Решение № 280 от 29.08.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

29.08.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

03.08.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

227 по описа за

2023 година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано в

Административен съд – Кърджали след изпращането с Определение № 1481/09.06.2023 г. по а.д. № 1401/2023 г. на Административен съд – Пловдив, за разглеждане по подсъдност на жалба от Х.Н.Ю. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108 от 23.04.2023 г., издадена от – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Твърди, че не е управлявала МПС след употреба на алкохол никога в живота си и цялата преписка е резултат от лоши технически средства и лошо изпълнение на закона.

Сочи, че съгласно приложимата към момента на издаването на ПАМ редакция на нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Процесуалните правила, които били приложими за установяването на факта на употреба на наркотични вещества, се явявали регламентираните в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Въвежда доводи, че по силата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хилядни, при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълвал и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Съгласно разпоредбата на чл. За, т. 2, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършвало с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Реквизитите на посочения в разпоредбата Талон за изследване се съдържали в приложение 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредбата.

В процесния случай, в АУАН GA № 959392 от 23.04.2023 г. било отразено, че е издаден талон за изследване № ***, респ. жалбоподателката била избрала да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване, при което следвало, че тя не е приела показанията на техническото средство, с което е изследвана

Предвид това и с оглед на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, показанията на техническото средство, с което първоначално била изследвана Х. Ю., не следвало да се приемат за окончателни и не би следвано да се съобразяват при издаването и на наказателно постановление и на ПАМ. В конкретния случай, жалбоподателката се била явила за даване на кръвна проба, като това изключвало приложимостта спрямо нея на последиците по чл. 12, ал 3 и чл. 15, ал. 6 от Наредбата.

Въвежда доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, аргументирани с нарушения на изискванията на чл. 3, ал. 3 и чл. 6 от Наредбата, твърдейки, че не й било обяснено, къде може да извърши кръвни изследвания и не й били предоставени изискуемите от закона стикери. Именно поради тази причина, след посещението й в *** й било отказано изследване, тъй като не представила стикери. Наложило се да телефонира в РУ- ***, а по-късно и да посети районното управление, където накрая получила стикери и дала кръвна проба Резултатите от изследването щели да докажат по несъмнен начин, че не е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта, на посочените в ЗППАМ дата и място.

Излага съображения че след като по силата на закона полевият тест за алкохол, при оспорване, не представлявал безспорно доказателство, а такова се явявало резултатът от кръвната проба, оспорената ПАМ се явявала издадена в нарушение на закона, а именно преди резултатите от кръвната проба.

Твърди различия в часа на осъществяване на административното нарушение, а именно: в съставения на водача АУАН GA № 959392 от 23.04.2023 г, въз основа на който се издава 3ППАМ, като час на извършване на административното нарушение по чл., 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП било посочено в 7:44 часа, а в ЗППАМ било отразено, че нарушението, за което се прилага ПАМ е извършено в 7.20 часа.

Предвид това, разминаването между часовете на извършване на нарушението, посочени в АУАН и в ЗППАМ, отразеното в оспорения акт описание от фактическа страна не било достатъчно да обоснове налагането на жалбоподателката на ПАМ по смисъла на приложената правна норма, тъй като мотиви за издаването на заповедта не можели да бъдат извлечени от цитирания в нея АУАН. Неясно оставало дали нарушението по приложения АУАН е това, за което се съставена ЗППАМ или се касае за друго нарушение. Наличието на съществено разминаване между фактите, обективирани в ЗППАМ и тези в АУАН водели до нарушаване правота на защита на лицето.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108 от 23.04.2023 г., издадена от – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, се явява лично. Оспорва изцяло жалбата, като счита ЗППАМ за законосъобразна и обоснована. Излага съображения, че на жалбоподателката е било разяснено, че следва да се яви за кръвна проба в МБАЛ – ***, което било посочено в талона за кръвно изследване.

