Определение № 423 от 13.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. София, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500235 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ш. Х. А. и Ю. Т. Ю. чрез процесуалния им представител адв. Н. Д. срещу Определение № 20231 от 12.12.2024 г. по гр. дело № 1309/2022 г. на Софийски градски съд, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на гр. дело № 3440/2017 г. на СГС и гр. дело № 3438/2017 г. на СГС.

Първоинстанционният съд е приел, че посочените като обуславящи две дела, които не са приключили, се водят между същите страни и на същите основания, поради което изходът от тях би имал пряко отношение към правилността на решението по настоящия спор.

В частната жалба се поддържа, че предметът на делата е различен, поради което изходът на което и да е от тях не обуславя правилността на останалите. Ето защо от въззивната инстанция се иска да отмени обжалваното определение.

Насрещната страна ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ застъпва идентично становище, като излага съображения, че съдът може да се произнесе по съществото на спряното дело и без да изчаква 1 изхода на другите две дела, които наистина се водят между същите страни, но не се намират във връзка на преюдициалност с него.

Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Производството пред първоинстанционния Софийски градски съд е образувано по иск на Ш. Х. А. и Ю. Т. Ю. против „БУЛМАРКЕТ ДМ“ ООД, „БУЛМАРКЕТ РЕЙЛ КАРГО“ ЕООД и Национална компания

„ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ за заплащане на основание чл. 49 от ЗЗД на сумата от общо 70 000 лв. като обезщетение за вредите, които двамата ищци са претърпели в резултат на получени от тях телесни увреждания при взрива в с. Хитрино на 10.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане. След извършени от ответните дружества плащания на търсените с исковата молба суми, постигнати извънсъдебни спогодби и направен частичен отказ от исковете, предмет на спряното гр. д. № 1309/2022 г. е останала само претенцията на ищците за законна лихва срещу третия ответник Национална компания „Железопътна Инфраструктура“. От друга страна, предмет на гр. дело № 3440/2017 г. на СГС е иск за присъждане на обезщетение на Ш. А. за вредите, които търпи от смъртта на нейния съпруг и нейния син, а предмет на и гр. дело № 3438/2017 г. на СГС е обезщетението за Ю. Ю., което претендира от смъртта на неговия баща.

При тези данни определението, с което производството е спряно, се явява неправилно. Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал.

1, т. 4 от ГПК е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. От значение е връзката на преюдициалност между предметите на две дела, която ще е налице, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт (в хипотезата на чл.

124, ал. 4 ГПК), които са от значение за иска по другото дело. Определящо за наличието на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спорът, по който ще се формира СПН с решението по едното дело, да се явява от значение за резултата от другото дело. В конкретния случай такава връзка на обусловеност между трите граждански дела липсва. Предмет на първото от тях, както се 2 посочи, е поправяне на вредите на първата ищца от смъртта на нейния съпруг и на нейния син, предмет на второто е дължимостта на обезщетение за вредите от смъртта на бащата на втория ищец, а предмет на спряното дело са лихвите върху обезщетението за вредите, които двамата са понесли от причинените телесни увреждания на самите тях, които обезщетения междувременно са им изплатени. Дали ищците ще получат обезщетения за смъртта на своите близки, е без каквото и да е значение за дължимостта на лихвата върху обезщетението за телесните увреждания, което вече са получили. От друга страна, дори производствата по трите дела да бяха идентични по предмет и страни, това би било основание за служебно прекратяване на по-късно заведеното, на основание чл. 126 от ГПК, но не и за спиране на което и да е от тях.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20231 от 12.12.2024 г. по гр. дело № 1309/2022 г. на Софийски градски съд и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3