Решение № 1194 от 09.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8536/2022
- Вид
- Решение № 1194
- Подписан
- 09.03.2023
- В сила
- 09.03.2023
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петя Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1194 гр. С.я, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100508536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 5677/01.06.2022 г. по гр. д. № 73303/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по предявени от „Топлофикация С.я“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, че М. К. Ц. дължи на „Топлофикация С.я“ ЕАД на основание чл. 150 от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4039,27 лева – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 64,37 лева за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2021 г. до окончателното им плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 486,34 лева – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., както и сумата от 11,89 лева – законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г., за които суми по гр.д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 1 по чл. 410 от ГПК.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 131364/24.06.2022 г. (пощенско клеймо от 24.06.2022 г.), в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът посочва, че между страните не съществува облигационно правоотношение, тъй като не е сключен писмен договор с ответника. Цитираните от първоинстанционният съд разпоредби – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и §42 от ДР на ЗЕ са неотносими към заключението на съда, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ създавала задължение за клиентите да монтират средства за дялово разпределение и за заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда на наредба, която не съществува. Неправилността на решението произтичала от това, че районният съд произтичала от това, че неправилно е приложен закона. Неправилно първоинстанционният съд бил основал изводите си на доказателства, които изхождали от ищеца и от третото лице – помагач, които били оспорени от ответника. Оспорва дължимостта и на сумите за дялово разпределение, тъй като по делото не се установявало, че клиентите в сградата са избрали начин на отчитане и заплащане на консумираната топлинна енергия, както и че са възложили тази дейност на трето лице – помагач. Поддържа възражението си за нищожност на представените по делото договори за възлагане на услугата дялово разпределение. Оспорен бил и списъкът към протокол от общо събрание.
Неотносимо било и Заявлението декларация, тъй като в нея липсвал подипис на ответницата. Посочва, че без да направи собствен анализ съдът е възприел изводите на вещото лице от допусаната съдебно – техническа експертиза. Не било взето предвид направеното оспорване, както и обстоятелството, че в банята до 07.09.2020 г. е имало електрическа лира и едва след тази дата банята била свързана към топлоснабдителна мрежа в сградата и бил поставен топломер. Именно поради това неправилно за банята били начислявани суми за мощност в по-голям размер от сумите, които са отчетени след поставяне на ИРРО в банята. Поддържа, че било установено, че ответникът не е ползвал топлинна енергия. По делото не били представени фактури, не били съобразени представените от ответника доказателства, поради което и приетите експертизи не били обективни. Посочва, че исковете не били доказани по своето основание и размер. Поддържа, че не дължи и разходи за 2 сградна инсталация или поне не ги дължи в пълен обем, тъй като неправилно е начислявана топлинна енергия за отопление на банята. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия „Топлофикация С.я“ ЕАД.
С.ЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 73303/2021 г. по описа на СРС, 157 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация С.я“ ЕАД против М.
К. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден имот в гр. С.я, ж.к. Лозенец, ул. ****, аб. № 202552. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.я“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
С.я, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 453 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответника не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 4039,27 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 64,37 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г. ответникът изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 486,34 лева и 64,37 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2018-31.05.2021 г. Твърди, че по гр. д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , с който оспорва исковата молба. Поддържа, че между страните няма облигационно правоотношение и не е клиент на топлинна енергия, както и не било възникнало правоотношение с дружеството за дялово разпределение. Оспорва твърдението, че е потребявала топлинна енергия в твърдяното количество и стойност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е и гр.д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 състав. По заявление от 21.06.2021 г., подадено от “Топлофикация С.я” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на М. К. Ц. да заплати на заявителя сумата от 4039,27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 486,34 лева за периода от 15.09.2019 до 31.05.2021 г., сумата от 64,37 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 4 от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,89 лева за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г. и разноски в заповедното производство.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответницата е клиент на топлинна енергия, както и че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че до притежавания от него имот е доставяна топлинна енергия. Въз основа на установената главница е определен и размерът на задължението за заплащане на обезщетение за забава.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на 5 ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.
Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59c8f925-dae2-43e0-8494-54a34c01b916