Решение № 343 от 01.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА СТ. МАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20251110210550 по описа за 2025 година установи :

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН - образувано по жалба на П. М. срещу НП № 24- 4332 – 002792 , издадено от началник група към отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „ лишаване от право за управление на МПС „ за срок от 6 месеца – за това, че на 28.01.2024г г. около 14 ч. в с. *** не се подчинил на подаден от полицейски орган сигнал за спиране на автомобил , управляван от него - нарушение на чл. 103 ЗДвП .

Жалбоподателят претендира отм*** на НП поради допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение - повторно наказване с НП за деяние , за което има влязла в сила осъдителна присъда .

Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата .

И двете страни претендират присъждането на разноски за правна помощ .

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие жалбата за основателна .

1

Установено е по делото , че за деянието, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП , е образувано и наказателно производство , което е приключило с одобрено от съда споразумение за решаване на делото по дело № 13179/24г. на СРС . С одобреното от съда споразумение жалбоподателят по настоящото дело като подсъдим е признат за виновен за деянието, за което е санкциониран с обжалваното НП и осъден за извършено от него престъпление .

Поради изложеното НП се явява издадено в нарушение на чл. 33 ЗАНН . Според посочената разпоредба , ако за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. При констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Правилото на чл. 33 ЗАНН е изяснено в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. по повод значението му за обезпечаване забраната по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС окончателно осъденото или оправдано лице да бъде наказвано повторно за същото деяние , също и да бъде съдено или да подлежи на риск от наказателно преследване за същото деяние .

Посоченото правило е приложимо и относно административнонаказателните производства с предявени наказателни по характера си обвинения за административни нарушения и също е разяснено в Тълкувателно решение № 3 / 2015 г. на ВКС .

Според утвърденото в практиката на ЕСПЧ тълкуване на Конвенцията - закрилата на принципа по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС действа от момента на влизане в сила на първото решение по проведена срещу засегнатото лице наказателна процедура , а от началото на новото преследване срещу същото лице , когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите , възниква състояние на нарушение на посоченото правило .

Според приетите в практиката на ЕСПЧ и ТР № 3/ 2015 г. критерии за определяне наличието на наказателно обвинение обвинението , предявеното на жалбоподателя с АУАН по делото , се явява именно наказателно според автономното значение на това понятие по см. на ЕКПЧОС и деянията по АУАН и досъдебното наказателно производство срещу жалбоподателя за престъпление от общ характер са идентични.

При така приетото на осн. чл. 33

ЗАНН и в съответствие с указанията на ТР № 3/ 2015 г. - т. 1.2 за обезпечаване забраната по 2 чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС - обжалваното НП следва да бъде отменено и образуваното административнонаказателно производство – прекратено .

По отношение на разноските :

По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с изготвяне на жалбата и участие в съдебно заседание .

При проверка за основателността на искането за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение съдът установи ,че от представеното копие на договор за правна помощ и пълномощно л. 5-7 от делото не се установява заплащането на посочената сума 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение да е с основание защита по настоящото дело , поради което искането за присъждане в тежест на насрещната страна на посочената сума като разноски по делото се явява необосновано .

С оглед на това на основание чл. 63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24- 4332 – 002792 , издадено от началник група към отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП на жалбоподателя П. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „ лишаване от право за управление на МПС „ за срок от 6 месеца.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АУАН по делото .

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя .

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – гр. София .

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4