Решение № 3 от 02.01.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 3 гр.

Русе, 2.01.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Антоанета А. при секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия А. гр. дело № 321 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът С.М.Г. *** чрез адв. Я.Д. САК твърди, че на 23.12.2017 г. около 16:30 часа в гр. Русе лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р *****, управляван от К.Т.К.

*** и при маневра десен завой на кръстовището с бул. „Гоце Делчев“ поради несъобразена скорост изгубил контрол, отклонил се вдясно по посока на движението и блъснал контейнер за смет, който от удара се отместил напред и блъснал ищеца, който се движел като пешеходец. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1388/325. Било образувано и досъдебно производство. Вследствие на инцидента ищецът пострадал като му били причинени сериозни травматични увреждания. Откаран бил в УМБАЛ „Канев“ АД със силни болки и без възможност за движение в областта на дясно бедро и дясна колянна става. След извършените прегледи му била поставена окончателна диагноза: счупване на дясна бедрена кост. Поставен бил на директна скелетна екстензия за период от 11 дни, след което планово била проведена и оперативна интервенция. Направена му била открита репозиция на фрактурата на бедрената кост и вътрешна фиксация с интрамодуларен пирон.

Твърди, че получената вследствие на процесното ПТП фрактура на дясна бедрена кост му причинила болки и страдания, които били със значителен интензитет през първия един месец. Предвид тежестта на травмата следвало да спазва щадящ постелъчен режим без да натоварва долния крайник, което го поставило в невъзможност да посреща със свои собствени сили обикновени битови потребности за задоволяването, на които получавал помощ от свои близки. Бил лишен от възможността да ходи и да стои изправен за един значителен период от време. За оздравяване и възвръщане към нормалното ежедневие посещавал няколко курса за активна рехабилитация, където бил раздвижен, вертикализиран до стоеж и приучен да се придвижва с помощни средства – патерици и проходилка, от каквито преди ПТП нямал нужда. Твърди, че започнал да изпитва страх от автомобили, станал тревожен без видима причина. Счита, че изживеният стрес и душевни страдания ще го съпътстват до края на живота му. Заявява, че към датата на процесното ПТП лек автомобил „Фолксваген Голф“ с

ДК № Р ***** имал валидна застраховка ГО при ответното дружество с полица № BG/30/117003228530, валидна от 10.12.2017 г. до 10.12.2018 г. Предвид тежестта на уврежданията и продължителното посттравматично възстановяване претърпял болки и страдания, които оценява на 40 000 лв. Заявява, че претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи по проведеното лечение, имплант и болничен престой на обща стойност 2 577,80 лв.

Заявява, че предявил на 14.05.2018 г. извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение пред ответника. Такова му било определено в размер на 10 500 лв. за неимуществени и 1804,46 лв. за имуществени вреди. Така определените размери обаче намирал за несправедливи, поради което претендира обезщетение от 29 500 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на процесното ПТП и съставляващи горница над определеното и изплатено от ответника обезщетение от 10 500 лв. до пълния размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2018 г. – датата на определеното от застрахователя застрахователно обезщетение, както и 773,34 лв. имуществени вреди от същото ПТП, съставляващи горница над определеното и изплатено от ответника обезщетение от 1804,46 лв. до пълния размер от 2577,80 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на последното плащане – 22.01.2018 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД

„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез юрк. Ц.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който намира предявените искове за допустими, но неоснователни. По същество оспорва предявените искове по размер. Намира, че определеното от него обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е справедливо, а претенциите на ищеца завишени. Твърди, че ищецът е имал травма/заболяване, предхождащо процесното ПТП, която се е отразила на полученото увреждане и периода на възстановяване. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и по – конкретно: твърдените травматични увреждания, тяхната продължителност, твърдените болки и страдания, подлежащи на компенсиране, отражението на процесното ПТП върху психиката на ищеца. Оспорва твърденията за изключителна вина само у водача и прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Исковете за присъждане на лихви по двете претенции намира за неоснователни по съображенията за неоснователност на главните искове.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от приложения по делото констативен протокол за ПТП № 1388/325, съставен на 23.12.2017 г. /л. 7/, че на 23.12.2017 г. около 16:30 часа в гр. Русе лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р *****, управляван от К.Т.К. *** при кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, от което пострадал ищеца С.Г..

Предвид изразените становища в разменените книжа съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р ****, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 23.12.2017 г. , е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата, при ответното дружество № BG/30/117003228530, валидна от 11.12.2017г. до 10.12.2018 г. Това обстоятелство е и удостоверено в съставения протокол за ПТП № 1388/325 от 23.12.2017 г., назована "Участници в ПТП", като там са посочени и индивидуализиращите белези на застрахователния договор: номер на полица, валидност, застраховател.

От извършената и приета по делото без възражения от страните съдебна-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К., която съдът преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема изцяло, се установява детайлно и безпротиворечиво механизма на настъпилото ПТП.

Констатира се, че то е настъпило около 16 часа на 23.12.2017 г. през светлата част на денонощието.

Управляваният от св. К. К. автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р ********* завил надясно от бул. „България“ по бул. „Гоце Делчев“ като се движил с около 34,7 км/ч. Когато извършвал завоя надясно загубил напречна устойчивост, при която задните му колелета занесли. Критичната скорост за извършване на завоя била около 26,26 км/ч.

Автомобилът се отклонил и продължил движението си към десния край на бул. „Гоце Делчев“ като навлязъл в крайно уширение и ударил метален контейнер, пластмасов контейнер и спрял в метален стълб. От удара металният контейнер се преместил и ударил ищеца С.Г., който преди удара се намирал на около метър до контейнера Вещото лице дава заключение, че причината за произшествието е движение на автомобила в завоя от бул. „България“ към бул.

