Разпореждане № 387 от 02.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 387 гр. Велико Търново, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Частно гражданско дело № 20264110100175 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид:

Заявителят „Изи Финанс“ ЕООД – град София , наред с присъждане посочените в заявлението вземания за главница и възнаградителна лихва , произтичащи от неизпълнение на сключения с длъжника Д. Л. Р.Х , с ЕГН: ********** , с настоящ адрес: гр.Търговище , **** , договор за предоставяне на кредит във вид на паричен заем № 524747 /15.01.2025 г. / с твърдение да е обявен за предсрочно изискуем /, за които, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията , считано от 02.02.2026 г. до окончателно им изплащане , съдът е издал заповед за изпълнение/ е поискал и присъждане на сумата от 341,55 евро , представена като вземане във вид на такса „ангажимент“/ чл.2, ал.4, т.3 на договора / в размер на 48,66 % от главницата , дължима за сключване на договора при фиксиран лихвен процент.

В частта му , включваща посоченото претендирано вземане , заявлението за издаване на заповед за изпълнение търпи санкция на отхвърляне.

Тя обаче е също неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.20, вр. с ал.1 от ЗЗП , а и направо може да се определи за нищожна на основание чл.26, ал.2 , пр.4-то от ЗЗД.

Клаузата предоставя на ответника – кредитор изгодната и недобросъвестна възможност да получава „нещо срещу нищо“, т.е. да се облагодетелства във вреда на ищеца.

Такса, т.е. възнаграждение се заплаща срещу изпълнение на някаква работа или въобще услуга.

„Услугата“, която тук кредиторът – заявител е посочено , че предоставя на потребителя срещу заплащане на парична сума е да направи нещо , наречено: да сключи договора при фиксирания лихвен процент, е лишена от правно-логично съдържание, тъй- като това нещо е извън изпълнението му и не може да се определи като услуга.

Договорът е възможно да се сключи или при фиксиран или при променлив лихвен процент и промяна след сключването му ,свързана с превръщане на първия във втория е допустима само със съгласие на другата страна , а не по едностранен почин, освен ако законът изрично не я уреждачл.20а, ал.2 от ЗЗД. Следователно ако няма съгласие на някоя от страните или по първия или по втория лихвен вариант , договор няма да се сключи, поради което не може да има оправдание да е мислимо наличие на услуга за това , че се сключва по първия вариант , камо ли да е възмездна, разгледана в областта на потребителското кредитиране.

Същата недопустимост би се явила и ако в договора бе включена клауза срещу заплащане кредиторът да не променя фиксирания лихвен процент, макар и това изпълнение чрез бездействие да наподобява/ но само привидно / услуга- няма никаква стойност и здрав смисъл да се поема , тъй-като всеки опит за едностранна промяна няма да има никаква правно действие.

Затова оспорената клауза е лишена и от основание , обяснено като смислената причина, поради която се сключва / предполага се , че съществува до доказване на противното , освен ако очевидно няма как да е налице-чл. 26, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД/, за да е средство за задоволяване на 1 социално и/или стопански оправдан и правно защитен интерес на страните в резултат на изпълнение/ постигане на типичната и непосредствена правна цел на договора .

Очевидно е , че тази претенция не заслужава да получи от съда съдбата на търсеното принудително изпълнение и заявлението за нея подлежи на отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. Иван Вазов , ул.“Балша“ № 17, ет.1 , офис 1, с ЕИК 201196810 за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Л. Р.Х , с ЕГН: ********** , с настоящ адрес: гр.Търговище , **** в частта му, включваща присъждане на сумата от 341,55 евро , представена като вземане във вид на такса „ангажимент“/ чл.2, ал.4, т.3 на договора / в размер на 48,66 % от главницата

, дължима за сключване на договора при фиксиран лихвен процент поради неравноправност и нищожност на клаузата от която произтича.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя пред ВТОС в едноседмичен срок от съобщението .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

2