Решение № 18519 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18519 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110149731 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са от „...” ЕАД срещу М. И. Ж. и Ж. К. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33583/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, както следва:

- М. И. Ж. дължи на „...“ ЕАД сумата от 3440,16 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. ..., аб. № ..., инст.№ ..., ведно със законната лихва за периода от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 368,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., сумата от 48,27 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 20.04.2021г.;

- Ж. К. К. дължи на „...“ ЕАД сумата от 1146,72 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. ..., аб. № ..., инст.№ ..., ведно със законната лихва за периода от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 122,79 лева, представляваща 1 мораторна лихва за главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 20.04.2021г., сумата от 16,09 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 20.04.2021г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на същите на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., аб. № ..., инст.№ ... за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и се претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира и сторените по делото разноски.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните в производството, между ищеца и „...“ ЕООД, респективно между ... и етажната собственост. Ответницата Ж. К. поддържа, че не е наследник на починалия си баща ..., доколкото се е отказала от неговото наследство.

Правят възражение за погасяване на част от вземането по давност. Претендират сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач „...“ ЕООД не е взело становище по спора в предоставения от съда срок.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 24.03.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33583/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав, поправена с Определение № 20281/11.08.2022 г., в полза на „...“ ЕАД срещу М. И. Ж. и Ж. К. К. за заплащане разделно на исковите суми, като в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжниците, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения 2 между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., т. ..., рег. № ...., дело № .../2007г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., т. ..., рег. № ..., дело № ..../2008 г., Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № ...., .., рег. № ..., дело № .../2011 г. и декларация от 05.07.2013 г. за отказ от право на ползване върху недвижими имот, с нотариална заверка на подписа, се установява, че собственици на процесния имот са М. И. Ж. и ... (починал в хода на заповедното производство, видно от изготвената справка НБД), като с посочената декларация за отказ от право на ползване ответницата Ж. К. се отказва от учреденото в нейна полза от родителите й пожизнено ограничено вещно право на ползване върху процесния недвижими имот.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници М. И. Ж. и Ж. К. К. се явяват наследници на ..., като същите са конституирани като страни по ч.гр.д. № 33583/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав на мястото на починалия ....

Следователно с оглед на наследственото правоприемство М. Ж. е собственик на 3/4 ид. част, съответно Ж. К. на 1/4 ид. част от процесния имот.

От представеното с отговора на исковата молба съдебно удостоверение от СРС, 91 с-в се установява, че съгласно прието заявление за отказ от наследство Ж. К. К. се е 3 отказала от наследството на ..., като отказът е вписан под № 1614/26.08.2021г. в специалната книга на съда. Правната последица от вписания от Ж. К. отказ от наследството на своя баща ... се изразява в отпадане качеството й на наследник на .... С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т.о., ТК). Ответницата К. не е придобила на това основание идеални части от правото на собственост върху процесния имот. При това положение и при липса на доказателства за придобиване на право на собственост върху имота на друго основание, както и липса на доказателства за отправени насрещни волеизявления за сключване на договор за доставка на топлинна енергия съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, се налага изводът, че ответникът Ж. К. К. не е страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество и предявените срещу него искове са изцяло неоснователни.

Съобразно гореизложеното и според правилото на чл. 53 ЗН, собственик на процесния топлоснабден имот е ответницата М. И. Ж.. Съобразно диспозитивното начало в процеса, обаче, предявените искове срещу нея следва да бъдат разгледани в рамките на посочената от ищеца квота от 3/4 ид.ч. Същата в качеството си на собственик на процесния имот и наследник на ... е страна по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимирана да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „...” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.