Решение № 4064 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4064 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100502316 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12698/14.11.2022 г., постановено по гр.д. № 19165/22 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, срещу С. Д. К., ЕГН **********, - кредитополучател и С.

С. П., ЕГН **********, - поръчител, положителен установителен иск с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 141 ЗЗД, за сумата от 6517.56 лв. –представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.07.2021 г. до изплащане на вземането; по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 982.13 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.02.2021 г. – 30.06.2021 г. и 14.48 лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2021 г. – 08.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.07.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 40521/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата 104.07 лв.

– договорна лихва за забава за периода 15.02.2021 г. – 30.06.2021 г. и за сумата 120 лв. – разходи за изискуем кредит. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното 1 решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол за правилност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 6 517,56 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 18.12.2017 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 09.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2) сумата от 982,13 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 15.02.2021 г. до 30.06.2021 г., 3) както и сумата от 14,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 08.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.07.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 40521/2021 г. по описа на СРС, 157.

Правопораждащият фактически състав по иска с правна квалификация чл. 79, ал.

1 ЗЗД включва 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за потребителски кредит; 2) в изпълнение на който кредиторът е предоставил, 2 съответно потребителят е усвоил договорената сума, 3) наличието на валидна клауза от договора, предвижда размера и начина на формиране на договорната възнаградителна лихва, включително на предварително уговорените такси и неустойки.

Настоящата инстанция приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение на 18.12.2017 г., въз основа на сключен договор за кредит за текущо потребление. Кредитополучателят по договора е физическо лице, което при сключването е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което правоотношението следва да се квалифицира като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема за установено, че между страните по делото е сключен договор за кредит за сумата от 15 000 лева, със срок на издължаване на кредита 50 месеца, считано от датата на неговото усвояване, падежна дата 15-то число на месеца.

Съгласно чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,70% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,432 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс. В същия член е предвидено, че при нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията, като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-чесечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182 %.

В чл. 9 от договора за кредит е посочен размерът на ГПР – 9,67%. За обезпечаване изпълнението на задълженията на първия ответник по договора за кредит, между ищецът и втория ответник – С. С. П. е сключен договор за поръчителство от 18.12.2017 г. Между ищеца и ответника С. К. е сключено допълнително споразумение от 22.06.2020 г., с което у договорен гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца от 15.02.2020 г., удължен е срокът за погасяване на кредита с 6 месеца, като крайната падежна дата става 19.08.2022 г. В споразумението е посочен размера на задължението към датата на подписването му, а именно 8167,94 лв. редовен остатък от главница, 1432,06 лв. просрочена главница, 5,87 лв. редовна лихва за забава, 14,11 лв. санкционираща лихва, 437,29 лв. просрочена лихва. Посочен е и лихвен процент в размер на 12,755 %, формиран при условията на договора за кредит.

Процесната сума е усвоена изцяло от длъжника по разплащателна сметка с посочен IBAN, с титуляр С. Д. К.. Ответникът е бил изправна страна по процесното правоотношение в периода до 15.05.2018 г., след което е преустановил редовното погасяването на задължението за връщане на заетата сума. Постъпилите плащания по кредита са в общ размер на 10 998,14 лв., с които са погасени 8482,44 лв. главница, 2486,06 лв. възнаградителна лихва, 23,57 лв. отложена възнаградителна лихва и 6,07 лв. санкционираща 3 лихва. Вещото лице е установило, че кредитът е бил погасяван редовно до 15.05.2018 г., като от следващия месец е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение. От 15.02.2020 г. кредитополучателят е изпаднал в забава повече от 90 дни, поради което на основание чл. 18, ал. 2 и чл. 20 от Общите условия, кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. Към датата на предсрочната изискуемост на кредита – 01.07.2021 г. не са погасени 5 броя погасителни вноски, а именно с падеж 15.02.2021 г. – 137,67 лв., с падеж 15.03.2021 г. – 372,32 лв., с падеж 15.04.2021 г. - 372,32 лв., с падеж 15.05.2021 г. - 372,32 лв. и с падеж 15.06.2021 г. - 372,32 лв. Вещото лице е установило също така, че по разплащателната сметка, обслужвала кредита регулярно е постъпвала сумата от 789,80 лв., представляваща превод от работна заплата, до 09.05.2019 г., след което не е постъпвала такава сума. Изчислило размера на задължението по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.07.2021 г., както следва: 6517,56 лв. главница, 982,13 лв. възнаградителна лихва, 110,14 лв. санкционираща лихва, 14,48 лв. законна лихва и 120 лв. разходи за изискуем кредит.

По въведения довод във въззивната жалба относно ненадлежното упражняване на потестативното право на кредитора да обяви задължението по кредита за предсрочно изискуемо.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: 1) обективният факт на неизпълнение на договорното задължение от страна на длъжника и 2) упражненото от кредитора по надлежния ред право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента, в който волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника, при условие, че към същия момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й - в този смисъл т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В процесната хипотезата потестативното право на кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо не е надлежно упражнено. Длъжникът е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 28.01.2021 г., (лист 25 от първоинстанционното дело) като съобщението е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на майката на ответника, т.е. друго лице живеещо на адреса. Ищецът излага твърдения, че длъжникът е в забава за вноските с уговорен падеж от 15.02.2021 г. до 15.06.2021 г., които се установяват пълно и главно и от приложеното извлечение към заявлението по чл. 417 ГПК. от счетоводството на банката. Следователно към датата на връчването 28.01.2021 г., задължението по кредита не е предсрочно изискуемо.

С приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза беше доказано, че кредитът е погасяван регулярно до 15.05.2018 г., след което е 4 преустановено редовното погасяване и на дата 15.02.2020 г. кредитополучателят е изпаднал в забава повече от 90 дни. Видно от приложеното допълнително споразумение ищецът и кредитополучателят се уговорили 6 месечен гратисен период за връщане на погасителните вноски, считано от 15.02.2020 г., в резултат на което кредитът е върнат в редовност. След изтичането на гратисния период по допълнителното споразумение, съгласно заключението по приетата ССчЕ отново е преустановено редовното погасяване на кредита, в резултат на което кредитополучателят отново е допуснал забава повече от 90 дни, като към датата на заявлението реално не са били погасени 5 погасителни вноски за периода 15.02.2021 г. – 15.06.2021 г.