Решение № 91 от 09.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Сливница, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200458 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ГБС-ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК 130131711, чрез юрк. Н. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8504566407 от 14.05.2021г., издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” МРРБ, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е извършено твърдяното в него нарушение. Твърди се също, че електронният фиш е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални правила, неправилно е приложена и административнонаказателната разпоредба. На следващо място жалбоподателят твърди, че нарушението не е подведено под съответната санкционна норма.

Жалбоподателят твърди, че обстоятелството от съдържанието на издадения ЕФ не може да се установи кое е санкционираното лице – собственикът на превозното средство или водачът на превозното средство. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не явява, представлява се от юрк. А., която поддържа жалбата. Алтернативно, претендира приложение на чл.28 ЗАНН. Претендира възнаграждение, определимо от съда.

Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Димитров, който оспорва жалбата. Излага доводи за 1 неприложимост на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендира възнаграждение в размер на 100лв.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 14.05.2021 г. в 16:18 ч. с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) товарен автомобил МАН ТГС, с регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 26000 кг, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке по път I-8, км. 41+234 в община Божурище, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма заплатена тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно „ГБС-ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК 130131711.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: извлечение от електронната система на АПИ, два броя статични изображения във вид на снимков материал на ППС с рег № ****, електронен фиш № 8504566407, известие за доставяне, създаден доклад от Елекронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, справка за собственост на МПС.

За разкриване на обективната истина по делото способстват писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления и електронни фишове.

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

С измененията на ЗДвП и ЗП /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на 2 заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.

3

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно: контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В случая от обективна страна се установи, че на 14.05.2021г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № ****, който се е движел по по път I-8, км. 41+234 в община Божурище, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа) и е създала доклад за извършено нарушение.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, тъй като е налице несъответствие между платената и дължимата тол такса, то деянието му е малозначително.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.

179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавитечленки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В българския закон - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, санкцията е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП 4 наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.