Присъда № 8 от 04.10.2022, Районен съд - Дулово

Мотиви към присъда № 8/4.10.2022 г. постановена по НЧХД № 102/2021 г. на ДРС

Делото е образувано въз основа на тъжба частна тъжба от М. И. М. от *** чрез пълномощник адв. Р.А., против К. Т. К. - *** ЕГН **********, с адрес: *** за престъпление от частен характер по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.4 от НК, вр. с чл.147, ал.1, вр. чл.26 от НК.

Тъжителят посочва, че на 14.10.2020 г. през нощта неизвестни лица изписали с черен спрей кръстове на фасадата на кметството. Въпреки че не било ясно кой е извършителят, К.

Т. К., написала жалба до РУ на МВР Силистра, в която отправила обвинения към няколко лица, като едното от тях е тъжителят – М.И. М.. Според нея, К. Т. К. е писала жалба до Комисията за защита от дискриминация за дискриминация по признаци: произход, политическа принадлежност, лично и обществено положение, семейно положение и имуществено състояние, като в същата отново фигурира името на М. И. М..

С описаното в тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 1 000 /хиляда/ лв., като обезщетение за причинените неимуществени вреди.

В съдебно заседание частният тъжител чрез повереника поддържа възведените обвинения, предявения граждански иск, предлага на съда да признае подсъдимата за виновна и да и наложи справедливо наказание, както и да бъде уважен гражданския иск.

Подсъдимата не признава вината и дава подробни обяснения в своя защита.

Защитникът и подсъдимата считат обвинението за недоказано и молят за постановяване на оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения граждански иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2020 година през нощта неизвестни лица изписали с черен спрей кръстове на фасадата на кметството. Подс. К. Т. К., в качеството на кметски наместник, е подала писмен сигнал до РУ-Силистра, тъй като имала съмнения кои са извършители на това деяние. В сигнала цитирала няколко имена, като едното от тях е на тъжителката М. И. М..

Съмненията на подсъдимата, както и подадената жалба до Комисията за защита от дискриминация породили у частната тъжителка чувство на унижение на личното достойнство. Подаването на жалба от подс. К. Т. К., било провокирано от това, че се е почувствала дискриминирана от живущите в *** и по-конкретно от посочените лица. От своя страна, частната тъжителка счита, че не е дискриминирала по никакъв начин кметския наместник, както и че подаденият сигнал до РУ-Силистра, уронва авторитета и се засяга от това, че е визирано нейното име за деяние, което не била извършила. Поради тази причина, тъжителката е депозирала тъжба пред съда.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: писмо до кмета и областния управител на гр. Силистра; призовка за явяване в качество на свидетел 1 по досъдебно производство № ***г.; писмо с рег. 0188600-**** г. на РУ-Силистра; писмо с изх. №*** г. на Районна прокуратура - Силистра, ведно с Постановление за отказ от образуване на наказателно производство; жалба от К. Т. К. до Комисия за защита от дискриминация; отговор на М.М. до Комисия за защита от дискриминация.

В съдебно заседание се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на свидетелите на частното обвинение и обясненията на подсъдимата. Съдът приема и кредитира показанията на водените от тъжителката свидетели – В.В., С. М., Т. Т. Всички те познават както тъжителката, така и подсъдимата. И тримата твърдят, че са чули за случая, но от трети лица и никой от тях категорично не заявява, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е подадена тъжбата.

Св. В.В., пояснява, че познава и двете страни по делото, като знае, че имат конфликтни отношения, както и че подсъдимата е подала сигнал до РУ-Силистра за нарисувани кръстове срещу М. М.. Твърди, че е запознат и с подадената жалба до Комисията по дискриминация, като и самият той е бил призоваван като свидетел. По отношение на сигнала, той споделя, че е чул от съседи, че и децата му били замесени в случая според кметския-наместник, но не е разговарял за това лично с нея.

Св. Ст. М. свидетел и съпруг на тъжителката, пояснява, че е научил за подадения сигнал от съпругата си, но не е наясно защо има конфликти между нея и подсъдимата.

Споделя, че лично не е чул подсъдимата да обвинява съпругата му в извършеното престъпление, както и от трето лице.

Св. Т. Т., заявява, че се познава с тъжителката, както и че са съдружници. По отношение на подсъдимата споделя, че я познава като кметски наместник и са в нормални отношения. Във връзка с подадения сигнал за нарисуваните кръстове по фасадата на кметството споделя, че е чул от работниците във фирмата, в която са съдружници с тъжителката, както и от самата нея. На въпроса по какъв начин подсъдимата я е обвинила, заявява, че К.К. е изказала предположение, че М. е един от извършителите.

