Решение № 68 от 11.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Габрово, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224200600129 по описа за 2022 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по протест на Районна прокуратура Ловеч против Присъда № 260000/23.02.2022 г. по НОХД № 353/2020 г. на РС Ловеч. С Определение № 75 от 07.07.2022 г. по ЧН дело № 488/2022 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от ГОС на основание чл. 43, т. 3 от НПК.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата Д. И. А., родена на *** г. в гр. Х., обл. Х., с постоянен адрес гр.

Л., настоящ адрес: с. К., българско гражданство, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, на неустановена дата през месец ноември 2013 год. в гр. Ловеч, в Сградата на Общината, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 772 лв., да е възбудила у Ц.И.С., с ЕГН ********** от гр. Л. заблуждение, че ще внесе от нейно име дадените й от нея парични средства, необходими за финализиране на процедурата по учредяване на възмездно вещно право на строеж върху 1 имот частна общинска собственост за узаконяване на гараж с идентификатор № ***, попадащ в поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта на гр. Ловеч съгласно Заповед № *** год. на Кмета на Община Ловеч и с това да й е причинила имотна вреда в размер на 772 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.

209, ал. 1 от НК.

Протестът е подаден от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.

319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната му допустимост.

В протеста се твърди, че присъдата е неправилна.

Претендира се въззивната инстанция да отмени атакуваната оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като се наложи съответно наказание.

В допълнение към протеста на Районна прокуратура Ловеч се излага, че за да оправдае подсъдимата съдът приел липса на доказателства кога и как е връчена заповедта на свидетелката С. като липсата на данни за това водела и до неяснота и недоказаност относно времето на извършване на престъплението. Прокурорът не споделя този извод на съда. Счита, че времето на извършване на престъплението е ясно посочено. Това, че липсвал точен ден на извършване, поради изминалия дълъг период от време, не представлявало порок, при наличие на конкретно посочен месец и година на извършване на деянието. В този смисъл била практиката на ВКС. Съгласно Tълкувателно решение № 2/07.10.2002 год. на ВКС, обвинението следвало да конкретизира престъпното деяние както по време, така и по място на извършването. От събраните по делото доказателства достатъчно ясно се установявало времето на извършване на престъплението. За да оправдае подсъдимата съдът приел, че липсват доказателства в подкрепа на това, че подсъдимата е възбудила заблуждение у свидетелката С. че ще внесе дадените й парични средства. Съдът приел, че липсват доказателства, че изначално подсъдимата е действала с измамлива цел - да получи конкретната сума и да не я внесе в касата на общината. Прокурорът не споделя и този извод на съда. В правната теория и съдебната практика било утвърдено, че за да е налице измама при възприетата форма на изпълнителното деяние 2 възбуждане на заблуждение, от обективна страна следвало да е установено, че деецът създава невярна, неправилна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздействал пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, което представлявал имущественият предмет на престъплението. Въвеждането в заблуждение, включващо формирането на неправилна представа у измаменото лице било пряката и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет.

Измамливите действия следвало да бъдат извършени с цел имотна облага за дееца или друго лице, физическо или юридическо, т. е. целта била посочена като доминиращ психологичен елемент извън умисъла. За осъществяването на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК било достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и имуществото да е напуснало патримониума на неговия собственик - фактическата власт над него да е преминала в дееца или друго лице. В резултат на така създадените от подсъдимата неверни представи се стигнало и до вземането на решението от свид. С. да извърши акт на имуществено разпореждане, при който неоснователно сумата от 772 лв. напуснала нейния патримониум и преминала във фактическа власт у подсъдимата. За да прецени дали подсъдимата е имала изначало намерение да въведе свидетелката С. в заблуждение, съдът следвало обстойно да разгледа инкриминираното поведение. Действията на подсъдимата задължително подлежали на преценка съвместно с всички разкрити по делото факти и обстоятелства: предложението на подсъдимата тя да внесе процесната сума в касата на общината, неизпълнение на уговорката за внасяне на парите, дългият период от време, през който заблуждавала свидетелката С. че е внесла същите, както и измисляне на различни причини за липсата на узаконяване на гаражните клетки. Неправилно съдът кредитирал единствено обясненията на подсъдимата без да се съобрази, че по делото бил разпитан и свидетеля К.Г.К., който също предал изискуемата сума на подсъдимата, която А. отново не внесла в касата на Община Ловеч, че подсъдимата върнала парите едва, след като е била извикана от кмета на Община Ловеч във връзка с депозираната срещу нея жалба, както и фактът, че същата признавала, че е похарчила парите за свои нужди. В тази връзка било 3

Решение № 16 от 27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1209/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов.

В допълнението към протеста прокурорът поддържа искането да бъде отменена присъдата, постановена от PC Ловеч на 23.02.2022 г. по НОХД № 353/2020 по описа на РС- Ловеч, с която подсъдимата Д. И. А. от гр. Ловеч е призната за невиновна и въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае А. за виновна по обвинението, за което е била предадена на съд с обвинителния акт и да й бъде наложено съответно наказание.

От протеста и допълнението към него е видно, че се поддържа твърдение за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с неправилна оценка на събраните доказателства и правните изводи на съда. Не се сочат процесуални нарушения. Не се сочат нови доказателства.

Против протеста е подадено писмено възражение от подсъдимата Д. А., чрез упълномощения защитник адв. М. И. от АК Ловеч, в което се излагат доводи и съображения.

