Решение № 459 от 23.06.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 733/2023
- Вид
- Решение № 459
- Подписан
- 23.06.2023
- В сила
- 15.07.2023
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 459 гр. Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200733 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Л. Л. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 23-1882-000063 / 16.03.2023г. на Началник сектор при Първо при ОД на МВР - гр.Русе, с което за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му били наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на същата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2023г. около 15,40 ч. в гр.Русе по ул.“Гоце Делчев“, жалбоподателят управлявал собствения си л.а. „Рено Клио“ с ДК № Р 11 21 ВМ . В този район бил спрян за проверка от полицейски служители, които в хода на проверката установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 22.11.2022г. поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Материалите били изпратени на Русенската Районна прокуратура с оглед извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но с постановление от 15.03.2023г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с оглед липса на субективна страна за извършване на това престъпление.
Материалите били изпратени на АНО за произнасяне с оглед извършено административно нарушение. При условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени горепосочените кумулативни административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на 1 настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че по делото не са представени доказателства, че е налице субективна страна за извършено административно нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.
Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор "Гражданска отговорност" по чл.
574, ал. 11 КЗ. По делото не са налице доказателства жалбоподателят, в качеството му на собственик на моторното превозно средство да е бил уведомен, в съответствие с изискванията чл. 143, ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно превозното средство е било с прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да 2 установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК от прокурора.
Напълно идентично е и становището на ВКС и ВКС, материализирано в ТП № 2/2023г., съобразно диспозитива на което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
При такъв изход на делота АНО следва да бъде осъден да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение при такъв изход на делото, доколкото същите са в минималния размер, предвиден в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на АНО, доколкото е уговорено такова в размер на 600 лв.
,съдът
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 вр.чл.63д ал.1 от ЗАНН РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1882-000063 / 16.03.2023г. на Началник сектор при Първо при ОД на МВР -гр.Русе, с което на Н. Л. Л. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Русе да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4