Решение № 462 от 15.11.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. ХАСКОВО, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500696 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община ***, представлявана от кмета С.Д. срещу Решение № 358/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с което е признато за установено по отношение на Община ***, представлявана от кмета С.Д., че К. П. С. с ЕГН:********** от гр. ***, е собственик въз основа на завещание и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо имота от 25.10.2022г., адрес на поземления имот : гр.***, с площ 447 кв. м., трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : ***, при съседи : ***; ***;

***; ***, както и е отменен акт за частна общинска собственост № *** г., издаден на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 59 ЗОС, Заповед № ДС- 06-5/03.02.2023 г. на Областен управител на Област ***.

Постъпила е и частна жалба, подадена от Община ***, представлявана от кмета С.Д. срещу Определение № 1052/26.06.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, с 1 което е изменено Решение № 358/07.05.2024г., постановено по гр. дело № 513/2023 г., по описа на РС – Хасково, в частта на присъдените разноски в полза на адв. И. Н. И. от АК гр. ***, представляващи адвокатско възнаграждение, платими от ответника Община ***, на основание чл. 38 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размера на присъденото адвокатско възнаграждение вместо посочения в решението 400 лв., следва да се счита в размер от 1 349 лева и е отхвърлил молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, подадена от Община ***.

Във въззивната жалба са развити съображения за недопустимост на решението в частта, с която съдът е отменил акт за частна общинска собственост № ***/16.11.2023 г., издаден на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.59 от ЗОС, Заповед №ДС- 06-5/03.02.2023г. на Областен управител на Област ***. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за частна общинска собственост нямал правопораждащо действие, тъй като не създавал и не прекратявал права, поради което спорът за материалното право следвало да се разреши в исково производство по реда на чл. 64, ал. 2 ЗОС. След разрешаване на спора за материалното право с положително за ищеца решение, неправилно актуваният имот следвало да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл. 64 ЗОС.

Не съществувал самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост пред граждански съд, поради което искането за това по реда на общият исков процес било процесуално недопустимо и съдът не следвало да се произнася по него в диспозитива. Счита, че в случая съдът неправилно се е позовал на нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като същата създавала задължение за съда да отмени или измени охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материалното право между лицето, ползващо се от него и лицето, засегнато от охранителния акт. Актът за общинска собственост представлявал официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по реди и форма, определени в закона и имал обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него факти, но не и за самото право на собственост.

Съответно отмяната или обезсилването на акт за частна общинска собственост по реда на чл. 537, ал. 2 ГПЩ било резултат от неправилна преценка от страна на съда на правната природа и доказателственото значение на акта и решението му в тази част било недопустимо и следвало да бъде обезсилено.

Жалбоподателя оспорва решението и в останалата част, като счита същото за неправилно. Въведени са твърдения, че съдебният акт не бил мотивиран. Позовава се на съдебна практика. Развити са съображения, че съдът не бил коментирал всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти. Подробно изложени са аргументи, че не била изтекла придобивна давност в полза на ищеца, тъй като същият не бил изразил намерението си да свои процесният имот нито пред Община ***, нито пред което и да е друго лице, съответно не бил изпълнен фактическият състав на придобивната давност. Жалбоподателя счита, че върху процесният имот 2 било признато учредено право на строеж на наследодателя на ищеца, поради което същият бил само държател по отношение на Община *** на земята, върху която било реализирано правото на строеж. Във въззивната жалба се твърди, че декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на владеещият имота ищец и плащането на данъци не били действия, с които се демонстрира промяната на намерението на държателя да владее имота.

Съответно счита, че ищецът е останал държател на процесния имот, чак до инициирането на процедура по снабдяване с констативен нотариален акт и не го е придобил по давност. Поради това моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в тази част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу Община *** иск. Претендира разноски.

В частната жалба са изложени съображения, че обжалваното Определение № 1052/26.06.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково било недопустимо в частта, с която е изменено Решение № 358/07.05.2024г., постановено по гр. дело № 513/2023 г., по описа на РС – Хасково, в частта на присъдените разноски в полза на адв. И. Н. И. от АК гр.*** , представляващи адвокатско възнаграждение, платими от ответника Община ***, на основание чл. 38 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размера на присъденото адвокатско възнаграждение вместо посочения в решението 400 лв., следва да се счита в размер от 1 349 лева, тъй като молбата по чл. 248 ГПК било депозирана от името на ищеца К. С., който не бил страна в това производство, доколкото същата касаела адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. И. И.. Поради което, същото следвало да бъде обезсилено в тази част.

