Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 24.03.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6481/2024
Вид
Решение № 281
Подписан
24.03.2025
Състав
Нина Методиева Коритарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 6 · Закон за счетоводството

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Перник, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720106481 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2909/2024 г. на ПРС г. срещу Л. Л. Т., ЕГН:

********** и В. Л. А., ЕГН:********** и двамата от гр. Перник, ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.

Ищецът посочва, че между него и ответниците било налице облигационно правоотношение възникнало по повод на продажба на питейна вода, отвеждане и пречистване на вода, което се било уреждало от общоизвестни ОУ на дружеството одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване па водоснабдителните и канализационните услуги (Наредба № 4 на МРРБ или Наредбата), за което била налице и изрична молба от 27.08.2008г, подадена от В. К. за регистриране на водомер. Съгласно чл. 8 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. В изпълнение на изискванията на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, общите условия на ВиК ООД - гр. Перник били публикувани и влезли в сила. Съгласно тях правоотношението между потребителя и ВиК оператора възниквало с присъединяване на потребителя към водопроводната и канализационната мрежа на ВиК ООД-гр. Перник и откриването на партида с абонатен номер. Партидата с абонатен номер ******* за недвижим имот находящ се в гр. П*, ж.к. Т*, бл.**,вх.**,ет.*,ап.* била открита на името на Л. Т. Я., ЕГН **********, който бил починал. При опит за връчване на покана на Л. Т. Я., ЕГН ********** чрез ЧСИ С. Б., per. № 753 на КЧСИ се установило, че лицето било починало. Съгласно Констативен протокол от 26.03.2024г. на ЧСИ С. Б., рсг.№ 753 на КЧСИ, било видно, че след направена справка в НБД „Население“ било установено, че лицето е починало и наследници са синът му Л. Л. Т., ЕГН ********** и дъщеря му В. Л. А., ЕГН **********.

След смъртта на Л. Т. Я., ЕГН ********** наследниците не били изпълнили 1 задължението си по чл. 62, ал. 1 от ОУ - не са били явили в 60-дневен срок във ВиК дружеството, за да подадат съответното заявление за промяна на тигуляря на партидата.

Независимо от неизпълнението на това задължение задължени лица по така откритата партида били Л. Л. Т. и В. Л. А., в качеството им на наследници на титуляра на партидата и собственици на имота, който имот са придобили по наследство.

Предвид характера на ВиК услугите и публичността на Общите условия на ВиК операторите можело да се направи обоснован извод, че ответниците били запознати с обстоятелството, че всеки месец дължат погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за предоставените ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ж.к.„Т.“, бл.

**, вх. *, ет. *, ап. **. Въпреки това, Л. Л. Т. и В. Л. А. не били заплащали предоставените ВиК услуги на процесния имот.

При изложената фактическа обстановка, на 03.06.2024 г. ВиК ООД - гр. Перник депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в Районен съд - гр. Перник срещу ответниците за дължимите от тях суми. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №2909/2024г., X с-в, по описа на PC-Перник. По делото била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжниците за непогасените задължения по процесната партида, описани по-горе. Вземанията били претендирани от длъжниците в условията на разделна отговорност, предвид качеството им на наследници на титуляря на партидата, катоот всеки един наследник се претендирали сумите за главници и лихви за отчетния период, съответстващи на наследствената му квота – 1/2. Ведно с законна лихва върху главниците от датата на заявлението до окончателното плащане. След връчване на Заповедта всеки от длъжниците бил подал възражение по чл. 414 от ГПК. И двамата правили възражения за изтекла погасителна давност. В резултат на възраженията на 14.10.2024г. били получили разпореждане с основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид направените правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност, с настоящата искова молба сезират съда с искане да се установи дължимостта единствено на онази част от претендираните в заповедното производство задължения, които не са погасени по давност. В случая ищецът взема предвид правопогасяващото възражение на длъжниците в заповедното производство и е сезирал съда с искане да установи дължимостта само на онази част от вземанията по Заповедта, по отношение на която не бил изтекъл три годишният давностен срок.

Предявяват установителен иск за част от вземането по Заповедта, като ищецът се позовава на съдебна практика в този смисъл. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Падежът на всяка една фактура е 30 дни след нейното издаване, съответно давностният срок започвал да тече 30 дни след издаването й. Неплатените задължения били описани подробно в Справкаизвлечение № 18878 и Справка-извлечение № 20861. Заявлението по чл. 410 ГПК било депозирано на 03.06.2024 г. С подаването па заявлението бил прекъснат 3-годишният давностен срок и всички фактури след фактура № 1005610533 от 06.04.2021г. не били погасени по давност.

С оглед на изложеното претендира главница в общ размер на 152,46 лв., представляваща сбор от сумата от 61,23 лв. - главница за отчетен период от 22.03.2021 г. до 16.12.2021 г. и сумата от 91,23 лв.-главница за отчетен период от 16.12.2021 г. до 25.03.2024 г., дължима разделно от длъжниците, както следва:

Л. Л. Т., ЕГН: ********** - 76,23 лв.

В. Л. А., ЕГН: ********** - 76,23 лв.

