Определение № 88 от 16.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20253100601866 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу определение № 1923/24.11.2025г. по ЧНД № 4295/2025г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.10.2025г. по ДП № 35/2021г. по описа на ОСлО при ОП – Варна.

В протеста, по същество се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 24, ал. 1, т.

3 от НПК, като не е отчетена предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 4 петгодишна давност за наказателно преследване по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК, която е била изтекла към датата на произнасяне на ВРС – 24.11.2025г. Сочи се, че при отмяна на постановлението на прокуратурата, районния съд е следвало да даде задължителни указания относно събиране на конкретни доказателства по досъдебното производство. Въз основа на посочените основания и изложени в тяхна подкрепа доводи, се иска да бъде отменено протестираното пред настоящия съд Определение, в алтернативност да бъде изменено Постановлението на Районна прокуратура – Варна относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като бъде потвърдено в останалата част.

Настоящият въззивен състав приема протеста за процесуално допустим, подаден в законоустановения срок от активно легитимирана страна.

Разгледан по същество е частично основателен, като съображенията за това са следните:

Наказателното производство по ДП 35/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна е образувано след възлагане на разследването на следовател поради фактическа и правна сложност по пр. пр. 9695/2020г. С Постановление на ВРП, на основание чл.

212, ал. 1 от НПК е образувано досъдебно производство, затова, че на 1

20.11.2018 г. в гр. Варна, в „АМЦСМП – ОМЦ Св. Николай Чудотворец“ – Варна е причинена тежка телесна повреда на В. П., изразяваща се в постоянна слепота с едното око поради немарливо изпълнение при упражняване на медицинска професия, като не е осъществено адекватно лечение и са нарушени утвърдените медицински стандарти.

По делото са изготвени две тройни съдебно – медицински експертизи в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и във Военномедицинска академия – МБАЛ – София. Заключенията на направените СМЕ са еднопосочни и не дават основание за привличане на конкретно лице в качеството на обвиняем.

Прокурорът прави извод, че с оглед събраните гласни и писмени доказателства, включително и проведените разпити на всички медицински лица, имащи отношение към лечението на П., досъдебното производство следва да се прекрати, тъй като липсват доказателства за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК. С Постановление от 07.10.2025г. на прокурор от ВРП наказателното производство е прекратено на основание чл.

199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Срещу този акт на прокурор при ВРП, пред Районен съд – Варна е разгледана жалбата на В. П. по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК. Производството е приключило с обжалваното пред настоящия съд Определение, с което е отменено Постановлението за прекратяване на Районна прокуратура – Варна Първоинстанционният съд е приел, че горепосоченото Постановление е необосновано и незаконосъобразно, като е отчел липса на обективно, всестранно и пълно разследване по делото. Съдът в определението преценил следните обстоятелства, станали причина за отмяна на постановлението на прокурора:

1.Районният съд се произнася за втори път по прекратяване на това досъдебно производство. С предходно определение по ЧНД № 549/22г. са били дадени указания по приложението на закона, посочвайки необходимите доказателства, както и назначаване на допълнителна СМЕ, чрез чието събиране ще се осигури пълнота на разследването.

2. Съдът е счел, че постановлението на прокурора нае отговаря на изискванията на чл.199, ал.2 НПК да изложи приетата за установена фактическа обстановка и да посочи чрез кои доказателства се установява тя.

Не са обсъдени и възраженията на пострадалия. Не е посочен какъв според прокурора е вида на телесното увреждане.

3. Въпреки проведеното близо три годишно разследване в постановлението на прокурора не е намерил отговор въпроса какъв е бил произхода на използваната при оперативното лечение леща и възможността следоперативното усложнение да се дължи на некачествена или неподходяща мека леща.

4. В заключение се счита, че една част от доказателствата са игнорирани, от друга не е направен съвкупен анализ и накрая- като не са изпълнени предходните указания на съда, производството е прекратено незаконосъобразно, тъй като не е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, а изводът на прокурора за наличие на предпоставки за прекратяване на производството поради наличие на престъпление не може да бъде приет.

При извършения въззивен контрол на атакуваното Определение и във 2 връзка с наведените в протеста доводи, въззивният състав приема доводите за правилни и законосъобразни. Като краен резултат обаче, поради обективно настъпило обстоятелство следва да се отмени, основанието за прекратяване на производството да се измени, като се прекрати наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т. 3 от НПК. За проверяващия съд същественият въпрос, относим към осъществяването на съдебен контрол по делото в производството по реда на чл. 243 от НПК е свързан с наличието на давност и следователно, възможността за извършване на дължимите действия по разследването при изтекла давност за преследване.