В съдебно заседание подсъдимата Д. А. и нейният защитник адв. М. И. оспорват протеста и молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Не сочат нови доказателства.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово заяви, че не поддържа протеста на районния прокурор. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Относно евентуално извършено деяние по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК била изтекла предвидената в закона абсолютна давност, поради което съдът не разполагал с възможност да постанови осъдителна присъда за такова престъпление.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Д. И. А. е с висше образование, неомъжена, работи в ***.

Считано от 1991 г. свидетелката Ц.И.С. живее в гр. Ловеч на адрес кв.

***. Преди 2004 г. с мъжа си закупили гаражна клетка, която поставили непосредствено пред блока си без да имат за това надлежните документи и разрешения. Поради факта, че гаража на свид. С. бил незаконен, същата предприела действия по узаконяване му. Във връзка с това, и въз основа на Решение № **/*** год., след проведена сесия на Общински съвет гр. Ловеч било дадено право на учредяване на възмездни права на строеж при условията 4 на & 184, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ без публични търгове и публично оповестени конкурси върху имот частна общинска собственост за извършени незаконни строежи на гаражи в група М и група Н, находящи се в УПИ * и УПИ * от кв. ** по ПУП - ПРЗ на ж.к. "М." в гр. Ловеч, попадащи в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Ловеч, преди влизане в сила на ЗУТ. Във връзка с това решение на Общински съвет Ловеч под № **/** год. било учредено възмездно право на строеж на свид. Ц.И.С..

/Решение на Общински съвет Ловеч под № **/** год. л. - 37 от ДП. Името на свидетелката С. е посочено в т. 2 на същото Решение на л. 38/.

Във връзка с Решение на Общински съвет Ловеч под № 314/26.02.2013 год. била дадена възможност за узаконяване на застроени гаражи, попадащи в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на Ловеч, /в това число попада и гаража на свид. С./, за който са били отредени група М и група Н с цена от 737 лв. за всеки един от гаражите, съгласно направена оценка за УПС с № */** год. на "***" ЕООД гр. Ловеч. Във връзка със своето решение Общински съвет Ловеч възложил на кмета на Община Ловеч да учреди възмездно право на строеж и да сключи договор за учредено възмездно право на строеж със свид. Ц.И.С. при спазване изискванията на чл.

44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА.

На основание чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОС и чл. 54а, ал. 3, т. 6 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Ловеч във връзка с прилагане на & 184, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и в Изпълнение на Решение № 314/26.02.2013 год. на Общински съвет, кметът на Община Ловеч издал Заповед № **/*** год. за учредяване на св. Ц.И.С. възмездно вещно право на строеж върху имот частна общинска собственост, представляващ терен с площ от 18,43 кв.м, находящ се в УПИ * от кв. ** по ПУП - ПРЗ на ж.к. "М." в гр. Ловеч за узаконяване на гараж с идентификатор № ***, попадащ в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Ловеч. Съгласно Заповед № **/*** год. на кмета на Ловеч, стойността на учреденото вещно право на строеж е в размер на 737 лв. по пазарна оценка за УПС с № */** год. на "***" ЕООД гр. Ловеч и одобрена с Решение на Общински съвет Ловеч под № **/*** год. Свид. Ц.И.С. е следвало да заплати следните суми: цена на УПС върху имота в размер на 737 лв., режийни разноски 2 % в размер на 14,74 лв. съгласно чл. 48, ал. 2 от НРПУРОИ, данък за придобиване на имущество от 2% в размер на 14,74 лв. съгласно чл. 44 и чл. 47 от ЗМДТ. В заповедта било указано, че гореописаните средства следвало да се внесат в касата на Община Ловеч в брой, като заповед следвало да се връчи на свид. С. като в четиринадесет дневен срок от получаването следвало да се извършат дължимите плащания.

Платежният документ следвало да се представи в стая ** за сключване на договор за учредено право на строеж, като на свид. С. е било указано, че непредставянето на платежния документ след плащането ще се считало за отказ от сделката и ще се приложат разпоредбите на чл. 225а от ЗУТ премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл. 225 от ЗУТ. /Заповед № 5

**/*** год. за учредяване на свид. Ц.И.С. възмездно вещно право на строеж върху имот частна общинска собственост на л. 32 от ДП/.

Свид. С. получила издадената от кмета на гр. Ловеч Заповед № ** от *** год. и отишла до Община Ловеч, за да внесе дължимата сума съгласно дадените в заповедта указания и срокове. Касиерка била в почивка. Тогава свид. С. срещнала подс. Д. А.. Тя я попитала по каква работа била в Общината. Свид. С. й обяснила, че трябвало да внесе пари съгласно заповедта за учредяване на правото на строеж в касата на Община Ловеч. Уговорили се свид. С. да остави парите на подс. А. и тя да ги внесе в касата на общината, като същата вечер щяла да й даде квитанция, която удостоверявала, че сумата е постъпила по сметките на Община Ловеч. Свид. С. дала парите в размер на 772 лв. /включваща и таксата за внасяне на парите/, но вечерта подсъдимата не й занесла квитанцията. След известно време се срещнали и подс. А. й обяснила, че я била забравила. Това се повторило още няколко пъти. След няколко месеца, свид. С. отново говорила с подс. Д. А.. Тя й обяснила, че квитанцията била приложена към документацията за узаконяване на гаражите и, че се чакало всичко това да мине през сесия на Общински съвет, която да одобри узаконяването. С течение на времето подсъдимата измисляла различни оправдания - един път казвала, че главният архитект го нямало, а друг път се оправдавала, че предстояло заседание на Общинския съвет и тогава щели да гледат цялата преписка във връзка с гаража на свид. С..