Анализирайки показанията на всички разпитани свидетели, съдът не намира противоречия между тях, не са налице взаимно изключващи се твърдения. Същевременно всички свидетели в показанията си не изнасят преки данни относно предмета на доказване в настоящото производство. Никой от разпитаните свидетели не заявява, че има преки впечатления относно това, че цитираните клеветнически твърдения са точно от подсъдимата и са насочени конкретно към тъжителката. По тази причина показанията на всички разпитани свидетели нямат характер на преки доказателства, чрез тях не се потвърждава несъмнено повдигнатото обвинение.

По отношение на обясненията на подсъдимата изложени в съдебно заседание, които са насочени към нейното оневиняване, съдът отчете, че те не противоречат и кореспондират с установените по-горе фактически обстоятелства. Тя не отрича, че е подала сигнал, както и че е писала жалба до Комисията, но в сигнала никъде категорично не е заявила, че точно тъжителката е извършила престъплението, а просто има съмнения. Признава неприятния за нея факт, че се е чувствала дискриминирана, поради многобройни действия от страна на жителите на *** и по-конкретно от няколко лица, сред които е тъжителката. Отчитайки принципното положение, че обясненията на подсъдимия, с които оспорва обвинението, са както основно средство за защита, така и доказателствено средство, съдът прие, че обясненията на подсъдимата са убедителни и не се опровергават от другите събрани доказателства. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът приема и кредитира изложеното в обясненията на подсъдимата, тъй като те се подкрепят от другите събрани 2 доказателства и тяхната достоверност не е оборена от тях.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Обвинението за престъпление от частен характер по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.4 от НК, вр. с чл.147, ал.1, вр. чл.26 от НК остава изцяло недоказано.

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната оценка за личността му.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението клевета въз основа разпоредбата на чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорно обстоятелство е твърдението за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. Водените от тъжителката свидетели В.В., Ст. М., Т. Т. твърдят, че са чули за случая, но от трети лица.

За да е налице осъществено престъпление клевета, при тази форма на изпълнителното деяние, от обективна страна деецът следва да разгласи не само обстоятелства, които са неистински, но и същите да са позорни. Позорното обстоятелство е такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който е от естеството да накърни доброто му име в обществото. За да бъде разгласено обстоятелство, позорно за другиго, е необходимо то да сочи извършено от визираното лице действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на мнението за лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. За да е налице клевета в тази форма, трябва фактите и съпровождащите обстоятелства да са ясно казани, те не трябва да се подразбират или тълкуват по някакъв начин, който да сочи нещо позорящо, т. е. да се стига до извода за опозоряване въз основа на тълкуване. Те трябва пряко и директно да са такива.

В противен случай и ако за определени думи и изрази се стига до извода, че са позорящи въз основа на тълкуването им, то е възможно те да се тълкуват в зависимост от ситуацията по различен начин, а в този случай да се приеме, че е налице клевета е недопустимо.

Опозоряващите изрази трябва да са насочени към конкретен адресат. В настоящия случай, не може да се твърди, че е налице клевета, тъй като нито подадения сигнал, нито жалбата до Комисията са насочени конкретно към тъжителката. Освен това в подадения сигнал, никъде категорично не се опорочава името на тъжителката, а подсъдимата изказва съмнение, че тя е една от извършителите. Тя го прави в качеството си на кметски наместник, защото като такава е длъжна да подаде сигнал при вандалски прояви в селото.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна, за да реализира наказателна отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.147 от НК, в частност по чл.148 НК, престъплението следва да бъде извършено само при форма на вината – умисъл. Само умишлено може да бъде извършено това престъпление. Това трябва да бъде единствената цел, с действието си подсъдимия, да изнесе неверни обстоятелства или да бъде приписано престъпление извършено от друго лице. От възприетата по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, че подсъдимата не е целяла или не е допускала да увреди доброто име и обществената оценка спрямо тъжителя, като тя единствено е изразила в писмена форма пред органите на реда, своите съмнения относно вандалски прояви в селото, в което тя е кметски наместник, без да обвинява никого категорично.

3

При така възприетата от съда и описана по–горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимата не е извършила престъплението по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.2, пр.2 и. т.4, вр. чл.147 ал.1 НК, поради което я призна за невинна и я оправда по повдигнатото обвинение, за това, че в качеството си на ****, е подала сигнал до РУ-Силистра, за извършени вандалски прояви – изрисуване фасадата на кметството със спрей, като в сигнала е цитирала няколко имена, като едното от тях е на М. И. М., като по този начин е приписала престъпление на тъжителката.

По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103 ал.1 пр.ІІ от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху тъжителя. В процесния случай обвинението, повдигнато на подсъдимата, не е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимата за НЕВИННА и я ОПРАВДА.

Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът съобрази: по делото не се установи подсъдимата да е извършила престъпното деяние, от което да са произлезли неимуществени вреди за тъжителката, поради което, счита че не следва да се ангажира за такива вреди нейната гражданска отговорност. По тези съображения гражданският иск срещу нея следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№8 гр. Дулово, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Наказателно дело частен характер № 20213410200102 по описа за 2021 година