Решение № 1502 от 22.07.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 321/2026
- Вид
- Решение № 1502
- Подписан
- 22.07.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Детелина Бозукова-Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1502
Сливен, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20267220700321 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано по жалба на "Г. и сие " ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, с п. Д. П. Г. и З. П. Г., чрез адв. М. Р. - АК Сливен, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С5108-0298989/22.05.2026 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"-София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С оспорената заповед е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - вендинг машина за плюшени играчки, находяща се в гр. София, ул. „Скайлер“ № 41, позиционирана в магазин „Била“, стопанисвана от "Г. и сие" ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и несъответствие с целта му, за което се излагат подробни доводи. Иска се отмяна на заповедта.
В с. з. оспорващото дружество не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. М. Р. - АК Сливен е депозирано писмено становище по съществото на спора. Моли за отмяна на обжалваната ПАМ. Претендират се разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности"-София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в с. з., чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Ж. Д. оспорва жалба и моли за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалвания административен акт. В писмено становище по делото излага подробни доводи в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Сливен, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало във връзка с извършена проверка на обект на дружеството - вендинг машина за плюшени играчки, находяща се в гр. София, ул. „Скайлер“ № 41, позиционирана в магазин „Била“. На 06.03.2026 г. от органи по приходите е съставен протокол от извършената проверка сер. АА № 0298989/06.03.2026 г., в който са отразени констатациите от проверката, а именно при извършена контролна покупка на 2 бр. игри на стойност 1 евро в 10.40 ч., заплатени в брой от старши инспектор по приходите не се визуализира номер на фискален бон и номер на фискално устройство. При извършен физически оглед на машината, не е установено видимо разположена на нея ФУВАС устройство. След осъществен контакт с представляващ дружество, същият е поканен да представи относими към проверката документи. /л.52/ На 03.04.2026 г. от органи по приходите е съставен протокол от извършената проверка сер. АА № 0202878/03.04.2026 г., в който е отразено, че при явяване на представител на „Г. и сие“ ООД не са представени документи, удостоверяващи наличие на ФУВАС устройство във вендинг машината за плюшени играчки, което да отразява извършването на контролната покупка, като е установено, че в машината не е въведено в експлоатация и в работен режим ФУВАС устройство, с установена връзка с НАП. /л. 53/ На 03.04.2026 г. на оспорващото дружество е съставен и Акт за установяване на административно нарушение № F879737/03.04.2026 г. за това, че при извършена проверка на 06.03.2026 г. в 10.40 часа на обект - вендинг машина за плюшени играчки, находяща се в гр. София, ул. „Скайлер“ № 41, позиционирана в магазин „Била“, стопанисван от "Г. и сие " ООД е констатирано, че в проверяваният обект се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано ФУВАС с изградена връзка с НАП. Прието е, че това е в нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /л. 48/ Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 888569-F879737/15.05.2026 г., с което за нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е наложена имуществена санкция, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3 000 евро. /л. 14/
С оспорената Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С5108-0298989/22.05.2026 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект- вендинг машина за плюшени играчки, находяща се в гр. София, ул. „Скайлер“ № 41, позиционирана в магазин „Била“, стопанисван от "Г. и сие " ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта е посочено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, осъществява търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство за вграждане във вендинг автомат за самообслужване за развлекателна дейност. Посочено е още, че заплатените суми не се отразяват на ФУВАС, поради липсата му. Прието е, че горното е в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, което се явява основание по см. на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за прилагане на ПАМ. В заповедта е посочено, че за нарушението е издадено НП № 888569-F879737/15.05.2026 г. с наложена имуществена санкция в размер на 3000 евро. По отношение на срока на наложената ПАМ е посочено като мотив, че характерът на обществените отношения, е значим. /л. 42/ Заповедта е връчена на упълномощен представител на дружеството на 29.05.2026 г.
Във връзка с компетентността на органа издал процесната ПАМ са приложени Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП, Заповед № 3ЦУ-1157/27.08.2020 г. на изп. директор на НАП, заповеди за преназначаване и пълномощни. /л.59 и сл./
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Жалбата, подадена от „Г. и сие“ ООД е допустима. Подадена е от надлежна страна - адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 от АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - началник отдел "Оперативни дейности" – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в кръга на делегираната му компетентност, съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Противно на доводите на оспорващото дружество, административният акт е издаден в установената форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание, съдържа фактически и правни основния и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила. В заповедта е посочено подробно в какво се изразява констатираното нарушение, нарушените правни норми, както и че във връзка с нарушението е съставен АУАН и издадено НП с наложена имуществена санкция в размер на 3000 евро. Изложени са кратки мотиви и относно срока на действие на мярката. В тази насока не се споделят възраженията на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство. Безспорно е по делото, че към датата на проверката 06.03.2026 г. оспорващото дружество е извършвало продажби чрез вендинг машина за плюшени играчки, без да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУВАС, което се потвърждава от доказателствата по делото. Деянието е съставомерно по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. По силата на чл. 7, ал. 1 от наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. С оглед на горното съдът намира, че от формална страна са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В тази насока също не се споделят възраженията на оспорващия.
Въпреки изложеното съдът, намира за основателни доводите на дружеството, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в противоречие на целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН и при нарушение на принципа на пропорционалност. В случая спорен е въпросът, дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован, с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 от ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че издадената ЗНПАМ не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. На първо място съдът счита, че определеният срок на ПАМ не е съобразен с тежестта на нарушението, не е съобразен и с факта, че такова нарушение е констатирано за първи път, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а при така определената продължителност - 14 дни - на срока за налагане на ПАМ, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил конкретни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, т. е. не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Изложените в заповедта мотиви са кратки и бланкетни – охраняване на значими обществени отношения. На второ място доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган да бъде извършено след влизане в сила на заповедта, което е след установяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС е довършено и преустановено.
В случая следва да се посочи, че нарушението по чл. 3, ал. 8 вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е констатирано на 06.03.2026 г., а ЗНПАМ е издадена на 22.05.2026 г., т. е. заповедта е издадена почти два месеца след констатиране на нарушението, като логично е следвало да се наложи, веднага с констатирането на 03.04.2026 г., след втория протокол, за да бъдат изпълнени целите по чл. 22 от ЗАНН, което в случая не е налице. ЗНПАМ не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административното нарушение и вредните последици от него.
На следващо място следва да се съобрази, че безспорно е доказано по делото, че с НП № 888569-F87937/15.05.2026 г. е наложена имуществена санкция на дружеството, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, в размер на 3 000 евро, за същото нарушение, установено на 06.03.2026 г., за което е съставен АУАН № F879737/03.04.2026 г. за стопанисвания от дружеството обект - вендинг машина за плюшени играчки, находяща се в гр. София, ул. „Скайлер“ № 41, позиционирана в магазин „Била“, стопанисван от "Г. и сие " ООД.
Разпечатката съдържа 25 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59c53348-11a5-4abe-987e-d4b1120fccf0