„Гоце Делчев“ със скорост по-висока от критичната. Пътната настилка била хлъзгава. Непосредствено преди произшествието пострадалият ищец бил пешеходец и се намирал на около 1 метър от контейнера, който го ударил като имал намерение да пресече булеварда. Експертът заключава още, че при движението си по бул.

„България“ за водача на автомобила - св. К. се откривала геометрична видимост около 30 метра преди кръстовището с бул. „Гоце Делчев“. От това положение той можел да види както контейнера, така и пострадалия, но те се падали вдясно на неговото зрително поле. След кръстовището автомобилът е изминал около 25 метра до мястото, където е намерен. От това разстояние металният контейнер и пострадалият Г. са попадали в зрителното поле на водача. Няма данни относно интензивността на движението, както и за други преминаващи автомобили към датата и часа в района на произшествието. Опасната зона за спиране на процесния автомобил с установената скорост от 34,70 км/ч при конкретната ситуация била 36,72 м. От момента на изгубване на устойчивост до мястото, където е спрял автомобилът е изминал около 20 метра. При конкретната пътно-транспортна ситуация техническото време за реакция на водача е било около 1 секунда.

Времето за движение на автомобила от момента, в който е изгубил устойчивост до мястото на удара в контейнера е около 0,40 сек. През това време автомобилът се е движил в процес на унасяне и водачът през това време не е могъл да избегне произшествието. Минималното време за реакция на човек е 0,6 сек., от което следвало, че пешеходецът от мястото, на което се е намирал непосредствено преди произшествието, не е могъл да предприеме действия, с които да се предпази от удара.

Св. К.К. – водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р*********** разпитан по искане на ответника, свидетелства, че преди да настъпи процесното ПТП не се движел с висока скорост, тъй като завоят бил 90 градуса, движел се с около 30-35 км/ч. Влязъл в завоя близо до десния бордюр. Настилката била влажна от въздуха. След като завил се оказало, че в дясната му страна, която била „сляпа“, имало кал и колата поднесла. Автомобилът станал неуправляем. На пътното платно, малко след завоя вдясно, имало уширение, в което бил разположен метален контейнер. Предният десен калник на автомобила му се ударил в него. Контейнерът бил на колела и от удара „скочил“ на тротоара, а колата се изправила, но останала не на пътното платно, а на това уширение за контейнери и предницата й се ударила в намиращ се там ел. стълб. Едва тогава забелязъл, че на тротоара, на около два метра от контейнера имало паднал човек. Наоколо нямало други хора и автомобили. Свидетелства още, че към него момент не бил в добро здравословно състояние, ползвал очила, придвижвал се трудно с патерици и бастун, но въпреки това излязъл от колата и се опитал да помогне на пострадалия, който лежал по гръб. Цялото му тяло било на тротоара. Дава показания, че преди удара не е забелязъл пострадалия, тъй като колата се завъртяла и се опитвал да я овладее. Изнася данни, че наоколо било осветено.

От приложената на л. 8 – л. 9 епикриза, издадена от Отделение Ортопедия и травамтология при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД се установява, че същият е бил настанен там за лечение за периода от 23.12.2017 г. до 8.01.2018 г. с окончателна диагноза фрактура феморис декстра. Проведено е оперативно лечение. Приложена е и епикриза от Отделение ОФРМ при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, видно от която за периода от 22.01.2018 до 29.01.2018 г., където ищецът е провел курс по стационарна рехабилитация.

По делото от страна на ищеца са ангажирани и писмени доказателства, установяващи извършени от него разходи за лечение – мед. услуги, имплант, проходилка, патерица на обща стойност 2577,80 лв.

В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, по делото е разпитана свидетелката С.А.Г.. Тя изнася данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от процесното ПТП. Непосредствено след претърпяното ПТП не можел да се обслужва сам, тъй като се движел трудно, ползвал проходилка. Нуждаел се от чужда помощ. Наложило се да напусне и работа. Вследствие на преживяното станал много нервен, лабилен.

Данните, изнесени от свидетелката, съдът анализира от аспекта на възможната й заинтересованост от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е във фактическо съжителство с ищеца. Те се кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.

Горните факти се установяват и от приетата съдебномедицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че ищецът е получил следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост, наложило директна скелетна екстензия и метална остеосинтеза, контрактура на дясна тазобедрена става. Описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 23.12.2017 г. Установената контрактура е обичайно усложнение от счупването на дясна бедрена кост. Така установените увреждания на ищеца могат да се квалифицират по медико-биологичен признак- трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Дава заключение още, че от представената по делото мед. документация се установявало, че по отношение на установеното счупване на дясна бедрена кост на ищеца първоначално е проведено 16 дневно болнично лечение в Отделение Ортопедия и травматология при УМБАЛ „Канев“ Русе, по време на което са извършени изследвания, директна скелетна екстенция за 11 дни, оперативна интервенция с метална остеосинтеза и медикаментозно лечение. След това болничното лечение е продължило в Отделение ОФРМ при УМБАЛ „Канев“ Русе с три курса по 7 дни /общо 21 дни/, по време на което са извършвани изследвания, физиотерапия, рехабилитация и медикаментозно лечение. Заключава още, че извършението от ищеца разходи, за които по делото са представени счетоводни документи – медицински услуги, помощни средства и медицински изделия отговарят на проведеното лечение на установените увреждания на ищеца, които могат да бъдат получени при ПТП на 23.12.2017 г. и са били необходими за правилния му възстановителен процес.