Решение № 447 от 22.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100503302 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. Л. М., представляван от адв.

П. А., срещу Решение №97/04.01.2025 г., постановено по гр. д. №1648/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в.

С обжалвания съдебен акт е признато за установено в отношенията между Д. Л. М. и А. Д. Г., че последната е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в ж.к. ****, на основание чл.

23, ал. 1 СК поради осъществена пълна трансформация на лично имущество.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение и се моли същото да бъде отменено в цялост, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният от ищцата А. Г. иск да бъде отхвърлен. Въззивникът поддържа, че съдът е пропуснал да анализира показанията на св. С., че Г. и той са живеели и на семейни начала преди да сключат, както и че той е осигурявал семейните блага. Съдът не отчел, че М. е имал принос при придобиването на имота в качеството си на брокер и е спомогнал ценовия аспект на тези сделки, спестил е комисионни разходи. Счита, че тези разходи, които са спестени са също част от продажната цена. При тези съображения моли решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Д. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да 1 бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Противопоставя се на заявеното в жалбата доказателтвено искане и излага твърдения, че оригинал на такава декларация не съществува. В случай, че съдът приеме представения с жалбата заверен препис, то оспорва автентичността на положения на декларацията подпис и твърди, че същият не е изпълнен от нея, като моли по отношение на документа да бъде открито.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК, предявен от А. Г. срещу Д. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Г. е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в ж.к. ****, поради осъществена пълна трансформация на лично имущество.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че имотът представлява лична собственост на ищцата Г., тъй като ищцата е продала свой придобит по наследство недвижим имот, а с парични средства от продажбата на този недвижм имот е заплатена продажбената цена за закупуване на жилището в ж.к.“Младост“. В тази насока е намерил, че следва да бъдат взети предвид представените към исковата молба писмени доказателства. Счел е, че писмените доказателства кореспондират с показанията на свидетелката С.,която е майка на ответника М. и която е депозирала показания, че апартаментът е заплатен с лични средства на ищцата Г., което според свидетелката е мотивирало нейния син да заплати със свои средства ремонта на жилището. С оглед това, че жилището е закупено с парични средства от продажба на лично имущество на ищцата Г., съдът е приел, че закупеното жилище също се явява нейна лична собственост. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че според мотивите по т.4 на приетото Тълкувателно решение № 5/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС за преценка дали е налице трансформация на имуществото следва да бъде отчетен характерът на средствата за придобиването му. В конкретния случай не е спорно, че апартаментът е закупен с парични средства от продажба на придобит от ищцата Г. преди брака недвижим имот, т.е. имот, който е нейна лична собственост, поради което и апартаментът в ж.к.“Младост“, макар да е придобит по време на брака на страните,представлява лично имущество. Счел е доводи за вложени средства за ремонтиране на апартамента не се отразяват на основателността на претенцията. Извел е, че преценката на кого принадлежи правото на собственост съдът реализира към момента на 2 придобиване на правото, а в настоящия случай правото на собственост към закупуване на имота е придобито от ищцата Г., защото продажбената цена е заплатена с нейни средства.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на 30.03.2019 г., прекратен по взаимно съгласие на страните със съдебно решение на 18.05.2022 г.

От представената справка от Агенция по вписванията относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на А. Г.

(бивша фамилия М.а) се установява, че сключване на брак с ответника същата е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ****.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №47, том I, рег.

№1466, дело №38 от 2019 г., на 15.03.2019 г. А. Д. Г. е продала на Е.В.М. и В.В.М. горепосочения недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр. Сфоия, общ Столична, обл. София, по КККР, одобрени със Заповед №РД 18.108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота; гр. **** за продажната цена в размер на 58 770 лв. Страните по сделката са удостоверили, че продажната цена е заплатена поравно от купувачите по банков път, по банкова сметка на продавача, открита при „Първа инвестиционна банка“.

От представеното извлечение по сметка на А. Г. се установява, че по нейната банкова сметка, открита при „Първа инвестиционна банка са извършени парични преводи, както следва: на 15.03.2019 г. от Е.М. в размер на 29 385 лв. и от В.М. размер на 29 385 лв. На същата дата е извършен паричен превод от Е.М. за сумата от 46 488 лв. с основание „ремонт и обзавеждане на жилище, ж.к. ****.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №84, том I, рег.

