Решение № 2046 от 20.05.2025, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2046

Стара Загора, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20257240700301 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 82 от Закона за водите вр. с 145 от АПК, образувано по жалбата на „ГРАДУС-1“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Стара Загора, кв. Индустриален, представлявано от управителя М. Д. против Решение №РР-6062/26.02.2025г на Директора на Басейнова дирекция „Източно Беломорски район“ за отнемане на част от разрешеното годишно водно количество по Разрешително №31520002/07.03.2008г, продължено с решение №РР-5453/21.112023г за водовземане от подземни води от подземно водно тяло с код BG3G00000NQ018-„Порови води в Неоген-Кватернер-Пазарджик-Пловдивски район“, чрез един тръбен кладенец, изграден на територията на ПИ с идентификатор *** по КК на град Чирпан, с цел на водовземане „водоснабдяване за животновъдство“, за водоснабдяване на обект „Птицеферма Ягач“, разположена в землището на град Чирпан, издадено от Директора на БД ИБР, а именно 23 399.00м3/год./средно денонощен дебит-074л/сек/. С т.ІІ на същото Решение № РР-6062/26.02.2025г Директорът на БД ИБР е изменил Разрешително №31520002/07.03.2008г, последно продължено с Решение №РР-5453/21.11.2023г за водовземане от подземни води, издадено от Директора на БД ИБР, както следва: 1. В частта „Параметри на разрешеното водовземане“, като същата придобива следното съдържание: „Един тръбен кладенец-ТК а/ Разрешен средно денонощен дебит 0.84л/сек, б/ Разрешен максимален дебит/време за черпене: 6.59л/сек, в/ Разрешен годишен воден обем: Общо 26 497.00м3 годишно, г/ Максимално допустимо експлоатационно понижение във водовземното съоръжение -1.20м, д/ Минимално водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите във водоснабдявания обект -26 497.00м3 годишно. 2. В частта „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води, като същата придобива следното съдържание : „Водоснабдяване аз животновъдство до 26 497м3/год. Ползването на вода от тръбния кладенец за противопожарни нужди в случай на пожар е без ограничение. Решение №РР-6062/26.02.2025г на Директора на БД ИБР е неразделна част от Разрешително №31520002/07.03.2007г, последно продължено с решение №РР-5453/21.11.2023г за водовземане от подземни води, издадено от Директора на БД ИБР. / Разрешителното/.

Решение №РР-6062/26.02.2025г на Директор БД ИБР /Решението/ е връчено на неговия адресат на 28.02.2025г с указание за правото да обжалвано пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок / стр. 20/.

Жалбата до АС Стара Загора е подадена от адресата на неблагоприятния за него административен акт на 14.03.2025г в последния ден от 14-дневния преклузивен срок, поради което е допустима.

Жалбоподателят твърди, че Решението за отнемане на част от правото на водовземане не може да бъде съвместено с решение за изменение на действащо разрешително. Аргументи в подкрепа на тази правна теза са изведени от оправомощителните разпоредби на чл.73 и чл.79а от Закона за водите като се твърди, че при упражняване на компетентността за изменение на разрешително органът действа при обвързана компетентност, докато при упражняване на компетентността за отнемане на разрешително органът е в условията на оперативна самостоятелност. Двете правомощия се упражняват по реда на различни административни производства. Отнемането на част от правото на водовземане, разпоредено на основание чл.79а ал.1 т.5 от Закона за водите не е мотивирано с фактите, имащи значение за случая. Липсва анализ на консумацията на подземни води от всички ползватели на водното тяло и дали точно консумацията на жалбоподателя води до застрашаване наличието на достатъчно вода, както и по какъв начин е преценено, че отчитайки потребностите на дружеството, точно 26 497-00 кум.м/годишно ще бъдат достатъчни за периода на действие на разрешителното 2025г.2029г. Нарушена е разпоредбата на чл.55 т.2 от Закона за водите, защото органът не е отчел потребностите на ползвателя на водния обект, а преценката е извършена само на база консумацията на вода до момента, което доказва тезата, че административния акт не е мотивиран с фактите, при които може да се приложи чл.79а от Закона за водите. Не е спазена процедурата по чл.62а ал.5 от Закона за водите, съгласно която съобщението по ал.1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл.62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните и значимите язовири по приложение №1. Тази процедура се прилага не само при издаване на разрешителни, но и при изменение ва издадените, какъвто е настоящият случай. Не уведомяването на „Градус-1“ ЕООД по чл.62а ал.5 от Закона за водите и лишило дружеството от възможността да упражни правата си и да отправи възражение или предложение до Директора на БД, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Неправилно е приложен чл.73 ал.1 т.1 от Закона за водите, защото тази разпоредба се прилага, когато е установено, че съответното водно тяло не може да постигне целите по чл.156а от същия закон. Целите по чл.156а от Закона за водите, чрез които се постига опазване на околната среда, са : а/ недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни води тела; б/ опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние; в/ идентифициране и насочване в обратна посока на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване на замърсяването на подземните води. Никъде в решението не е посочено, че изменението се налага поради причини, които биха довели до постигането на тези цели.

