Определение № 26 от 29.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъденото лице М. Ю. С. срещу определение №35/15.01.2026 г. по чнд №1833/25г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на жалбоподателя е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с присъда №93/31.03.2025г. по нохд №437/2025г. на РС-Варна в размер на две години лишаване от свобода.

В частната жалба се изразява недоволство от съдебния акт. Иска се той да бъде отменен, а молбата на осъденото лице – уважена.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, както и с наведените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата на осъденото лице М. С. е процесуално допустима – като подадена в срок, и от лице, разполагащо с процесуална легитимация.

Разгледана и по същество, тя обаче е неоснователна.

С присъда №93/31.03.2025г. по нохд №437/2025г. на Районен съд-Варна на осъдения М. С. е наложено наказание две години лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.151 ал.2 т.1 НК вр. чл.26 НК, която присъда била потвърдена с решение №230/31.07.2025г. по внохд №746/2025г. на Варненски окръжен съд.

1

Към датата на постановяване на атакуваното определение – 14.01.2026г., осъденият С. е изтърпял фактически и от арест 1 година, 7 месеца и 15 дни.

Неизтърпеният остатък от наказанието му възлиза на 4 месеца и 15 дни (към днешна дата и по-малко).Т.е. изтърпял е повече от 1/2 от наложеното му наказание, следователно към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт е налице едната от материалноправните предпоставки за условно предсрочно освобождаване, визирани в нормата на чл.70 ал.1 т.2 НК.

Събраните обаче по отношение личността на С. доказателства (и в частност по отношение неговото поправяне) са негативни. Макар и по отношение на осъденото лице да се наблюдава определена нагласа за положителна промяна, той все още проявява прекомерна самоувереност и незачитане правата на останалите членове на обществото. Остава с ниска социална компетентност и мнителен към институциите, у него е изградена асоциална ценностна система. Всичко това сочи на ниска мотивация за трайна промяна в поведението. Осъденият не показва достатъчно позитивно развитие в личностен план, поведението му не сочи по недвусмислен начин осъзнаване на вината му и причините, довели до настоящото му положение. Липсва у него и изразена самокритичност (извън декларативната). Сравнително висока е и оценката му за риск от рецидив – 63т., при липса на тенденция за снижаване (впоследствие след три месеца отново 63т.).

Поради изложеното и настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за трайни положителни промени в насока поправяне и превъзпитание към този момент.

Към формирането на този извод здравословното състояние на осъденото лице няма никакво отношение – само по себе си то не може да бъде основание за предсрочно освобождаване.

В този смисъл следва да се приеме, че все още не са постигнати преследваните цели на индивидуалната и генерална превенция, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК. По изложените съображения въззивната инстанция е на мнение, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода М. С. не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се продължи работата в условията на затвора.

2

Предвид изложеното, и като намира определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано, което пък не предполага неговата отмяна, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №35/15.01.2026 г. по чнд №1833/25г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на М. Ю. С. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с присъда №93/31.03.2025г. по нохд №437/2025г. на РС-Варна в размер на две години лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3