Решение № 1606 от 12.02.2025, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1880/2023
- Вид
- Решение № 1606
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Ралица Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 142 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.10 ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 140 · Закон за устройство на територията
- чл. 148 · Закон за устройство на територията
- чл. 148 ал. 2 предл. първо · Закон за устройство на територията
- чл. 148 ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 148 ал. 8 · Закон за устройство на територията
- чл.149 · Закон за устройство на територията
- чл. 161 · Закон за устройство на територията
- чл.161 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл.219 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1606
Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
РАЛИЦА АНДОНОВА
При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 20237050701880 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 вр.чл.149 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от К. Х. П., [ЕГН], и П. Х. П., [ЕГН], двамата от [населено място], с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж /РС/ № 17/17.03.2008г. на главния архитект на Община Долни Чифлик. Обобщено изложените в жалбата твърдения са, че процесното Разрешение за строеж е издадено в противоречие с предвижданията на действащия ПУП (след отмяната с решение на ВАС - София на Заповед №1143/03.07.2006г на и.д. кмета на Общината, с която е одобрено изменение на дворищната регулация на УПИ ХIII в кв.7); на лице, което няма качество на възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ; при липса на дадено съгласие от тях като съсобственици на недвижимия имот; и е обременено с тежки и радикални пороци, които го правят правно нетърпимо и обуславят нищожността му. С тези аргументи се настоява за обявяването му за нищожно.
В съдебно заседание жалбоподателите К. и П. П. се явяват лично и с общия си пълномощник адв.И. И. от АК - Варна. Последният в пледоарията по същество на спора настоява съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата и да прогласи нищожността на РС № 17/17.03.2008г. Счита, че събраните в хода на съдебното производство доказателства потвърждават тезата на двамата жалбоподатели. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Главният архитект на О. Д. Ч. Г. М. се явява лично пред съда, и в пледоарията си по същество изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни Г. М. И. и И. Н. И., вторият от които се явява лично, се представляват от адв. Б. Ж. от АК – Варна, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна, и моли с решението да бъдат присъдени разноски в полза на заинтересованите страни.
След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателите се легитимират като собственици на УПИ XII в кв. 7 (понастоящем ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]) във вилната зона на [населено място], част от който попада в съседния УПИ XIII (понастоящем ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]) съобразно предвижданията на отмененото с Решение № 188/30.01.2012 г. по адм. д. № 89/2010 г. на АС – Варна Изменение на дворищната регулация за част от територията, в която попадат двата имота - този на жалбоподателите и този на заинтересованите страни Г. и Н. И.. С оспореното понастоящем РС № 17/17.03.2008 г., издадено от главния архитект на Община Долни Чифлик, при действието на отмененото изменение на дворищната регулация, на заинтер.Г. М. И. е разрешено да извърши строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ XIII, кв. 7 по плана на вилна зона Шкорпиловци, О. Д. Чифлик, област Варна.
Правния си интерес от оспорването му жалбоподателите обосновават с твърдението, че част от жилищната сграда, изградена въз основа на атакуваното РС № 17/17.03.2008 г., попада в техния имот. Последното отговаря на истината и се установява от неоспореното заключение на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Това фактическо положение на имотите е възникнало след изменение на техните регулационни граници в следствие отмяната по съдебен ред на Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на ИД Кмета на Община Долни чифлик с Решение № 188/ 30.01.2012 г. по адм. дело № 89/2010 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с Решение № 15112/28.11.2012 г. по адм. дело № 7847/2012 г. на ВАС. При сегашното разположение на имотите и на процесната жилищна сграда жалбоподателите се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от актуалната редакция на ЗУТ.
За издаване на РС № 17/17.03.2008 г. двамата жалбоподатели К. П. и П. П. и тяхната майка – Р. К. С., в качеството на наследници на Х. П. С. (баща на първите двама и съпруг на последната) не са уведомявани, но по делото са приложени доказателства – като напр. молба вх. № РД4400-Р-74/12.08.2009 г., на лист 45 от делото, от които е видно, че още към месец август 2009 г. същите са знаели за издаване на атакувания акт. Установеният с чл.215 аал.4 от ЗУТ срок за обжалването му като незаконосъобразен е пропуснат от тях, а изложените в жалбата доводи са единствено за нищожност на атакуваното РС. Ето защо в случая, по препращане от чл.219 от ЗУТ, е приложима разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Изложеното дотук обосновава извод, че жалбата на К. Х. П. и П. Х. П. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество. В този смисъл е и определение №6388/23.05.2024г по адм.д. №2459/2024г по описа на ВАС – София, ІІ отд.