Органът е следвало да приложи систематично тълкуване на чл.73 ал.1 т.1 с чл.73 ал.2 от ЗВ, според която норма разрешенията за водовземане се изменят от датата на приемане на съответния план за управление на речните басейни. Никъде в административния акт не е посочено да е бил приеман такъв план, който очевидно се явява основна предпоставка за изменение на разрешителни за водовземане. В самото решение е посочено, че основанието за изменението е определянето на мярак с код СА_3 и наименование „Изменение или отнемане на разрешителни за водовземане от подземни води, в резултат от преразглеждането им“, с код на действието СА_3_4-4. Отнемането на част от разрешените водни количества в издадените разрешителни за водовземане от подземни водни тела, определени в риск/лошо състояния по количество“.

Като правно основание за издаване на административния акт е посочена и разпоредбата на чл.79 ал.1 т.5 от ЗВ / прекратяване действието на разрешителното/, която е отменена още през 2006г. и прилагането й е основание за нищожност.

От съда се иска да бъде обявена нищожността на Решение №РР-6062/26.02.2025г издадено от Директора на БД ИБР, а ако не се установи основание за нищожността му, то да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Ответника Директор на БД ИБР иска от съда да бъде отхвърлена жалбата. Твърди, че през месец януари 2024г е направено преразглеждане на свободните водни количества на подземните водни тел, при което се установило, че експлоатационният индекс на подземното водно тяло към 31.12.2023г е в размер на 96.68%, изчислен въз основа на ежегодните данни от Националния институт по метрология и хидрология при БАН за естествените ресурси на подземните води тела и разрешените водни количества по действащите разрешителни, тези от кладенци аз задоволяване на собствени потребности на гражданите, както и отчитайки необходимите за екосистемите водни количества. Експлоатационният индекс на подземното водно тяло се увеличава като към 31.12.2019г е бил 90.69%, към 31.12.2020г е бил 90.99%, към 31.12.2021г е бил 91.45%, а към 31.12.2022г е 91.61%, което налага да се предприемат незабавни действия с оглед не допускане същият да достигне 100%. На основание чл.43 ал.1 т.1 буква „а“ от Наредба 01/10.10.2007г за проучване, ползване и опазване на подземните води / Наредбата/ Директора на БД ИБР е издал Заповед №РД-03-126/07.06.2024г с цел опазването на количественото състояние на подземните води и предотвратяване на влошаването му, което включва изпълнението на мерки за ограничаване или прекратяване на водовземане с цел предотвратяване на свръх експлоатацията на подземните води. След направен анализ на реално ползваните води количества за период от 5г /2019г-2023г/, при който е установено, че е налице не упражняване на права в частта „Параметри на разрешеното водовземане“ по Разрешително 31520002/07.03.2007г, продължено с решение от 21.11.2022г, а именно ползваните водни количества са по-малко от разрешените. Констатира се, че титулярят на разрешителното при разрешено годишно водно количество в размер на 49 896.00куб.м./год за цел водоснабдяване за животновъдство и средногодишен дебит в размер на 1.58л/сек, системно е добивал по-малки количества вода от определените му в разрешителното, а именно: - през 2019г -24 088.00куб.м/г, през 2020г -19 654.00 куб.м/г, през 2021г-15 436.00куб.м/г, през 2022г -21 254.00куб.м./г, през 2023г-18 959.00куб.м/год. С цел недопускане надвишаване на разрешените водни количества над разполагаемия ресурс /тоест с цел недопускане влошаване на количественото състояние/ на подземното водно тяло и във връзка с чл.156е ал.3 т.3, буква „а“ от Закона за водите, както и във връзка с мярка с код СА_3 с наименование „Изменение или отнемане на разрешителни за водовземане от подземни води, в резултат от преразглеждането им“, с код на действието CA_3_4-4 „Отнемане на част от разрешените водни количества в издадените разрешителни за водовземане за ПВТ, определени в риск/лошо състояние по количество“, в ПУРБ на ИБР за недопускане влошаване на количественото състояние на подземното водно тяло, както и във връзка с т.14.4 „Не упражняване на права в определените в разрешителното параметри на водовземане“ от раздел 14 „Условия зо отнемане на разрешителното“ от Приложение към Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения №3150002:07.03.2003г, продължено с решение №РР-5453/21.11.2022г и вземайки предвид обстоятелството, че е било налице продължително не упражняване на права в определените в разрешителното параметри на използването, а именно разрешено годишно водно количество в размер на 49 896.99 кум.