№2199, дело №69 от 2019 г., на 16.04.2019 г. Е.Б.Я., в качеството на продавач, и А. Д. Г., в качеството на купувач са сключили договор за покупко-продажба, съгласно който продавачът прехвърля собствеността върху собствения недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район ****, заедно с избено помещение №4, за продажната цена в размер на 21 351 лв., която сума продавачът е декларирал, че е платена от купувача по банков път.

3

Предвид заявеното от процесуалния представител на ответника с протоколно определение от 28.05.2024 г. е отделено безспорно между страните, че продажната цена за процесния недвижим имот от 21 351 лв. е заплатена от банкова сметка с титуляр А. Г., като последната е получила паричната сума от продажба на свой недвижим имот, придобит преди сключване на брака.

От свидетелските показания на разпитаната по делото св. С. /майка на Д.

М./ се установява, че през 2019 г. ищцата е продала свое жилище, като след това е закупила жилището в ж.к. „Младост- 3“. След придобиване на жилището Д. М. започнал да го ремонтира, като след това закупил мебели, както и електроуреди. Свидетелката сочи, цялата апартамента е заплатена от А. Г., като същото й заявявал и ответникът Д. М. и доколкото тя е заплатила продажната цена, той поел разходите за обзавеждането и ремонта.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява, че цената на извършените ремонтни дейности и трайно прикрепените вещи към 01.01.2020 г., когато е завършен ремонта, е 20 876,13 лв. с ДДС.

При така установената фактическа страна на спора се налагат следните правни изводи:

При положителния установителен иск за трансформация на лични средства (чл. 23, ал. 1 СК) по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещноправен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота /решение № 249/27.12.2011 г. по гр. д.

№ 1037/2010 г. на ВКС, ГК, Второ ГО; решение № 72/07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., Първо ГО на ВКС/.

При позоваване на трансформация на лично имущество е ирелевантен и не се изследва приносът на другия съпруг във всичките му форми и обем.

Съпругът, който твърди придобиване с лични средства следва да притежава лично и в индивидуална собственост тези средства към момента на придобиване на собствеността върху имота, за който иска да се установи, че е индивидуална негова собственост. Съгласно мотивите на ТР №5/29.12.2014г. по тълк. д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ (ППВС №5/1972г.).

Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната 4 хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг /решение № 355/09.01.2012 г., гр. д. № 430/2011 г., Второ ГО на ВКС/. Законът изисква пълно / създаващо сигурно убеждение на съда/ и пряко / с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот/ доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право, като ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния имот с изцяло лични средства и доказването е и главно /решение № 445/25.06.2010 г., гр. д. № 479/2009 г., Трето ГО на ВКС/. При предявен иск по чл. 23 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. По настоящото дело няма спор между страните какви средства са били вложени за придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот, а именно средствата, получени вследствие на продажбата на личния на ищцата недвижим имот в ж.к. „Иван Вазов“, като този факт е бил отделен като безспорен. Отделяйки този факт като безспорен е вследствие отправеното съдебно признание от страна на ответника (чл. 175 ГПК), което се ползва с висока доказателствена стойност, тъй като признанието обхваща неизгодно за страната /ответника/ обстоятелство и се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.

Единствените въведени от ответника твърдения са свързани с извършените от него разходи по повод ремонта и обзавеждането на процесния апартамент. Няма спор относно произхода на вложените средства, като същият се установява и събраните писмени доказателства, така и от показанията на майката на М.. Този извод се налага и хронологичното проследяване на събитията, от които първа по време е продажбата на личния на ищцата недвижим имот преди сключване на гражданския брак между страните (15.03.2019 г.), впоследствие страните са сключили граждански брак на 30.03.2019 г., а процесният апартамент е придобит близо половин месец покъсно от момента на сключване на брака и един месец след първата прехвърлителна сделка (на 16.04.2019 г.). Изводът за осъществена пълна трансформация се подкрепя и от обстоятелството, че като страна по покупкопродажбата на спорния недвижим имот в качеството на купувач е участвала единствено А. Г..