Решение № 1013 от 28.11.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Стара Загора, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530102830 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД.

Ищецът „ЕЛПАК ЛИЗИНГ” ЕООД Варна твърди в исковата си молба, че в изпълнение на поети от него задължения е извършил доставка на превключвател на стойност 12 лева без включен ДДС и е осъществил сервизна услуга - 1 час на стойност 30 лева без включен ДДС, за които е издадена фактура № 3504/01.02.2022 г. по описа на “ЕЛПАК ЛИЗИНГ” ЕООД на обща стойност 42 лева без включен ДДС или 50,40 лева с включен ДДС. От своя страна, Т. У. в качеството си на възложител, обаче не е изпълнил задължението си да заплати цената на доставените стоки и услуги в срок, въпреки множеството разговори със служители на университета и поети обещания в този смисъл.

В дух на добра воля до длъжника многократно са изпращани и писмени покани за заплащане на задълженията му, в т. ч. и покана изпратена на 05.01.2024г., /която прилага заедно с товарителница за изпращане и информация за движението на пратката/, приета от служителя на университета *** на 08.01.2024г., с която длъжникът е уведомен за дължимите от него суми по гореописаните фактури, като е поканен да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 50,40 лева по фактура с № 3504 от 01.02.2022 г. в срок до 3 дни от датата на получаване на поканата, ведно с дължимата законна лихва.

Предвид неизпълнението от страна на ответника, на 18.01.2024 г. от името на ищцовото дружество в Районен съд Стара Загора е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. На основание на същото заявление е образувано ч.гр.д. №292/2024г. по описа на Районен съд Стара Загора, по което е издадена Заповед за 1 изпълнение № 578 от 08.03.2024 г. по описа на същия съд. М. Т.

У. да е извършил плащане само на главницата и едва на 23.01.2024 г., последният е депозирал в законовия срок писмено възражение по чл. 414 ГПК.

Твърди се, че едва след образуването на ч.гр.д. № 292/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, от страна на Т. У. е последвало заплащане на част от сумите, за които е издадена процесната заповед за изпълнение, като на 23.01.2024 г. по банковата сметка на ищцовото дружество е постъпило плащане за сума в размер на размер 50,40 лева, с което е заплатена изцяло главницата по фактура с №3504 от 01.02.2022 г.

/прилага заверен препис от платежното нареждане/. Незаплатена към момента остава лихва за забава в общ размер на сумата от 10,99 лева, представляваща сбор от сумата в размер на 10,87 лева - лихва за забава от деня след датата на падежа на фактура №3504/01.02.2022 г. до 16.01.2024 г. - датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК и сумата в размер на 0,12 лева - законна лихва от датата на депозиране на заявлението до датата на плащане на фактура № 3504/01.02.2022 г. - 23.01.2024 г., както и за разноските по заповедното производство по ч. гр. д. № 292/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, състоящи се от сумата в размер на 25 лева - заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева с включен ДДС. На основание чл. 415 от ГПК предявява настоящата искова молба за установяване на вземанията на ищцовото дружество.

Сочи, че между Т. У. и ищцовото дружество е налице валидно облигационно правоотношение. „ЕЛПАК ЛИЗИНГ” ЕООД е изпълнил поетите договорни задължения, като е извършил доставка на превключвател и сервизна услуга.

Въпреки добросъвестното поведение на кредитора, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати изцяло и в уговорения срок стойността /цената/ на доставените стоки и услуги. Предвид това, че основното облигационно задължение на Т.

У. по своята правна същност е парично задължение, то не познава нито виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение. В тази връзка неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено. По силата на общото правило на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца лихва за забава в общ размер на 10,99 лева, представляваща сбор от сумата в размер на 10,87 лева - лихва за забава от деня след датата на падежа на фактура № 3504/01.02.2022 г. до 16.01.2024 г. - датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК и сумата в размер на 0,12 лева - законна лихва от датата на депозиране на заявлението до датата на плащане на фактура № 3504/01.02.2022 г. 23.01.2024 г. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Ответникът Т. У. гр.Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва твърдението на ищеца, че задължението по посочената в исковата молба фактура произтича от сключен между страните договор, по силата на който ищецът се е задължил да извърши обективираните 2 доставка и сервизни услуги. Оспорва също и твърдението на ищеца, че между страните по спора са провеждани множество разговори във връзка с изпълнението на задълженията по издадената фактура.

