Определение № 16580 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16580 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110144537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Ж. Х. С., чрез адв. И. К., с която срещу Софийски районен съд е предявен иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 2556.97 евро /5001 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на здравето, душевния мир, психическо напрежение, безсъние, стрес, вследствие бездействието на служители на съда да изпратят съобщение до служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“ относно влязло в сила решение № 32135/05.02.2019 г., по гр.д. № 63798/2016 г. на СРС, 89 състав, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточняващите я молби, се твърди, че с решение № 32135/05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 63798/2016 г. по описа на СРС, 89 състав, съдът е прекратил брака между ищцата и Й. поради дълбоко и непоправимо разстройство. Решението било обжалвано, като с решение № 264606/09.07.2021 г. по в.гр.д. № 5221/2019 г. на СГС, първоинстанционното решение било отменено в частта относно режима на лични отношения. След фактическата раздяла между ищцата и бившия съпруг, тя заживяла на съпружески начала с трето за спора лице (А.), като двамата обмисляли да сключат брак. Ищцата извършила справка в служба „ГРАО“ и установила, че продължава да е със статус „омъжена“, което обстоятелство узнала към 25.10.2024 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 112 от Правилника за администрация в съдилищата, съгласно който относно актовете по влезли в сила решения по дела за гражданско състояние, се изпращат съобщения до служба „ГРАО“. Твърди се, че в случая съответното длъжностно лице от СРС, натоварено с тази дейност, не е изпълнило задължението си. Сочи, че това е довело до напрежение между ищцата и мъжа, с когото живеела на съпружески начала в продължение на седем години. Сред близките и роднините, колегите на последния, той представял ищцата като своя жена.

Този мъж бил публична личност, известен в обществото, ползвал се с отлична репутация и много добро име, с оглед на което ищцата била силно притеснена, че го злепоставя. През месец август 2025 г., ищцата извършила справка по делото в служба „Архив“ и не намерила съпроводително писмо или друга следа, от която да е видно, че е било изпратено съобщение до съответната служба с влязлото в сила решение, с което бил прекратен бракът на ищцата. Сочи, че вследствие бездействието на служители на Софийски районен съд, са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически преживявания, свързани с моралните ценности, негативни изживявания, 1 отрицателни емоции, психическо напрежение, безсъние, стрес; били засегнати честта, достойнството, доброто име в обществото на ищцата, както и тези на мъжа, с когото живеела. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на съда. Излага съображения, че ищцата не твърди извършено виновно от конкретен служител на ответника противоправно поведение, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с претендираните от нея вреди, съответно липсата на данни относно такова лице, не позволявало да бъде установено конкретното деяние и неговата противоправност. Посочва, че Софийски районен съд не се явява възложител на работа спрямо съдиите, полагащи труд в този орган на съдебната власт.

Пояснява, че постановяването на разпореждане във връзка с чл. 112 от ПАС, като част от диспозитива на съдебния акт е част от правораздавателната дейност на съдията. Не оспорва, че от представените доказателства, не се установява такова разпореждане да е било постановено, което водело до невъзможност съдебен служител /спрямо когото ответникът притежава качеството „възложител“ на работа/ да изпрати препис с подобно съдържание до служба „ГРАО“. Посочва се, че ищцата се е снабдила със заверен препис от решението по гр.д. № 63798/2016 г. на СРС, 89 състав, като още към онзи момент е разполагала с възможност да поиска съдът да се произнесе относно изпращане на препис от решението до служба „ГРАО“. Позовава се на Закона за гражданската регистрация /чл. 73 и чл. 74/ и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, като твърди, че лицето, което разполага със заверен препис от постановения акт, също може да поиска отразяване на промяната. Твърди се, че липсва логика в твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, тъй като същата е извършила проверка за надлежното отразяване на решението, с което се прекратява бракът, едва след 5 години. Нелогично според ответника е и бездействието на ищцата, която в рамките на десет месеца от установяване липсата на вписване, не е поискала отразяване на действителното семейно положение. Въвежда възражение за давност. Оспорва иска и като завишен по размер. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, изразяващо се в неизпълнение на правно задължение на служители на ответника за изпращане на препис от решение № 32135/05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 63798/2016 г. по описа на СРС, 89 състав до служба „ГРАО“, вреда – неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.).

Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията, 2 предмет на спора.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, които са основание за изключване на отговорността му.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът ОТДЕЛЯ за безспорно между страните, че с решение № 32135/05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 63798/2016 г. по описа на СРС, 89 състав, съдът е прекратил брака между ищцата и Й., както и че липсва разпореждане за изпращане на информация до служба „ГРАО“ във връзка с разпоредбата на чл. 112 от ПАС, съответно съобщение от съда.

Следва да се приемат като доказателства по делото представените от ищцата с исковата молба документи.

Искането на ищцата за събиране на гласни доказателствени средства за процесуална икономия следва да бъде уважено, като на ищцата се предостави възможност в едноседмичен срок от съобщението да уточни писмено за какви обстоятелства иска да бъдат разпитани свидетелите.

Искането на ищцата по чл. 186 от ГПК следва да се остави без уважение, тъй като по делото не е спорно, че липсва отразяване на семейното положение в служба

„ГРАО“ въз основа на съобщение, изпратено от СРС относно бракоразводното решение.

Искането на ответника по чл. 190 от ГПК за изискване от административна служба „Архив“ при Софийски районен съд на заверен препис от молба на Ж. С. с вх.

№ 5029708/20.02.2019 г. по гр.д. № 63798/2016 г. на СРС, 89 състав (стр. 475 – лице и гръб от делото) е основателно и следва да се уважи.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, спорът ще се уреди в по-кратки срокове, като при доброволното му разрешаване страните ще спестят освен разход на време и усилия, а също и съдебно-деловодни разноски, които често пъти са на значителна стойност, като страната, за която делото завърши изцяло или отчасти неблагоприятно, ще бъде осъдена да понесе изцяло или част от разноските, сторени от насрещната страна.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

3

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищцата с исковата молба документи.

ДОПУС КА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. и Петромила Жекова Петрова при режим на довеждане от ищцата в първото открито съдебно заседание. УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от връчване на съобщението писмено да посочи за какви обстоятелства иска да бъдат разпитвани свидетелите, вкл. и дали двамата свидетели ще бъдат разпитвани за едни и същи или за различни обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, служба „Архив“, да представи в едноседмичен срок в заверен препис молба на Ж. С. с вх. № 5029708/20.02.2019 г. по гр.д. № 63798/2016 г. на СРС, 89 състав (стр. 475 – лице и гръб).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 186 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.

Препис от настоящото определение, в което се съдържа проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора, подаден от ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4