Ведно със законната лихва от датата на Заявлението до окончателното плащане и лихва в общ размер на 20,55 лв., представляваща сбор от сумата от 2,81 лв. - лихва върху главницата от 61,23 лв., за периода от 11.06.2020 г. до 15.03.2022 г. и сумата от 17,74 лв. лихва върху главницата от 91,23 лв., за периода от 15.03.2022 г. до 14.05.2024 г., дължима разделно от длъжниците, както следва:

2

- Л. Л. Т., ЕГН: ********** - 10,27 лв.

- В. Л. А., ЕГН: **********- 10,27 лв.

Описаните задължения били начислени с общо 13 броя фактури, които представят в настоящото производство. Към настоящия момент погасяване на задължението по издадената заповед за изпълнение не било осъществено. Не било и налице основание, на което задължението на ответниците да било отпаднало изцяло. Неизпълнението от страна на длъжниците и разпореждането на съда, обуславяли правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова молба за установяване на съществуване на вземането му по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предвид изложеното по-горе, между страните била налице валидна облигационна връзка, по силата на която ответниците били Клиенти на ВиК ООД гр. Перник и задължени лица за плащане на предоставените ВиК услуги на процесния имот.

Ответниците били единствени наследници на Л. Т. Я., ЕГН: ********** (починал), поради което същите били наследили задълженията по партидата и били придобили собствеността върху водоснабдявания имот по силата па универсалното правоприемство.

Никой от наследниците не бил предприел действия за смяна на титуляря на партидата.

Поради това същите били задължени за плащане на ВиК услугите предоставяни по партида с абонатен номер *******.

Ищцовото дружество било предоставяло услуги за процесния имот при общоизвестни условия, обективирани в Общи условия на ВиК оператора, които били представили още в заповедното производство, но прилагат и към настоящото. Общите условия били одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. па ДКЕВР, на 21.08.2014 г. и били оповестени съгласно чл. 8, ал. 2 НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г., респективно били влезли в сила. Твърдят, че ответниците били задължени лица като предоставянето и заплащането на тези услуги се извършвало по силата на Общите правила на ВиК ООД - гр. Перник, срещу които условия във ВиК оператора нямало регистрирани възражения и/или предложения от ответниците или техния наследодател за уреждане на отношенията между страните при различни условия.

Заявяват, че ВиК операторът бил изпълнил задължението си за доставяне на ВиК услуги, а потребителят бил в неизпълнение на задължението си за тяхното заплащане. Съгласно чл.

33, ал. 1 от Общите условия, водоснабдителното дружество издавало ежемесечни фактури при наличие на консумация. Видно от представените фактури и карнетите на инкасатора, водени редовно за водоснабдявания имот, в процесния период ВиК операторът бил предоставил ВиК услуги. Във всяка една от приложените към настоящата молба фактури бил посочен отчетния период, за който се издавала съответната фактура и отчетените показания на потреблението.

Същата информация се била съдържа и в карнетите на инкасатора за процесния имот и в електронните карнети, в Справките-Извлечения, в справката за консумация на абонат. За доказване размера на задълженията на потребителя, представят 13 бр. фактури, издадени от ВиК операторът за отчетните периода, като във фактурите били посочени показанията за консумацията, отчетният период и съответната дължима сума. От Справките - извлечения се виждал и общият размер на задължението, разбит по пера - главница и лихва. Размерът на претендираната главница отговарял на измерените и отчетени показания на имота, вписани в карнетите.

По отношение на цените за предоставяните ВиК услуги от ВиК ООД - гр. Перник, същите се утвърждавали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и задължително се публикували, както на страницата на съответния ВиК оператор, така и в един централен и един местен всекидневник. Ноторен факт било, че последното било изпълнено от ищцовото дружество. Също така, в Общите условия била предвидена възможност за потребителя, в случай че възразява срещу определената дължима сума, респективно показанията въз основа на които е формирана тя, да направи писмено възражение срещу съответната фактура в 30-дневния срок за плащане на задължението (чл.34, ал. 1 от Общите условия). Всички тези права и задължения били подробно описани в 3

Общите условия на ищеца, от което можело да се съди по безспорен начин, че потребителят бил наясно с тях. При ищеца нямало данни каквито и да било възражения да са били правени от ответника. Що се отнася за претендираната от ищеца законна лихва върху просрочените задължения, то същата се дължала на ВиК оператора по силата на изричното правило на чл. 44 от Общите условия. Съгласно цитираната клауза от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на водоснабдителното дружество законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до окончателното плащане.

Оспорват възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на претендираните вземания като неоснователно.

В настоящото производство заявяват, че претендират единствено задълженията по 13 броя фактури, които не били погасени по давност. Първата от тях била издадена на 10.05.2021 г., а последната 10.04.2023 г. Съгласно чл.ЗЗ, ал. 2 от Общите условия (ОУ) потребителите били длъжни да плащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране - това условие имало отношение към изискуемостта на задължението и съответно към началния момент, от който тече погасителната давност за това вземане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било депозирано на 03.06.2024 г. - с това действие била прекъсна давността на задължението по първата претендирана в настоящото производство фактура (най-старата), която била с падеж 11.06.2021 г., а от там и на всички издадени след нея.