Решение № 42 от 26.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000762 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадени въззивна жалба и частна въззивна жалба от Ю. Б. АД против постановените решение №260172 от 23.04.2021 г. и определение №261078 от 14.06.2021 г. по търг.дело №351/2020 по описа на Окръжен съд Пловдив.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от банката установителни искове по чл.422 от ГПК срещу АНТ. Г. АТ., произтичащи от договор за потребителски кредит №FL****** от 12.04.2017 г. в общ размер 43 932,20 лв., от които:

- сумата в размер на 36 862,41 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, начиная от 05.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането,

- сумата от 4 753,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.,

- сумата от 2 138,42 лв. мораторна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 1

26.05.2019 г.,

- сумата от 178,12 лв. такси за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №5082 от 06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№9386/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата от 01.06.2021 г. на Ю. Б. АД за изменение на решението в частта му за разноските – по отношение на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. чрез намаляването му.

Съдът намира, че първо следва да бъде разгледана въззивната жалба, съгласно която жалбоподателят Ю. Б. АД обжалва решението, като постановено на формално основание без задълбочено обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, довело до неговата неправилност. Не е съгласен с крайния извод на първоинстанционния съд, изграден на защитната тежест на ответника, че договорът не отговаря на изискванията за форма, визирани в чл.10,ал.1 от ЗПК, поради което той е недействителен на основание чл.22 от ЗПК и претендираните суми не се дължат на договорно основание, тъй като не е съобразил историческият подход и логика на нормите на ЗПК, обясненията на вещото лице, установяващи причината за несъответствието на размера на шрифта на договора, нормата на чл.293,ал.3 от ТЗ. В тази връзка е изложил подробни съображения, като моли да се отмени решението и се уважат предявените установителни искове на основание чл.422 от ГПК. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор, в който ответникът АНТ. Г. АТ. я счита за неоснователна, като е изложил съображенията си срещу доводите за порочност на обжалваното решение. Моли да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

2

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 17.05.2021 г., а въззивната жалба срещу него е подадена чрез куриер на 31.05.2021 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.

Предявени са установителни искове за суми, предмет на заповедно производство, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и, които са произтичащи от договор за потребителски кредит №FL****** от 12.04.2017 г. Няма спор относно факта на сключване на договора със соченото от ищеца съдържание - дата на подписване, права, задължения, падеж, както и относно изправността на кредитодателя да предостави на ответника в качеството му на кредитополучател уговорената заемна сума, качеството потребител на кредитополучателя.

Ответникът оспорва действителността на сключения договор. Видно от разменените книжа между страните, той възразява, че договорът е недействителен на основание чл.22,вр.чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта е по-малък от 12. Следващото му възражение се основава на чл.22,вр.чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, вр. чл.58,ал.5 и 6 от ЗКИ относно възнаградителната лихва, като счита, че не е уведомен от банката за нейната промяна в резултат на законодателната промяна в сила от 01.07.2018 г., и годишния процент на разходите, като счита, че не му е предоставена възможност да прецени икономическите условия на договора. Счита, че исковата молба подлежи на отхвърляне, тъй като била заявена на договорно основание.

Процесният договор за кредит представлява търговска сделка на основание чл.286 от ТЗ, по отношение на която са приложими специалните правила на ТЗ, като кредитополучателят има и допълнителна закрила - ако притежава качеството на потребител, се прилагат и специалните закрилни норми на ЗКП и ЗЗП.

Съгласно чл.10,ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. , договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Неспазването на 3 тези изисквания води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, а последиците от това са уредени в чл.23 от закона. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Жалбоподателят – банка твърди, че въведеното в чл.10, ал.1 от ЗПК изискване за изписване на текста на договора с шрифт не по-малък от 12 пункта, не отговаря на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, в която не е посочено това правило, че то има формален характер и не отговаря на основната и цел да хармонизира общата рамка на Общността относно пазара на потребителски кредити.

Съгласно пар.10 от преамбюла на директивата, тя следва да не засяга прилагането от държавите-членки, в съответствие с правото на Общността, на разпоредбите на настоящата директива, за области, които не попадат в нейното приложно поле, като държавите членки могат да запасят или да въведат национално законодателство, което съответства на директивата за области, попадащи в приложното и поле. Съгласно чл.10, пар.1 от Директива 2008/48/ЕО, договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител. Всяка от страните по договора получава екземпляр от договора за кредит. Посочено е, че този член не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит, които са в съответствие с правото на Общността. Съгласно пар.2, договорите трябва да са формулирани по ясен и кратък начин, както и да дават информация за конкретно посочени параметри. Следователно цитираната директива не само, че не съдържа противоречива на вътрешното законодателство регламентация, но и изрично допуска съществуването на различни национални правила относно действителността на договорите за потребителски кредит.