По основателността на жалбата:
Видно е от доказателствата, че с Решение №16 - 1 от 04.06.1999 г. (л. 101) на Поземлената комисия /ПК/ - [населено място] чифлик е възстановено правото на собственост на наследниците на К. П. Р., сред които и заинтер. Г. М. И. в качеството на наследник на починалата си майка - В. К. К., върху нива от 4,178 дка и нива от 5,410 дка, находящи се в землището на [населено място] в местността К. Д..
Наследниците, които черпят права въз основа на цитираното в предходния абзац Решение на ПК – [населено място] чифлик, са прекратили съсобствеността върху наследствените имоти с Договор за доброволна делба № 15 (л. 99 и 100), том IV, рег. № 9985 от 07.08.2006 година. По силата на този договор Г. М. И. е получила в дял собствеността върху УПИ ХХ и УПИ ХIII, находящи се във вилната зона на [населено място], Община Долни чифлик, Област Варна. С договора за доброволна делба наследниците на К. П. Р. са се споразумели Г. И. и други двама от наследниците да придобият реално собствеността върху наследствените имоти, за което на останалите сънаследници е изплатена изрично уговорена сума, която е разпределена между тях съобразно изчислената квота на всеки от тях от общата наследствена маса.
За територията, в която попадат възстановените имоти, е имало действащ Регулационен план /РП/ от 1968 г., с който са обособени УПИ ХІ и УПИ ХІІ в кв.7; УПИ IV, V, VI, VII и VIII в кв.10, УПИ X и XI в кв.11 с вътрешни регулационни граници и уличнорегулационни граници към общинска [улица] с ширина 8м, и [улица] с ширина 4м. Със Заповед № 1143 от 03.07.2006г. на ИД Кмета на О. Д. чифлик този РП от 1968г. е изменен в обхвата на посочените УПИ и улици, за да се урегулира възстановения и нанесен в КП от 1996г. неурегулиран ПИ-29 с обособяване на няколко по-малки УПИ от площта му, както следва: УПИ XIII в кв.7, УПИ XIX, XX и XXI в кв.10 и УПИ XХ кв.11, в.з. „Шкорпиловци“, О. Д. Чифлик, като е отпаднала част от [улица] и е намалена от 8м на 6м ширината на [улица].
Въз основа на този нов план от главния архитект на Община Долни чифлик на 12.09.2007г. е издадена Виза за проектиране (л. 215) в УПИ XIII, кв. 7 на [населено място], въз основа на която от Г. И. са изработени и са внесени за одобрение в общината инвестиционни проекти за изграждане на строеж „Жилищна сграда“ в ПИ XIII, кв. 7 на [населено място]. Същите са разгледани на заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОбЕСУТ/ на община Долни чифлик. С Решение №36 по Протокол № 1 от 15.02.2008 г. на ОбЕСУТ (л. 210) представените инвестиционни проекти са одобрени.
На 17.03.2008 г. ответникът в настоящото производство – главният архитект на Община Долни чифлик, е издал оспореното РС № 17, с което на заинтер.И. е разрешено да извърши строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ XIII, кв. 7 по плана на вилна зона Шкорпиловци, Община Долни Чифлик, област Варна. След построяването сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № 17/10.07.2012 г. за въвеждане на строежа в експлоатация, издадено също от главния архитект на общината.
От своя страна жалбоподателите К. П. и П. П., заедно с майка си Р. К. С., са наследници на Х. П. С., който с договор за покупко-продажба от 1970 г. е придобил собственост върху вилно място с площ от 764 кв.м., представляващо парцел XII в кв. 7 по плана на вилна зона на [населено място]. С разпореждане [номер] на Министерски съвет на Република България от 10.05.1973 г. имотът е отчужден за нуждите на Комитета по отдих и туризъм; Разпореждането за отчуждаване на имота е отменено с последващо разпореждане [номер] от 24.07.1991 година.
