Определение № 224 от 12.07.2024, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 465/2023
- Вид
- Определение № 224
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 02.09.2024
- Състав
- Илияна Росенова Ферева - Зелева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224 гр. Девин, 12.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100465 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №*, с която моли съда, на основание чл.248 ГПК да измени протоколно определение № 87/30.05.2024г. по ГД № 465/2023г. по описа на Районен съд - Девин, в частта на разноските, като намали присъдените разноски в полза на ответника в размер 100.00 лева.
В молбата поддържа, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски на ответното дружество, като в тази връзка моли съда да имате предвид следните решения на СЕС, а именно: Решение по дело С714/22 на СЕС, в което се приема, че „....не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми...."
С оглед на изложеното, счита, че нормите на ГПК, досежно присъждане на разноски на кредитори влиза в колизия с разпоредбите на чл.6, § 1 и чл.7, § 1 от Директива 93/13 и не осигурява ефективно приложение на Съюзното право в хипотезите, когато страните по правния спор са потребител - търговец или доставчик на услуги, други свързани с клаузата, предмет на спора са приети от съда за неравноправни, независимо, че искът е отхвърлен по отношение на конкретната клауза и при липса на установена съдебна практика по повдигнатия правен спор към момента на завеждане на исковата молба на потребителя. Като противоречаща на правилата на Съюза за потребителска защита, нормата на чл.78, ал.4 ГПК следва да остане неприложена в настоящия случай.
Моли, в случай на съмнение, относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на чл.6, § 1 и чл.7, § 1 от Директива 1
93/13 дали в тежест на потребителя следват да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да отправи до СЕС преюдициално запитване.
С настоящата прави и възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
От насрещната страна е представен отговор в срока по чл.248 ГПК, в който поддържа, че искането е недопустимо и неоснователно, тъй като присъдените разноски в полза на ответника са законосъобразно определени.
Твърди, че цитираната съдебна практика, както решенията на СЕС, така и на ВКС са по принцип правилни и в действителност предполагат незаплащане на разноски или поне тяхното редуциране. Но те са постановени по дела с различна фактическа обстановка и целят защита на добросъвестен потребител. По настоящето дело всичко е точно обратното на това, като решенията са изцяло неотносими.
Потребителят е упражнил правото си на иск в хипотеза на злоупотреба, като е действал недобросъвестно, тъй като е завел иска за договор, за който самият той не знае дали е сключил. Вината за това дело трябва да се търси изцяло в неговите действия. Тежестта на последствията от неговото оттегляне на иска също трябва да е за негова сметка. Навежда възражения за хипотезата, в която ако е бил осъдената страна, процесуалният представител на ищеца би заявил претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. Искът е бил предявен ненастъпили факти, поради което потребителят и евентуално неговият процесуален представител също носят отговорност за разноски.
Съдът, прие следното:
Молбата за изменение на решението е постъпила в срока на 21.06.2024г., считано от съобщението на Определение № 87/30.05.2024г. по ч.гр.д. №465/2023г. в срока по чл.248, ал.1 ГПК и поради това е допустима.
С протоколно определение № 87/30.05.2024г. по ГД № 465/2023г. по описа на Районен съд - Девин, съдът е прекратил производството по ГД № 465/2023г. по описа на Районен съд - Девин, образувано по искова молба с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №* против „И. Ф.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б. № **, представлявано от Б. Н., чрез юрисконсулт А. Г., съдебен адрес: гр.С. 14**, район Т., ж.к. И. В., ул. Б.
№**, ап.*, с искане съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от Договор № 379*/29.03.2022г. за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, поради оттегляне на предявения иск, на основание чл.232 ГПК. Съдът е осъдил ищцата С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * да заплати на „И. Ф.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б. № **, представлявано от Б. Н., разноски по делото в размер 180.00 лева, на основание чл.25, ал.1 Наредба за 2 заплащане на правната помощ.
Молбата за изменение на определението, в частта на разноските е основателна, тъй като присъденото възнаграждение за процесуално представителство на ответника е определено, съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ над минималния размер от 100.00 лева, поради което поради липса на представен списък по чл.80 ГПК за размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът го изменя в минимален размер.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд ОПРЕДЕЛИ:
Изменя на основание чл.248, ал.1 ГПК Протоколно определение № 87/30.05.2024г. по ГД № 465/2023г. по описа на Районен съд – Девин по молба от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №*, в частта на размера на присъдените разноски в полза на ответника от 180.00 лева на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.25 Наредба за заплащане на правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 3