Определение № 3212 от 07.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1351/2025
- Вид
- Определение № 3212
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 07.07.2025
- Състав
- Галина Чавдарова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3212 гр. Варна, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501351 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище гр.София, срещу разпореждане №22647/03.06.25г., постановено по ч.гр.д.№6606 по описа за 2025 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. В. М. от гр.Варна за сумата от 467,40лв – неплатена главница и сумата от 67,99лв-неплатено договорно възнаграждение за периода 01.09.24г. до 01.04.25г.
В частната жалба твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че заповедният съд е превишил правомощията си, тъй като не следвало да извършва преценка за валидност на договора за потр.кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. Излага доводи, че уговореният ГПР отговаря на законовите ограничения и непротиворечи на добрите нрави, както и че е спазена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че присъждането на законна лихва е последица от уважаването на главния иск, като същата не следвало да бъде индивидуализирана по размер.
Намира за неправилно неприсъждането на лихва за забава, излагайки че кредиторът има право да получи обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№6606/2025г. на Районен съд Варна е 1 образувано по заявление на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. В. М. от гр.Варна, за заплащане на сумите, посочени в т.9 от заявлението, произтичащи от неизпълнение по договор за потребителски кредит №********************.
За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че дължимите суми за предоставени допълн.услуги Фаст и Флекси не са включени в ГПР, поради което не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът се явява недействителен, съответно платената от потребителя сума надхвърляла предоставената по договора главница.
Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон.
Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, които изрично вменяват на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Към заявлението е представен договор за потребителски кредит №********************., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 1100лв, платим на 24 месечни вноски. В договора е посочен още ГЛП от 41% и ГПР-48,77%. Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 440лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси на стойност 605лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погас.вноски по кредита, включени в погасителния план.
Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер, съответен на предоставената в заем сума. Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя " по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22.
Противоречието с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл.
22 ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита 2 на осн. чл.23 ЗПК, която в случая възлиза на 1100лв. И доколкото кредиторът изрично признава, че длъжникът е заплатил по кредита сумата от 1996,80лв, то следва изводът, че задължението е изцяло погасено, което обуславя отхвърляне на заявлението.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №22647/03.06.25г., постановено по ч.гр.д.№6606 по описа за 2025 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.№45674/22.05.25г., подадено от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. В. М. от гр.Варна за сумата от 467,40лв – неплатена главница и сумата от 67,99лв-неплатено договорно възнаграждение за периода 01.09.24г. до 01.04.25г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3