 лв. в 7-дневен срок от получаване на поканата. Върху поканата е удостоверено от нотариуса получаването й от дружеството адресат на 04.03.2021 г. чрез служител – технически секретар.
По делото е представен Договор за проектантски услуги от 01.06.2018 г., сключен между ДЗЗД „Б.С.Г.“ – възложител и Б. ЕООД – изпълнител, с предмет на договора възлагане изпълнението на обект „Инженеринг за разширяване и модернизация на ПСОВ за агломерация Приморско – Китен“, проектиране, упражняване на задължителния авторски надзор в процеса на строителството на обекта, обучение на персонал и извършване на пуск по ПСОВ, срещу което е предвидено заплащане на стойността на услугата за изработване на работна фаза на инвестиционния проект в размер на сумата от 482 400 лв. и на услугата по упражняване на авторски надзор в размер на 61 320 лв.
В Писмо от Д.П.Г. АД в отговор на Нотариалната покана, адресирана от Б.
3
ЕООД се съдържа възражението му да бъдат прихванати посочените в поканата насрещни задължения, доколкото длъжник по фактурите е друго трето лице, а именно ДЗЗД Б.С.Г..
В отговор на писмото е адресирано такова от Б. ЕООД с изх. № 2/31.03.2021 г. до ДЗЗД Б.С.Г. с отправено искане за обявяване на заема за несъбираем, като в полза на Б. ЕООД бъде изплатена останалата част от фактура № 271/25.01.2019 г. на стойност 10 453.55 лв.
С Нотариална покана, адресирана чрез нотариус В.М., рег. № 074, с район на действие СРС, от Б. ЕООД до Д.П.Г. АД, последното е уведомено за съществуващото му непогасено задължение по договор за консултантски услуги от 01.06.2018 г. и въз основа на който ДЗЗД Б.С.Г. дължи на Б. ЕООД сумата от 50 830 лв. – задължения по неплатени фактури и неустойки за забава и 167 434 лв. – неплатени задължения за авторски надзор, като е отправена покана за плащане на сумите в 7-дневен срок от получаването й.
По делото е представено Писмо изх. № 68-Б-150 от 15.10.2018 г. от Община Приморско до представляващите ДЗЗД Б.С.Г. относно неизпълнение на дейност по Договор № 194/15.05.2018 г., с предмет „Инженеринг за разширяване и модернизация на ПСОВ за агломерация Приморско-Китен, като в писмото се сочат аргументи за неспазване на определения в договора срок за изпълнение, поради което изпълнителят дължи неустойка в размер на 2% от стойността на неизпълненото задължение, а в случай че стойността не може да бъде определена – в размер на 0.5% от цената за изпълнение на Договора в агрегат, като е посочен размер на неустойката от 12 777.60 лв.
От представения по делото Договор за учредяване на обединение се установява, че същият е сключен с цел обединяване усилията на съдружниците за постигане на определена цел и за осъществяване на определена дейност, изразяваща се в участие в обществена поръчка с наименование „Инженеринг за разширяване и модернизация на ПСОВ за агломерация Приморско – Китен“, с наименование на обединението „Б.С.Г.“, в което съдружниците имат следното дялово участие – „Д.П.Г.“АД – 59%, „СОФ ПРОЕКТ“ЕООД – 25 %, „Е.“ООД – 15 % и „А.,Р. И М.А.“ АД /„А.“/ – 1%.
Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59ca3942-1643-4d11-b861-a83d732d4bcd