Счита, че в конкретния случай било надлежно доказано, че Х.Ю. е управлявала МПС с наличие на алкохол в кръвта.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на ПАМ № 76 от 23.04.2023 г., издадена от *** към ОД на МВР – ***; Протокол за ПТП с бланков № *** от 23.04.2023 г.; АУАН серия GA № 959392 от 23.04.2023 г.;

Разписка от фирма „ЕКОНТ“ № ***; Талон за изследване, с бланков № ***; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрат на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, от 23.04.2023 г.; Протокол № *** от 25.04.2023 г. от извършена химическа експертиза от

Сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР – ***; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – ***; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; Писмо с Рег. № 3286р-10460, екз. № 2/27.02.2023 г. на директора на ОДМВР – Пловдив;

Протокол с Рег. № 3286р-10455, екз. №2/27.02.2023 г. за премината последваща проверка на анализатор Дрегер 7510 фабр. № *** и Разпечатка от паметта на Дрегер 7510 фабр. № ***, се установява, че:

На 23.04.2023 г., около *** часа в ***, ул.„***“, Х.Н.Ю. *** е управлявала си лек автомобил „Мерцедес А 200“ с рег. № ***, като при извършената й проверка от служители на ОДМВР – Пловдив, РУ – *** за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фаб.

№ ***, същото е отчело наличие на алкохол от 0.59 промила. На водача е издаден талон за изследване № *** от 23.04.2023 г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 0.59 % на хиляда. Талонът е връчен на жалбоподателката в 09.20 часа. Видно от съдържанието на талона Х.Н. е избрала да бъде изследвана за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване; На Х.Н.Ю. е била взета кръвна проба за химически анализ на 23.04.2023 г. в 16.36 ч. Иззетата проба е изследвана на 25.04.2023 г. в Научно-техническа лаборатория към ОД на МВР - Пловдив. Видно от заключението на вещото лице, материализирано в Протокол № 963/25.04.2023 г., в предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето Х. Н. Ю., с ЕГН **********, не е установено наличие на алкохол; На Х.Н.Ю. е съставен и АУАН серия GA № 959392/23.04.2023 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 76/23-0239-000108/23.04.2023 г., издадена от – Б. С. К., в качеството му *** към ОДМВР - Пловдив, на Х.Н.Ю. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, при което са отнети СУМПС № *** и Контролен талон № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия GA № 959392/23.04.2023 г.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел М. Ю. – *** на жалбоподателката.

От показанията на свидетеля се установява, че на 23.04.2023 г. *** се отправила към ***, управлявайки МПС. В 07.40 ч. се обадила по телефона на майка си и съобщила, че е претърпяла ПТП в ***. С оглед това св.Ю. веднага се отправил към ***. При пристигането си видял, че имало полицаи, които пишели съответните актове. След около 20 минути им казали да карат след тях до РУ – ***. *** се качила в неговия автомобил и ги последвахме. След като стигнали до РУ – ***, той останал навън, а Х. последвала полицаите в сградата. След около 30 минути изляза и казала, че са й правили тест за наличие на наркотици и че тестът е бил с отрицателен резултат. На въпроса на свидетеля, какво са й съобщили полицаите, т.е. какво следва да правят още, тя отговорило, че нищо не са й казали. Свидетелят бил се обадил на пътна помощ да качат катастрофиралия автомобил на платформа, който беше оставен в *** и поради тази причина отишли отново до ***. Свидетелят позвънил на един познат лекар и го попитах къде се правят кръвни тестове, тъй като знаел, че е редно да се направи и кръвен тест, на което му съобщили, че в УМБАЛ „***“ - *** се извършват такива тестове. Отправили се към *** и отишли в спешния център на УМБАЛ „***“ - ***, от където отказали да й вземат кръв, тъй като към талона не били приложени необходимите стикери. След няколко опита успели да се свържат с РУ – ***, от където им съобщили, че полицаите са забравили да дадат стикерите и им казали да изчакаме полицаите, които ще ни донесат стикери, но те така и не ги донесли. В крайна сметка разбрали, че трябва да отидат до МБАЛ – ***, където след пристигането им, в спешния център на болницата дошли и полицаите, които им донесли въпросните стикери и била взета кръвната проба на ***. Кръвната проба показала, че алкохол не е наличен в кръвта на Х.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.

168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.