В хода на съдебното дирене към доказателствения материал са представени множество съдебни решения, постановени по спорове за материално право върху наследствения имот на жалбоподателите К. и П. П.. Сред тях и решение от 12.10.2000 г. по гр. дело № 717/1999 г. на ВРС (л. 25 и 26), влязло в законна сила на 01.12.2000 г., с което на осн.чл.108 от ЗС Желяза (или Желява) М. Д. е осъдена да предаде на Р. К. С., К. П. и П. П. владението върху 408 кв.м. от имот пл. № 19 по КП от 1996 г. на [населено място], представляващ част от парцел XII в кв. 7 по РП на вилна зона [населено място], възстановена на наследниците на М. А. М., и имот пл. № 29, възстановен на наследници на К. П. Р.,. С отделен диспозитив на същото решение отново на осн.чл.108 от Закона за собствеността.М. К. П., К. К. П., В. К. К., Г. К. Р., К. П. К. и С. П. Г. са осъдени да предадат на Р. К. С., К. П. и П. П. владението върху 305 кв.м. от имот с пл. № 29 по КП от 1996 г., представляващи част от парцел XII в кв. 7 по РП на вилна зона „Шкорпиловци“ при конкретно описани граници, възстановен на наследниците на М. А. М.. Видно от приложеното към доказателствата копие от това съдебно решение, същото е вписано в Агенцията по вписванията -Варна на дата 09.04.2009 година.
С Решение № 5498/21.11.2014 г. по гр. дело № 3744/2013 г. на Районен съд – Варна (л. 27 - 29), потвърдено с Решение № 632/01.04.2015г. по гр. дело № 290/2015 г. на Окръжен съд – Варна, в сила от 01.04.2015 г. (л. 30 - 33), е отхвърлен предявеният от Г. М. И. срещу Р. К. С., К. П. и П. П. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ищцата, че ответниците на са собственици на поземлен имот, представляващ реална част с площ 216 кв.м., представляваща южната част на парцел XII в кв. 7 по КРП от 1968 г. при граници: улица, останалата част от парцел XII от кв. 7, парцел XI от кв. 7 и улица.
С Решение № 188/ 30.01.2012 г. по адм. дело № 89/2010 г. на Административен съд – Варна (л. 34 - 39), оставено в сила с Решение № 15112/28.11.2012 г. по адм. дело № 7847/ 2012 г. на ВАС – София, ІІ отд., е отменена Заповед № 1143/03.07.2006г. на ИД Кмета на Община Долни чифлик, с която е одобрено изменение на РП от 1968г., изразяващо се в изменение на регулацията на няколко УПИ и улици, като е урегулиран попадащия в тях ПИ-29, от площта на който са формирани 5 бр. нови УПИ, между които и УПИ XIII в кв.7 във в.з. „Шкорпиловци“, Община Долни Чифлик.
Като доказателства по делото са приети жалби и молби, изхождащи от Р. К. С. (починала преди образуване на настоящото производство), К. П. и П. П., както и кореспонденцията между същите лица и О. Д. чифлик (л. 45 - л. 75), сред които е приложен и протокол от 26.10.2009 г. (л. 68 и 69) относно извършена проверка по сигнал за извършващо се строителство в УПИ XIII, кв. 7 във вилното зона на [населено място].
Към доказателствения материал по делото са представени всички налични документи, находящи се в администрацията на Община Долни чифлик и при заинтересованите страни, представляващи част от преписката по издаване на процесното РС и реализираната въз основа на него жилищна сграда, а именно: части от инвестиционния проект (част „Архитектура“ – л. 218 - 222), Виза за проектиране (л. 215), Протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ XII, кв. 7 по плана на в.з. [населено място] (л.193 - 196) , Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда на два етажа“, находяща се в УПИ XII, кв. 7 по плана на в.з. [населено място] (л.197), предварителни договори за присъединяване към доставчиците на ВиК услуги и на електроенергия (л. 211 - 214), платежен документ (л. 196), удостоверяващ, че възложителят на стоежа Г. И. е заплатила в О. Д. чифлик дължимите такси за одобряване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешение за строеж, и други.