Изложени са съображения, че в частта, с която е отхвърлена молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, подадена от Община *** същото било неправилно, тъй като за да определи, присъденото с Решение № 358/07.05.2024 г. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът използвал параметрите предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което противоречало на практиката на СЕС. Развити са съображения, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, се определя от съда, а не от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и то единствено след като съдът прецени дали в действителност са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Жалбоподателят твърди, че в представения договор за правна помощ не било посочено правното основание, на което бил сключен, което възпрепятствало съда да направи преценка дали са били налице основанията за предоставяне на безплатна правна помощ. Поради това моли съда да обезсили Определение № 1052/26.06.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е изменил решението в частта за разноските и да го отмени в останалата част, като вместо това измени Решение № 358/07.05.2024 г., постановено по 3 гр. д. № 513/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските, като отхвърли искането за присъждане на адвокатски разноски по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв на адвоката на ищеца или алтернативно да определи размера им съгласно НЗПП.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната и частната жалби са процесуално допустими, тъй като са своевременно подадени от надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от К. П. С. с ЕГН:**********, от гр. *** против Община ***, представлявана от кмета С.Д., с която е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо Община ***, че поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо имота от 25.10.2022 г., адрес на поземления имот : гр.***, с площ 447кв.м., трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : 6972, при съседи :

***; ***; ***; *** е собственост на ищеца, придобит по добросъвестно владение и завещание от двамата му братя - бивши собственици на имота. Отправено е и искане да се отмени като недействителен АОС на Община ***.

По делото са установени следните безспорни факти: с удостоверение от 18.11.1974 г. на П.Б. С. било признато право на строеж върху държавно дворно място, представляващо ½ ид. ч. от парцел III, от кв. *** по плана на гр. ***, с общо застроена и незастроена площ от 551 кв. м. Не съществува спор между страните, че въз основа на така отстъпеното право на строеж в държавния парцел са построени съществуващите и към момента сгради от наследодателя на ищеца. Съответно е признато правото на собственост върху построените в посочения парцел сгради на наследниците на П.Б.С.. В приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза е посочено, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с южната част на парцел III, в квартал *** по регулационния план действал към 1974 г. В заключението е посочено също, че процесният имот е идентичен и със северната част на парцел IV по регулационния и кадастрален план, одобрен със заповед № 3/1977 г., отреден за имот с пл. № ***.

С Решение № 2246/06.01.1993 г., постановено по делбено дело № 710/1991 г., по описа на Окръжен съд – Хасково в общ дял на А.П. С. и С.П. С. е поставен парцел IV, отреден за имот пл. № *** в кв. ***, по плана на гр. ***, утвърден със заповед № 3/1977 г., целият с площ 650 кв. м., при неуредени регулационни сметки, ведно с построените в него жилищна сграда и сграда, представляваща една стая с площ 16 кв. м.

4

Със саморъчно завещание А.П. С., починал на 02.02.1997 г. е завещал цялото си имущество на братята си С.П. С. и К. П. С.. От своя страна С.П. С., починал на 14.02.2011 г., със саморъчно завещание завещал цялото си имущество на преживелия го брат К. П. С.. По този начин К. П. С. е придобил в собственост и сградите, построени върху процесният имот.

Спорно между страните е дали А.С. и С. С., а в последствие и К. С. са придобили собствеността по давност и върху процесният поземлен имот с идентификатор ***, в който са построени притежаваните от тях сгради.

В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че при условията пълно и главно доказване ищецът е установил правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, върху който има построени две сгради, които също са собственост на ищеца. За да стигне до този извод съдът е приел, че откакто в този имот, въз основа на признатото с удостоверение от 18.11.1974 г. право на строеж на П.Б.С., семейството на ищеца е построило сградите, то ги е ползвало ведно с прилежащата им земя.

От тогава, а и до момента се установявало, че упражненото от ищеца и неговите праводатели владение върху поземления имот несъмнено било с намерение да своят същия. Намерението за своене се извличало и от наличието на деклариране на имота като тяхна собственост по надлежния ред с декларация в данъчната служба, като по този начин до ответната община било достигнало намерението на ищеца и неговите праводатели да владеят имота като свой собствен.