Разпоредбата на чл.22, пар.1 от нея се отнася за нейния императивен характер - доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите-членки могат да не запазят или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива.

Относно тълкуването на чл.10, пар.2 и чл.22, пар.1 от Директива 2008/48/ЕО е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз. С 4 определение от 14.04.2021г. по дело С-535/20, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС за тълкуването на чл.10 пар.2 и на чл.22 пар.1 е прието, че горните разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Прието е, че такова изискване гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, а дребният шрифт би могъл да породи опасност важна информация да бъде пропусната от съответния потребител. Даденото тълкуване е задължително за настоящия съд.

С оглед гореизложеното, няма противоречие на въведеното с чл.10, ал.1 от ЗПК изискване всички елементи на договора д а се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 с разрешенията, дадени с Директива 2008/48/ЕО. Следва да намери приложение за процесния договор, попадащ в приложното поле на чл.9 от ЗПК.

Във връзка с първото възражение за недействителност на процесния договор за банков кредит, поради неспазване на размера на шрифта, и посочената разпоредба на закона, е назначена съдебно техническа експертиза, по която са изготвени основно и допълнително заключение. Установява се, че в текста на договора е използван безсерифен шрифт от типа на „К.“, на определени места използваният шрифт е удебелен, както и че размерът на шрифта на текстовата част на договора навсякъде е 11,6.

В теоретичната част е посочено, че двете големи групи шрифтове, използвани за печат на документи са серифни и безсерифни. При серифните шрифтове буквите имат в краищата си специфични елементи, като например шрифтът “Таймс Ню Роман“. Безсерифните шрифтове, какъвто е процесният, са по-опростени като визия. При изграждането на буквите на един шрифт се ползва петлинейна система на изписване, като са посочени какво означават всяка една линия. Разстоянието между линия 1 и линия 5 в типографията се нарича „кегел“ – големина на шрифта. В печатната индустрия, точката /point/ се е превърнала в стандартна единица мярка за големината на шрифта и ширината на линията. Т.нар. DTP- Point със съкращение – pt. се определя като 1/72 от инча /прибл.0,0138/ или 0,3527 мм. Многообразието от шрифтове, използвани в съвременната типография, води до отклоняване от правилото за 5 измерване големината на шрифта. Съвременните компютърни шрифтове имат разнообразни шрифтови очертания, много от които са с размери по-големи от теоретичните и съответно по-малки. При определянето на големината на шрифта на отпечатан текст, първо се определя типа на шрифта /серифен или безсерифен/, след това се определя семейството на шрифта /от семейството на „Таймс Ню Роман“ или от семейството на „Ариал“ и накрая се определя големината на шрифта на отпечатания текст.

От устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание се допълва теоретичната му част. Всеки шрифт си има собствена големина и възпроизведен на хартиен носител шрифт от определено семейство /например 12/ би се различавал като измерени милиметри от друг шрифт. 12 pt. е термин, който се взима от полиграфията от времената, когато се е печатало с клишета /клишето е печат върху, който е нанесена буква/ и е имало конкретна големина, измерена в мерни единици. След навлизане на компютрите всеки дизайнер разработва, какъвто си пожелае шрифт и 12 pt. е доста условно казано 12. От значение е с какъв софтуерен продукт е създаден текста, като от самата разпечатка на хартия не може да се направи извод от какъв софтуер е подготвено изображението. Например при „Майкрософт Уърлд“ няма възможност в момента, в който се форматира текста, да се избере число, различно от половин единица – 11, 11,5, 12, 12,5, всички числа, които са кратни на 0,5.

Установява се от обясненията, че полученият шрифт 11,6 може да се дължи на драйфера, който разпечатва дадения документ, като текстът се подготвя на шрифт с големина 12, който при отпечатването се променя почти неосезаемо за стандартния потребител.

С допълнителното заключение се сравнява физическата големина на установения шрифт „К.“, размер 11,6 с шрифт „Таймс Ню Роман“, размер 12.