Твърди, че между страните няма сключен договор за сервизни услуги и доставки с определени в него цени на действията на ищеца по отношение на представляваното от него училище. До момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение на задължението по фактура № 3504/01.02.2022г. ответникът бил в неизвестност за цената на извършената сервизна услуга и доставка на превключвател. До момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение - 08.01.2024г. ищецът не е уведомил ответника за издадената фактура, не е определял и не е договарял цените на извършените доставки, съответно не е изпращал, а Т. университет гр. Стара Загора не е получавал фактура № 3504/01.02.2022г. До момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение фактура № 3504/01.02.2022г. не е била осчетоводена и не е била включена в дневниците за покупки и продажби на университета. Това е станало след 08.01.2024г., когато ответникът е узнал за съдържанието на фактура № 3504/01.02.2022г., като въз основа на извършената от него проверка за основателността на нейното плащане, е разпоредил цената на услугата да бъде незабавно заплатена. Задължението по фактура № 3504/01.02.2022г. е платено в срока по чл.303а, ал.3, предл. първо от ТЗ, която разпоредба намира приложение поради липса на уговорен между страните срок за изпълнение на това задължение. Счита, че не е изпадал в забава по отношение на изпълнение на паричното задължение по фактура № 3504/01.02.2022г. и не дължи сочената в исковата молба мораторна лихва. Твърди, че неоснователността на предявения иск изключва претенцията за заплащане на направените разноски. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №292/2024г. по описа на СтРС се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение №578/08.03.2024г., съгласно която е разпоредил длъжникът Т. университет Стара Загора да заплати на кредитора „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД Варна сумата от 50,40 лв. главница, неплатена цена за извършена доставка на стока и услуга по фактура №3504/01.02.2022г., с 10,87 лв. лихва за забава за периода 02.03.2022г. до 16.01.2024г., законна лихва върху главницата от 18.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и 865 лв. разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск единствено относно вземането си за лихва. С разпореждане №2477/17.09.2024г. на основание чл.415 ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение е обезсилена в частта й, с която е разпоредено длъжникът Т.

3 университет Стара Загора да заплати на „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД Варна сумата от 50,40 лв. главница, неплатена цена за извършена доставка на стока и услуга по фактура №3504/01.02.2022г. и законна лихва върху главницата от 23.01.2024г. до изплащането й.

По делото са представени: Сервизна поръчка №EST-01283 от 26.01.2022г., в която е посочено, че на 26.01.2022г. на ищеца е съобщено от представител на ответника за неработещо копче за включване, на 29.01.2022г. е констатиран повреден превключвател за захранване и на същата дата повредата е отстранена чрез подмяна, поръчката е приключена на 29.01.2022г., общата стойност на ремонта е 50,40лв., като е вписано, че плащането ще се извърши по банков път; Фактура №3504/01.02.2022г. за извършена сервизна услуга на стойност 50,40 лв. с ДДС; Покана за доброволно плащане, получена от ответника на 08.01.2024г.; Платежно нареждане от 23.01.2024г. за извършено плащане на сумата от 50,40 лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза и са събрани гласни доказателства. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се установява, че в счетоводството на ответника съгласно справка „Хронологичен опис за период от 01.01.2024г. до 31.01.2024г.“ фактурата е осчетоводена в счетоводните регистри на Т. У. в м.01.2024 г. и е съставена следната счетоводна статия: Дебит с/ка 6021/1 - Разходи за външни услуги 50.40;

Кредит с/ка 4010/1 - Доставчици- “ЕЛПАК ЛИЗИНГ” ЕООД 50.40. По отношение на плащането на процесната фактура вещото лице сочи, че на 23.01.2024 г. е получен превод в размер на 50.40 лв. при “ЕЛПАК ЛИЗИНГ" ЕООД нареден от Т.

У. С. Загора с основание: по ф-ра 3504/01.02.2022 г. Извършеното плащане е осчетоводено от Т. У. като е съставена следната счетоводна статия: Дебит с/ка 4010/1 - Доставчици- “ЕЛПАК ЛИЗИНГ” ЕООД 50.40; Кредит с/ка 7500/1 Разчети за банкови разплащания 50.40. За данъчен период м.01.2024 г. Т.

У. е включил в Дневника за покупки процесната фактура в общ размер на 50.40 лв. и съответно в Справката - декларация за данък върху добавената стойност. Те са приети в НАП с Уведомление за приемане на декларации и дневници по ЗДДС. Процесната фактура е отразена в дневника за покупки в доставки без право на данъчен кредит по чл.82. ал.2-6 от ЗДДС. По процесната фактура не е ползван данъчен кредит от страна на ответника.

От показанията на разпитания свидетел *** (началник сервизно обслужване при “ЕЛПАК ЛИЗИНГ" ЕООД Варна) се установява, че негов колега от офиса на фирмата в Ст.Загора съобщил за обаждане от Ветеринарна микробиология при Т. университет, от ***, че парния стерилизатор не работи. Свидетелят оформил сервизна поръчка, изпратил на място колега да провери причината за повредата, при което се установило, че превключвателя не работи. Тъй като в склада във Варна имали наличен ключ, а също така и няколко сервизни заявки за Ст.Загора, свидетелят посетил Ст.Загора и със свой колега подменили ключа. *** свидетелства също, че преди подмяната информирали лицето, подало заявката за цената на ключа и цената на труда, получили потвърждение, че цената се одобрява. След това била издадена фактура, която колегата му от офиса в Ст.Загора предал в 4 университета. Тъй като плащане не постъпило бил осъществен контакт с лицето, подало заявката – д-р ***, което уверило, че придвижило фактурата към счетоводството на ответника. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като са последователни, непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с представените писмени доказателства.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че между страните са съществували договорни отношения по договор за изработка. С договора за изработка изпълнителя се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът, в качеството на възложител е възложил на ищеца-изпълнител, а той от своя страна е поел задължение за извърши сервизна услуга – подмяна на повреден превключвател на парен стерилизатор.