Определение № 189 от 30.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000211 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба вх. № 4541/26.03.2026 г., подадена от пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство П.

И. С. против определение рег. № 249/18.03.2026 год., постановено по в.т. д. № 411/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената молба от П. И. С., действаща чрез адв. А. Д. за изменение на решение рег. № 24/21.01.2026 год., постановено по в.т.д. № 411/2025 год. по описа на ОС – Стара Загора в частта за разноските, като неоснователна.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно.

Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт, като вместо него въззивният съд измени решение № 24/21.01.2026 год. на ОС – Стара Загора в частта за разноските и присъди в полза на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.

Ответникът по частната жалба, ответник и в първоинстанционното производство „Изи асет мениджмънт“ АД в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът приема частната жалба за недопустима. Съображенията за това са следните:

С Решение рег. № 24 от 21.01.2026 г., постановено по въззивно търговско дело № 411/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е потвърдено Решение № 83/18.07.2025 г., постановено по гр. дело № 174/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево.

1

Диспозитивът на потвърдения първоинстанционен съдебен акт гласи:

„ПРИЗНАВА за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ***/*** г., сключен между П. И. С., ЕГН **********, с адрес ***, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46.

ПРИЗНАВА за нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД по отношение на „Файненшъл България“ ЕООД договора за предоставяне на гаранция № ***/*** г., сключен между П. И. С., ЕГН **********, с адрес *** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с адрес на управление гр. София, Ж.К.

Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, с адрес на управление гр.

София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, да заплати на П. И.

С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК сумата от 3105,10 лв. /три хиляди сто и пет лева и 10 ст./, представляваща получена без основание сума по договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва от считано от 25.06.2025 г. до погасяване на задължението.“ След произнасянето по съществото на спора, с посоченото въззивно решение Окръжен съд – Стара Загора съд се е произнесъл и по въпроса за разноските, като е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на П. И. С. във въззивното производство в размер на 122,71 евро с ДДС /240 лв./.

В диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

С молба вх. № 2227/12.02.2026 г. П. И. С. е поискала постановеното въззивно решение да бъде изменено в частта му за разноските досежно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като в полза на адв. А. Д. бъде присъдено възнаграждение в пълния претендиран размер.

Претендираният размер не е посочен изрично в молбата по чл. 248 ГПК, той се извлича от представения в последното съдебно заседание списък с разноски, според който претендираното адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ пред въззивната инстанция е в размер на 1687,91 лева с ДДС.

Насрещната страна „Изи асет мениджмънт“ АД се е противопоставила на молбата за изменение на решението в частта за разноските и е поискала същата да се остави без уважение.

Окръжен съд – Стара Загора се е произнесъл по молбата на пълномощника на П. С. за изменение на решението в частта за разноските с Определение № 249 от 18.03.2026 г., като е оставил същата без уважение.

Посочил е, че определението е окончателно.

За да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран, Апелативен съд – Пловдив взе предвид следното от правна страна:

На първо място се приема, че сезираният от частния жалбоподател Апелативен съд – Пловдив разполага с компетентност да се произнесе по жалбата, в съответствие с правилата на чл. 274, ал. 2 ГПК, според които когато 2 определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Този извод се подкрепя и от формираната съдебна практика, в т.ч. определение № 1011/09.11.2023 год. по ч.т.д. № 1769/2023 год., определение № 1109/15.05.2023 год. по ч.гр.д. № 1449/2023 год.; определение № 1208/19.05.2023 год. по ч.гр.д. № 1818/2023 год., определение № 30/26.01.2022 год. по ч.гр.д. № 2751/2021 год.

На обжалване с частна жалба по реда на глава XXI ГПК подлежат определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Определенията от първата категория са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и обжалването им е средство за защита на правото на иск, каквото обжалваното в случая определение за разноските не е. Определенията от втората категория са тези, чието обжалване е изрично предвидено от закона.

В тази връзка разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК изрично предвижда, ч е определението за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Следователно определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК подлежи на обжалване само в случай, че на обжалване подлежи самото решение, до чието изменение в частта за разноските се отнася то.

Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК се отнася и до необжалваемите решения, но касателно тяхното допълване или изменение в частта за разноските от постановилия ги съд, а не предвижда възможност за обжалване в частта за разноските, дори когато решението е необжалваемо. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК определя компетентния съд във връзка с инстанционността при разглеждане на частните жалби против подлежащите на обжалване определения, а не регламентира друга специална категория определения, които подлежат на обжалване, извън предвидените в чл. 274, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

В случая въззивното решение на ОС – Стара Загора е постановено по три обективно съединени иска, касаещи потребителски спор: иск за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил в заем на ищцата П. С. в размер на 3250 лв.; иск за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г., сключен между П. И. С. и „Файненшъл България“ ЕООД за поемане на задължение за връщане на заемна сума в размер на 3250 лв. и иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за присъждане на сумата от 3105,10 лв. /три хиляди сто и пет лева и 10 ст./, представляваща получена без основание сума по договор за паричен заем № ***/*** г.

Досежно начина на определяне на цената на иска, когато предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за кредит/заем и за прага за касационно обжалване на решението по такъв спор, цената на иска се определя от стойността на основните престации по договора, а това е размерът на отпуснатия кредит – в случая 3250 лв. В тази насока е формирана трайна съдебна практика на ВКС, в това число: опр. № 1585/23.05.2025 год. на ВКС по ч.т.д. № 221482024 год.; определение № 50164/04.09.2023 год. на ВКС 3 по т.д. № 1815/2022 год.; опр. № 134/22.01.2024 год. на ВКС по ч.т.д. № 1958/2023 год.; опр. № 50164/04.09.2023 год. на ВКС по т.д. № 1815/2022 год. и пр.

Предвид цената на всеки от предявените искове, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение на ОС – Стара Загора не подлежи на касационно обжалване. Поради това правилен е изводът на въззивния съд, че е решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.

След като въззивното решение не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в съответствие с нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Обсъденото обосновава извод за недопустимост на частната жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 4541/26.03.2026 г., подадена от П. И. С., действаща чрез пълномощника си адв. А. З. Д., против Определение № 249 от 18.03.2026 г., постановено по въззивно търговско дело № 411/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената от С. молба вх. № 2227/12.02.2026 г. за изменение на постановеното по същото дело Решение № 24/21.01.2026 г. в частта му за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. т. дело № 211/2026 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4