Решение № 4462 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4462 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100510011 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД, ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Б., срещу решение № 9311 от 19.05.2024 г. по гр. дело № 63908/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 178-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ХУК Кобург Общо застраховане" АД, ФР Германия, 96442 Кобург, ул. „Вили Хусонг“ № 2 иск по чл. 411, изр. второ КЗ срещу „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, за разликата над 2407,04 лева до пълния претендиран размер от 13192,64 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 21-81-614/939222-В, вследствие на ПТП, настъпило на 07.08.2021 г. в гр. Асеновград на ул. „********* по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на МПС „Форд Транзит Кустом“, с рег. № *********, който по време на движение покрай паркирани вдясно автомобили, се отклонил вдясно и причинил щети на странично паркираното МПС „Мерцедес С250“, с рег. № *********, застрахован при ищеца, и в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 355,44 лева до пълния претендирания размер от сумата от 1401,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за застрахователно обезщетение за периода от 10.12.2021 г. до 23.11.2022 г.

1

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Неправилно СРС бил приел, че стойността на възстановителния ремонт следвало да се изчисли по цени на българския пазар. Меродавна била стойността на ремонта, извършен в ФР Германия. Искането към СГС е решението да бъде отменено в обжалваната част като предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, чрез юрк. Х. е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Правилно СРС се бил позовал на чл. 4, ал.

1 и чл. 7 от Регламент № 864/2007 на ЕП и на Съвета от 11.07.2007 г. Излага аргументи за приложението на чл. 105 и следващите от КМЧП, както и чл.

480, ал. 1, т. 1 КЗ. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е частично основателна.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. второ КЗ, съгласно който в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Страните не спорят за валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ между „ОЗК Застраховане“ АД и Х.И.К., водач на лекия автомобил „Форд Транзит Кустом“ с рег. № *********, и на имуществената 2 застраховка „Каско“, сключена между „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД и Е.С.М. по отношение на МПС „Мерцедес С250“, с рег. № ********* към датата на ПТП. Не е спорно настъпването на пътен инцидент между описаните автомобили в гр. Асеновград на 07.08.2021 г., поради виновно и противоправно поведение на водача на МПС „Форд Транзит Кустом“, и че застрахователят по имуществената застраховка е платил обезщетение от 7674,48 евро (15009,98 лева) за ремонт на щетите по застрахования при него лек автомобил „Мерцедес С250“. Това МПС е регистрирано в ФР Германия, където е извършен и ремонтът за отстраняването на причинените вреди.

С отговора на исковата молба е извършено признание на основателността на исковата претенция, но само до размера на платената извънсъдебно на 06.04.2022 г. сума от 1904,20 евро (3724,29 лева). Следва да се има предвид, че ответникът не е обжалвал решението, то е влязло в сила в уважителната си част, поради което е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на регресното правоотношение (в тази връзка мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС).

Противоречията между страните в настоящия процес са концентрирани върху начина, по които следва да бъдат изчислени причинените щети по МПС „Мерцедес С250“, както и дали са основателни претенциите на ищеца за заплащане от ответника на сумата от 349,98 евро, представляваща разходи за заместващ автомобил, сумата от 600 евро, представляваща разход за обезценка, и сумата от 25 евро, представляваща разни разходи. По така въведените във въззивното производство спорни въпроси, СГС прие следното:

По делото са приети заключения по съдебно автотехническа експертиза и допълнителна такава, от които се установява, че действителният размер на средствата, необходими за отстраняването на щетите по процесния автомобил, е на стойност 7674,48 евро (15009,98 лева), а изчислен по средни пазарни цени в Република България, размерът на щетите възлиза на 6131,33 лева.

Заключенията не са оспорени от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, като СГС ги кредитира като компетентни и обосновани.