м/год е счетено, че е налице правно основание за отнемане на част от водовземането, съгласно чл.79а ал.2 във връзка с чл.79а ал.1 т.5 от ЗВ. За започване на производството дружеството е уведомено с Уведомително писмо изх. №РР-02-264/19.05.2024г. Видно от Протокол изх. №РР-02-264/1//26.09.2024г, и съгласно чл.34 ал.1 и ал.2 от АПК на дружеството е предоставена възможност да се запознае с административната преписка и да изрази становище. С писмо вх. №РР-02-264/2//30.09.2024г дружеството е упражнило правото си на участие по чл.34 от АПК. С оглед влошаване състоянието на подземното водно тяло, както и направените предложения от експерти в БД ИБР с Доклад №РД-11-30/09.02.2024г, както и задължението на Директора на БД ИБР да предприема действия с цел опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземане и подхранването на подземните води с постигане на доброто им състояние, както и условията в разрешителното за водовземане, разрешеното годишно водно количество е изменено общо на 26 497.00 куб.м./год /0.84л/сек/, за цел водоснабдяване за животновъдство. Не е допуснато неправилно приложение на чл.73 от ЗВ, защото издаденото разрешително за водовземане се изменя служебно, когато се установи, че съответното водно тяло не може да постигне целите по чл.156а от ЗВ. Случаят попада под основанието на чл.156а т.1 буква „б“, а именно: опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземане и подхранването на подземните води и постигане на доброто им състояние. В атакуваното Решение на стр.5 и стр.6, абзац първи изрично е посочено „Поради тези съображения, на основание чл.79а ал.2 вр. с чл.79а ал.1 т.5 от Закона за водите, чл.43 ал.1 т.1 буква „а“ от Наредба 01/10.10.2007г, Заповед №РД-03-126/07.06.2024г на Директора на БД ИБР, чл.151 ал.5 и ал.5 от Наредба №1/10.01.2007г за проучване, ползване и опазване на подземните води, ПУРБ на БД ИБР за периода 2022г-2027г, утвърден с Решение №920/31.12.2024г на МС, чл.62 ал.1 вр. с чл.73 ал.1 т.1, чл.79 ал.1 т.5 и ал.2 от ЗВ..“. Атакуваното решение не е издадено и на отменено правно основание, защото посочването на чл.79 ал.1 т.5 от ЗВ е техническа грешка, което е очевидно от съответното правно основание по чл.79а ал.2 вр. с чл.79а ал.1 т.5 от ЗВ, което е повторено без буква „а“ към чл.79 от същия закон. Освен това правомощията по чл.79а от Закона за водите за отнемане на разрешителни поглъщат процедурата по чл.73 от ЗВ за изменението им. Органът преценява дали да измени или да отнеме разрешителното. Оплакването, че липсват данните за водовземане в изпълнение на разрешителни, издадени на други правни субекти е неоснователно. Административният орган няма право да представя данните по упражняване на правата по разрешителни, издадени на трети лица. Заповед №РД-03-126/07.06.2024г на Директора на БД ИБР е за преразглеждане на всички разрешителни за водовземане от подземното водно тяло и предприемане на действия за всяко едно издадено разрешително с изключение на тези издадени с цел обществено-питейно-битово водоснабдяване на ВиК операторите. Подадени са и заявление за отпускане на водни количества от същото водно тяло, по които няма произнасяне и те не попадат в анализа по тази причина, а част от тези заявени водни количества са за обществено питейно-битово водоснабдяване на „ВиК“ гр. Пазарджик в размер ан 54.54л/сек и за обществено питейно-битово водоснабдяване на ВиК гр. Пловдив в размер ан 4.17л/сек. По повод оплакването за не спазване на чл.62а от ЗВ ответникът сочи, че тази разпоредба не намира приложение за настоящият случай, защото предполага изготвяне на преценка по повод отправено иска от титуляр на разрешително и когато в преценката е установено, че с цел удовлетворяване на отправеното искане ще бъдат засегнати права на трети лица, също титуляри на други разрешителни. Тогава възниква задължението по чл.62а ал.5 от ЗВ за уведомяването на тези трети засегнати титуляри на разрешителни. От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.