Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1514 от 22.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3646/2026
Вид
Решение № 1514
Подписан
22.10.2026
Състав
Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 126 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330203646 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 26-1030-002492/01.06.2026 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ с което Д. Г. Е., с ЕГН:

**********, е санкциониран с глоба в размер на 1,533 евро (3000.01 лева), за нарушение на чл. 126 от Закона за движ ението по пътищата.

Жалбоподателят, Д. Г. Е., представляван от адв. П., оспорва цитираното НП и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По същество се оспорва фактът на извършеното нарушение, както и основанието за ангажиране на отговорността, материалната компетентност на наказаващия орган, в това число липсата на конкретно измерване, което да докаже извършването на твърдяното нарушение. Поради това се претендира за отмяна на обжалваното НП с присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Група в ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, в писмено становище оспорва жалбата и моли НП да бъде 1 потвърдено. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 15.04.2026 г., в 18.05 часа, в град Пловдив, жалбоподателят Е. управлявал специален автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******, собственост на „Еневи Моторс“ ООД, когато, достигайки до кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с ул. „Напредък“ с посока на движение към сградата на сектор „Пътна полиция“, бил спрян за проверка от органите на Сектор „Пътна полиция“. В хода на проверката било установено, че водачът управлява МПС, чиято маса, заедно с масата на превозвания от него товар, надвишавали допустимата такава от 3500 кг. с 950 кг., видно от отразената допустима такава в СРМПС, управлявано от водача– жалбоподателя Е. (2595 кг.) и натовареното на специалния автомобил МПС – Ауди А3, което след справка в ОДЧ-сектор и РСОД 741, се установиуло, че е с маса 1855 кг. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва издаденото НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и моли за неговата отямна.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това, че на визираните в АУАН и НП дата и час е управлявал специален автомобил, чиято маса, заедно с масата на превозвания от него товар, надвишавала допустимата такава с 950 кг.

Съгласно нормата на чл. 126 ЗДвП, при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Съгласно нормата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, наказва се с глоба 3000 2 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Както бе посочено по-горе, в конкретния случай се установява и няма спор, че в хода на извършената проверка спрямо жалбоподателя на визираните в АУАН и НП дата, час и място, е било установено, че водачът управлява МПС, чиято маса, заедно с масата на превозвания от него товар, надвишавали допустимата такава от 3500 кг. с 950 кг., видно от отразената допустима такава в СРМПС, управлявано от водача– жалбоподателя Е. (2595 кг.) и натовареното на специалния автомобил МПС – Ауди А3 (1855 кг.). Няма спор и начинът, по който е установено това претоварване – със справка с отразеното в СРМПС, в които е налице отбелязване на масата на конкретните МПС. В тази връзка съдът не споделя изразеното от жалбоподателя становище, че избраният способ за преценка не води до правилно устанояване на масата на двете МПС.

Ползвана е информация от официален свидетелстващ документ, който до установяване на противното е достоверен източник на информация.

Не се споделят и доводите за липса на мат ериална компетентност на контролните органи и наказващият такъв, доколкото точно обратният извод се извежда от приобщените по делото оправомощителни запов еди.

Правилно е определен и размерът на санкцията, който е фиксиран и не подлежи на редукция. Същият е съответен на извършеното нарушение и не се намира в конфронтация с принципа на пропорционалност.

Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му посл едици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Събраните по делото доказателства и обстоятелствата по така извършеното административно деяние не водят до извод за нарушение с по3 ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид, каквито твърдения са наведени в жалбата. В случая не са налице обстоятелства, отличаващи конкретното деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито такива, определящи обществената му опасност като явно незначителна, като не са налице и многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването му.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен орган, притежаващ нужните правомощия, като материалната компетентност. При съставянето му са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Дадено е ясно, точно и коректно описание на нарушението, като са изложени всички обективни елементи от фактическия състав на деянието от значение за правилността на оспорения административен акт. Дадена е и правната квалификация на деянието, цифрово изразена, което е достатъчно да бъде изпълнено изискването на чл.

57, ал. 1, т. 6 ЗАНН относно съдържанието на НП. Спазени са сроковете по чл.

34 ЗАНН.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

При отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че присъденият размер следва да се ориентира към минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27е НЗПП, а именно 70.00 евро.

4

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-1030-002492/01.06.2026 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ с което Д. Г. Е., с ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 1,533 евро (3000.01 лева), за нарушение на чл. 126 от Закона за движ ението по пътищата.

ОСЪЖДА Д. Г. Е., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Пловдив сумата от 70.00 /седемдесет/ евро.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5