Казус, идентичен на настоящия, е разгледан по търг. дело № 3751/2014 г. на ВКС, I т. о., в което на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въпроса „По какви цени – в България или в чужбина, се определя размерът на дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него делинквент, когато увреденият по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина.“ В решението по това дело (№ 57 от 07.07.2016 г.) е прието, че следва да се потвърди практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в Решение № 1 от 02.02.2011 г. по търг. дело № 263/2010 г. на ВКС, II т. о., като се приеме, че обезщетението следва да бъде съобразено с действително заплатената сума, с оглед задължението за пълно 3 обезщетяване, поради което и стойността на възстановителния ремонт се съобразява с цените в държавата, в която е била отстранена щетата.

Настоящият състав не намира основание да се отклони от практиката на касационната инстанция, тъй като даденото разрешение съответства в пълна степен на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Задължението на застрахователя по „Гражданска отговорност“ да репарира вредите има пълен обезщетителен характер.

Ирелевантно е обстоятелството, дали цената на ремонта в чужбина е повисока или по-ниска от тази в България. Същественото е, че вредите са настъпили в патримониума на чуждестранно лице, в случая немския застраховател. Той няма задължение нито да извърши необходимия ремонт в България, нито може да бъде задължаван да го направи в държавата по регистрация на увреденото МПС, ако там цената на ремонта би била по-ниска от тази в страната. Ако се приеме, че размерът на обезщетението трябва задължително да се определи по средни пазарни цени в България, това не би довело до реалната обезвреда на последиците от причиненото увреждане, каквото е предписанието на цитираната норма. По тези мотиви, предявеният иск по чл. 411, изр. второ КЗ е основателен в тази му част.

По следващия спорен въпрос, дали ответникът дължи сумата от 349,98 евро (684,49 лева), представляваща разходи за заместващ автомобил, СГС намери, че тази претенция е недоказана. Правилно районният съд е посочил, че по делото не са представени общи условия, или добавък към застрахователния договор, съдържащи клауза, която да дава право на застрахования да ползва заместващо МПС, в периода на възстановителния ремонт. Не са приобщени доказателства, че платената от ищеца сума за заместващ автомобил попада в обхвата на покритието по имуществената застраховка „Каско“. Ето защо, тази регресна претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По аналогични съображения, следва да бъде отхвърлен и искът в частта му, в която се претендира плащане на сумата от 600 евро (1173,50 лева), представляваща разход за обезценка, и сумата от 25 евро (48,97 лева), представляваща разни разходи. Ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват основанието на тези разходи, нито е доказано, че тези суми са платени на застрахования.

В обобщение, предявеният иск по чл. 411, изр. второ КЗ следва да се уважи за сумата от още 8878,42 лева, представляваща разликата между действителната стойност на необходимия ремонт от 15009,75 лева и сбора от платената преди процеса сума в размер на 3724,29 лева и присъдената от СРС сума от 2407,04 лева. Искът следва да се отхвърли за сумата от 1906,96 лева, която е сбор от сумите от 684,49 лева, 1173,50 лева и 48,97 лева, които регресни претенции са неоснователни. Решението следва да бъде отменено в 4 отхвърлителната си част за сумата от 8878,42 лева и потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 11285,46 лева (сбор от сумите 2407,04 лева и 8878,42 лева) до претендираната с исковата молба сума от 13192,64 лева.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД

В мотивите на обжалваното са изложени подробни съображения за основателността на този иск, с които въззивният съд е съгласен и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В отговора на въззивната жалба няма възражения срещу приетия от СРС период, за който е дължима лихвата за забава. С исковата молба се претендира мораторна лихва първо за периода от 10.12.2021 г. до 06.04.2022 г., която претенция е основателна върху главница в размер на 15009,75 лева. На основание чл. 162 ГПК съдът изчисли нейния размер на 492 лева. За втория период по претенцията на ищеца, от 07.04.2022 г. до 23.11.2022 г., дължимата мораторна лихва следва да се изчисли върху главница от 11985,46 лева и е в размер на 769,10 лева. Общо дължимата на ищеца лихва за забава е в размер на 1261,10 лева (сбор от сумите от 492 лева и 769,10 лева), от които СРС му е присъдил 355,44 лева. Решението по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отменено в отхвърлителната си част за сумата от 905,66 лева и потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 1261,10 лева (сбор от сумите 905,66 лева и 355,44 лева) до претендираната с исковата молба сума от 1401,02 лева.