Решение № 6291 от 08.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6291 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20231100511487 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от И. А. С. – длъжник по изп.д. № 20229210401738, срещу насочване на изпълнението чрез извършване на опис и оценка на недвижимо имущество съгласно разпореждане от 01.08.2023 г. върху имот, представляващ 1/2 ид.ч. от апартамент №11, находящ се в град София, ж.к. ****. заедно с придаденото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж поземления имот, който жалбоподателят смята за несеквестируем.

Жалбоподателят поддържа, че описаният жилищен имот е единствено жилище за него и семейството му. Твърди, че няма друго жилище, годно за живеене, в което да живее със семейството си, а притежаваните от него идеални части от имот в съсобственост с трети лица е в друго населено место и не гарантира закриляното с разпоредбата на чл.444. т.7 ГПК социално благо - задоволяване на жилищните му нужди. Моли насочването на изпълнението срещу недвижим имот в гр. София да бъде отменено.

Взискателят оспорва жалбата. Посочва, че длъжникът е собственик на недвижими имоти както следва: 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с 1 адрес: гр. Перник, ул. **** и 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: с адрес: гр. ****, като посочените два имота в гр. Перник също са жилищни и могат да задоволят нуждите на длъжника и семейството му.

В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че по отношение на длъжника имотът, срещу който е насочено изпълнението, е секвестируем, тъй като към момента на налагане на възбраната върху него длъжникът притежава идеални части и от други недвижими имоти, достатъчни за задоволяването на жилищните му нужди и тези на членовете на неговото семейство.

Въззивният съд намира следното:

От писмените доказателства в изпълнителното дело (справки от имотния регистър, от данъчни служби и др.) се установява, че освен процесното жилище, находящо се в гр. София, ищецът е собственик на жилищни имоти, находящи се в гр. Перник, както следва: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.

Перник, ул. **** и 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: с адрес: гр. ****.

По силата на чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище. Разпоредбата е установена в закрила на значими социални блага на длъжника и семейството му, а именно – правото на дом. По въпроса дали при притежание на идеална част от друг жилищен имот, отпада несеквестируемостта на жилището на длъжника, е постановена съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение №104 от 09.03.2011 г. по гр. д. №160/2010 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, допуснато по въпроса кога отпада несеквестируемостта, във връзка с преценката по чл.

56, ал. 1 от ЗН. В цитираното решение се посочва, че „Когато длъжникът притежава само жилище в съсобственост с бивш съпруг, независимо от неговата големина и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗС, неговата собствена идеална част е несеквестируема, докато той не се сдобие с друго жилище или идеална част от друго жилище.“ В преобладаващата практика на окръжните съдилища по жалби срещу насочване на изпълнението върху имот, който 2 длъжникът счита за несеквестируем, съдилищата се позовават именно на решение №104 от 09.03.2011 г. по гр. д. №160/2010 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, като приемат, че докато жалбоподателят притежава идеални части от повече от един жилищен имот, несеквестируемостта отпада и длъжникът може да насочи изпълнението върху тях. Несеквестируемост е налице единствено когато длъжникът и семейството му притежават единствен жилищен имот или идеални части от него. Ето защо и в настоящия случай, доколкото жалбоподателят е титуляр на право на собственост върху идеални части от повече от един жилищни имоти, същите не попадат под закрилата на чл.444, т.7 ГПК и взискателят може да насочи изпълнението върху някой от тях по свой избор, без значение дали това е имотът, в който живеят длъжникът и семейството му. В случай че длъжникът изгуби правото на собственост върху някои от имотите и остане с притежание на собственост само върху един имот или идеални части от него, то този имот по силата на чл.444, т.7 ГПК е несквестируем и изпълнение върху него не може да бъде насочено. Съдебната практика приема, че за да се зачете несеквестируемостта, е необходимо длъжникът въобще да не притежава друго жилище, като няма изрично законово условие другите жилища по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК да са собственост единствено на длъжника или на членовете на семейството му, с които живее заедно. Следователно същите могат да бъдат притежавани от длъжника в съсобственост с други лица, какъвто именно е настоящият случай.

В подобен смисъл са Определение № 222 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 2868 от 21.10.2022 г. на СГС по в. гр. д.

№ 11007/2022 г., решение № 8113 от 30.11.2017 г. по в. гр. д. № 10079/2017 г. на СГС, решение № 6574 от 19.09.2019 г. по в. гр. д. № 11466/2019 г. на СГС, решение № 184 от 16.06.2023 г. по в. гр. д. № 246/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, решение № 6 от 22.01.2016 г. по в. гр. д. № 691/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил и пр. Цитиранита в жалбата съдебна практика в обратен смисъл е изолирана и не може да бъде споделена.

По изложените съображения съдът приема, че насочването на принудителното изпълнение върху имот, представляващ 1/2 ид.ч. от апартамент №11, находящ се в град София, ж.к. ****. заедно с придаденото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж поземления имот, не противоречи на забраната по чл.444, т.7 ГПК, тъй като вещта не е несеквестируема.

3

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я жалбата на И. А. С. – длъжник по изп.д. № 20229210401738, срещу насочване на изпълнението чрез извършване на опис и оценка на недвижимо имущество съгласно разпореждане от 01.08.2023 г. върху имот, представляващ 1/2 ид.ч. от апартамент №11, находящ се в град София, ж.к. ****, заедно с придаденото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж поземления имот.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4