Въззивната инстанция счита, че Постановлението за прекратяване е правилно като извод, че наказателното производство следва да се прекрати, но не на посоченото основание- липса на престъпление по чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, на което се е позовал прокурорът. В този смисъл са правилни изводите на първоинстанционният съд, че разследването не е било обективно, всестранно и пълно. То е било съпроводено с големи периоди на бездействие от страна на разследващите и макар и неблагополучията по назначаването на допълнителната петорна КСМЕ да са били до голяма степен от обективен характер /а такава накрая изобщо не е била назначена/, са останали и други неизяснени обстоятелства, обстойно посочени от съда, които е можело да се съберат.

Единствено правилно е възражението във въззивния частен протест, че е изтекла давността по чл. 80 от НК, както и наличието на друго процесуално основание за прекратяване на производството- не поради липса на престъпление, а поради липса на процесуална възможност да се продължи разследването в насоката, указана от районния съд. Всъщност прокурорът в протеста пропуска обстоятелството, че по делото, без да има нито едно действие по разследването, близо почти една година се води кореспонденция в търсене на вещи лица, а за времето от 20.03.2024г, когато с постановление на прокурор е уважено искане на пострадалия по делото за назначаване на експертиза, до прекратяване на делото с постановление на прокурора от 07.10.2025г. в делото- -том 4 има две постановления с изискване от разследващия на проверка за резултата от назначената експертиза. След всичко това постановлението на прокурора за прекратяване е постановено само 40 дни преди изтичане на давността по чл. 80 ал.1 от НК, при следната хронология.

Наказателното производство е образувано на 11.09.2020г. за извършено деяние по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК, наказуемо с до три години лишаване от свобода. До приключване на воденото разследване, с прекратяването му от прокурора, не е било повдигнато обвинение, като не са налице и данни за предприемане на действия, имащи характера на наказателно преследване по отношение на конкретно лице.

Давността на наказателното преследване започва от довършването на престъплението, като в теорията и практиката е безпротиворечиво изяснен въпросът относно прекъсването на давността на наказателното преследване – с всяко действие на надлежните органи, което е предприето за преследване на лицето, извършило престъплението. Тези действия следва да бъдат извършени от компетентен орган, по предвидения в НПК ред, а също така да бъдат конкретизирани – с тях да се осъществява наказателно преследване за конкретно престъпление и едновременно с това спрямо конкретно лице.

3

Прието е, че като действия, които могат да прекъснат давността за наказателно преследване, се приемат образуване на досъдебно производство срещу лице, привличането на такова в качеството на обвиняем, негов разпит, призоваване на обвиняемия, внасяне на обвинителен акт в съда и т.н.

Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е насочено наказателното преследване, като действия на надлежния орган, които са свързани с разкриване на извършено престъпление, но не са предприети за преследване на определено лице, не прекъсват давността за наказателното преследване.

В настоящия случай нито едно от посочените действия не е било извършвано по делото. Предвид това, следва да се приеме, че давността не е била прекъсвана по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, като следва да бъде съобразена само тази по на чл. 80 от НК.

Образуването на наказателно производство само по себе си не прекъсва давността. Наказателното производство е образувано за разследване на престъпление по чл. 134 ал.1 т. 1 от НК, на 11.09.2020г. за извършено на 20.11.2018г. престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК. За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години, по отношение на което е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК – 5-годишен давностен срок. Този срок е изтекъл на 20.11.2023г., като в настоящия случай не е бил прекъсван по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК. Без значение е обстоятелството, че е било образувано досъдебно производство, тъй като по него не е бил привлечен обвиняем. Само действията, с които лице се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се започва производство за конкретно деяние, могат да прекъснат преследвателната давност.

При тези съображения Окръжен съд – Варна намира, че към датата на произнасяне от Районния съд давностния срок е бил изтекъл, съобразен с предвиденият в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК. Материалноправното действие на давността намира израз в разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, което прави наказателното производство недопустимо, следователно правната последица е невъзможност да се извършват следствени действия. Макар и с изложени законосъобразни съображения от районния съд в атакуваното определение, то те не могат да постигнат целения ефект, защото ще са процесуално недопустими. При това, определението на ВРС следва да се отмени, поради настъпило оективно обстоятелство- изтичане на давност по чл. 80 ал.1 т.4 от НК, постановлението на прокурора като краен резултат да се потвърди, като се измени основанието за прекратяване.

С оглед горното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1923/24.11.2025г. по ЧНД 4295/2025г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.10.2025г. по ДП № 35/2021г. по описа на ОСлО при ОП – Варна.

4

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.10.2025г. по ДП № 35/2021г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, като

ИЗМЕНЯ ОСНОВАНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА

НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по чл. 24 ал.1 т.3 от НПК .

Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: