Разпореждане № 23310 от 06.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23310 гр. Варна, 06.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Частно гражданско дело № 20253110107095 по описа за 2025 година

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „А.Т.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И. М. Ш., с пълномощник по делото юрисконсулт С. С., срещу длъжника Д. Д. Д. ЕГН **********. Със заявлението се претендират, освен главница от 520,02 лв., договорна лихва от 82,56 лв., мораторна лихва от 39,68 лв., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението до изплащане на вземането и разноски, още и 37,79 лв. - възнаграждение по договор за поръчителство и 3,40 лв. – законна лихва за забава по договор за поръчителство.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит № ***, сключен между „К.“ ЕАД и длъжника, с Приложение №1 към него; договор за предоставяне на поръчителство от 16.04.2024 г. и Приложение №1 към него с погасителен план, сключен между „А.Т.” ЕООД и длъжника; договор за поръчителство от същата дата, сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.” ЕООД; общи условия за предоставяне на кредити и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, както и че подаденото заявление отговаря на изисквания за редовност по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, намира, че искането следва да бъде уважено, с изключение на претенциите за сумите от 37,79 лв. - възнаграждение по договор за поръчителство и 3,40 лв. – законна лихва за забава по договор за поръчителство.

Съдът счита на първо място, че подаденото заявление се основава на договори, сключени с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на тези договори е приложим действащият Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи.

1

Твърди се в подаденото заявление, че длъжникът е сключил с „К.“ ЕАД договор за заем и е отпуснат такъв в размер на 520,02лв. На същата дата длъжникът сключил и договор за поръчителство с „А.Т.” ЕООД, необходим по силата на чл.4, ал.1 от договора за кредит. По силата на този договор за предоставяне на поръчителство дружеството-поръчител се задължило да сключи договор с „К.“ ЕАД и да отговаря солидарно с длъжника за задълженията му, за което длъжникът се съгласил да заплати за това възнаграждение на вноски. В заявлението по чл.410 от ГПК се твърди още, че длъжникът по договора за заем не изпълнил задълженията си да заплаща вноски по заема и затова заемодателят отправил искане за плащане до солидарния длъжник „А.Т.” ЕООД. Солидарният длъжник заплатил дължимата сума по договора и така встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Видно е от представените към заявлението документи, че договорът за поръчителство е сключен същия ден, в който е сключен договорът за заем, като справка в Търговски регистър относно собствеността на дружеството поръчител от „А.Т.” ЕООД сочи, че едноличен собственик на капитала му е „К.“ ЕАД – дружеството заемодател. Предвид това категорично се налага извод за наличие на свързаност между заемодателя и дружеството– поръчител. Възможността за отпускане на кредит в настоящия случай е обвързана и то с възмезден договор за поръчителство, на стойност над половината от сумата по заема, със свързано с кредитора лице и финансовият риск от неизпълнение е предварително обезпечен от свързано с кредитора лице. Освен това заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 37,79 лв. води до голямо оскъпяване на самия заем. По този начин заемодателят цели да заобиколи ограниченията в закона за ГПР. Затова исканията на заявителя за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство, както и за законна лихва за забава по договор за поръчителство, следва да се отхвърлят, като противоречащи на добрите нрави.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

На заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания съгл.чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** *, срещу длъжника Д. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: ** за следните суми: сумата 520,02 лв./петстотин и двадесет лева и две стотинки/ - представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** сключен между „К.” ЕАД и длъжника, който кредит 2 е обезпечен със сключен на 16.04.2024 г. договор за предоставяне на поръчителство между заявителя и длъжника; сумата от 82,56 лв. /осемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ договорна /възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода 16.04.2024 г. до 20.12.2024 г.; сумата от 39,68 лв./тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава по Договора за кредит за периода от 21.05.2024 г. до 05.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 30.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и сумата от 50 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

1 и 8 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ частично заявлението подадено от „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** *, срещу длъжника Д. Д. Д. ЕГН **********, за сумите: 37,79 лв. възнаграждение по договор за поръчителство и 3,40 лв. – законна лихва за забава по договор за поръчителство.

На основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, указва на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане.

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3