Решение № 500 от 30.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Стара Загора, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102050 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. В. Д. от гр.Стара Загора против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София, по чл. 432 ал. 1, във вр. с чл. 429 от КЗ.

Ищцата твърди, че на 09.12.2021г., около 9.30ч. в гр. Стара Загора, на кръстовището на ........ пътувала в л.а. ..........., управляван от водача ........... На кръстовището на .......... л.а. ........... бил ударен от л.а. .............., който бил управляван от водача А. К. Б.. В резултат на удара ищцата и водачът .......... получили травматични увреждания, а на л.а. ........... били нанесени материални щети.

За изясняване на обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП било образувано ДП .......... по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора.

В резултат на удара, ищцата получила наранявания в областта на гърдите и била приета за лечение в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.

Киркович“ АД - гр. Стара Загора. Видно от издадената Епикриза към ИЗ № ..........., ищцата била приета в болницата с оплаквания от болки в гръдния кош вляво латеробазално. При направения преглед били установени болезнени точки при палпация по хода на 7 и 10 ребра вляво. След извършена ренргенография били установени фрактури на 7-мо и 10-то ребро вляво. След проведено медикаментозно лечение, на 12.12.2021г. ищцата била изписана от болницата, с препоръка за намалена физическа активност. Поставили й окончателна диагноза: Контузио торацис. Фрактура косте VII, X синистра.

1

След изписването й от болницата, ищцата продължавала да изпитва силни болки в областта на гърдите, особено при кашляне и по-дълбоко дишане. Получените при ПТП травми нарушили обичайния й ритъм и качеството й на живот. Инцидентът се отразил изключително негативно на психиката й, тъй като станал внезапно, поставяйки я в една застрашаваща живота ситуация и предизвиквайки у нея силен страх.

За периода на лечение /болничен и домашен/ на ищцата били издадени болнични листове за временна неработоспособност за общо 54 дни.

Към датата на ПТП - 09.12.2021г., л.а. .........., бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ............, със срок на покритие от 09.06.2021г. до 08.06.2022г. към „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, с писмена молба ищцата предявила пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди. Молбата за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди била получена от ответното дружество на 29.12.2021г. По нея ответното дружество образувало щета № .........

С писмо с изх. № ........... г. ответното дружество информирало ищцата, че не са налице всички основания за ангажиране на застрахователната му отговорност, поради което отказвало да определи и изплати претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди по щета № .........

С оглед гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ, за ищцата бил налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане – произтичащо от ПТП, състояло се на 09.12.2021г. по застраховка „Гражданска отговорност” против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузио торацис, фрактура косте VII, X синистра, както и силен стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 09.12.2021г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.12.2021г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Твърди, че на 09.12.2021г., около 09:30ч., в гр. Стара Загора, на кръстовището на ........ водачът А. К. Б. не е нарушил императивните норми на ЗДвП и ППЗдвП, следователно, липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Според ТР № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК 2 на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432 ал. 1 КЗ имало вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД.

Оспорва твърдения с исковата молба механизм на ПТП. Оспорва, че А. К. Б., в качеството си на водач на застрахованото в дружеството МПС, има вина за реализирането на пътния инцидент от 09.12.2021г., около 09:30ч., в гр. Стара Загора, конкретните причини за настъпването на процесното ПТП стоели извън пътното поведение на водача на лек автомобил марка ..........., а опасността на пътя се породила в резултат от независещи от него причини, извън неговия контрол. В тази връзка, счита, че процесното ПТП се явявало случайно деяние за водача А. К. Б. по смисъла на чл. 15 от НК, защото същият обективно не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по време на управлението на лек автомобил марка ........... щял да бъде ударен в лентата за движение, в която управлявал правомерно и законосъобразно МПС, от лек автомобил, марка ........... Счита, че единствената причина за конкретният пътен инцидент била противоправното пътно поведение на водача на лекия автомобил .........., който извършил нарушение на нормите, уредени в чл. 15 ал. 3 и чл. 16 ал. 1 от ЗДвП.

Същият, при управлението на лекия автомобил .........., на път с двупосочно движение, навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движил в този момент автомобила ............

Моли да се отчетете, че вината на водача А. К. Б. не била установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което можела само да се презумира.

Оспорва причинно-следствената връзка между посочените с исковата молба телесни увреждания на ищцата /като вид, степен и характер/ и между евентуално настъпили усложнения от същите и процесното ПТП, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищцата след настъпване на събитието и към настоящия момент.

В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на настъпването на вредите от процесното ПТП от страна на ищцата, поради неизползване на обезопасителен колан, твърди, че описаните в исковата молба телесни увреждания изцяло отговаряли на механизъм на ПТП, при който би могло да бъдат причинени от свободното движение на тялото в интериорни части от купето на автомобила, поради липсата на поставен и задействан предпазен колан. Ако такъв в действителност бил поставен, ищцата нямало да получи съответните телесни травми в този обем и интензивност, а при всички случаи, те щели да бъдат значително по-леки, ако изобщо се констатирало, че би получила някакви травми при пътуване с правилно поставен колан.

В условията на евентуалност, твърди че ако били причинени действително твърдените от ищцата увреждания от конкретното ПТП, то настъпването им и/или 3 забавянето на оздравителния процес, както и евентуално породилите се усложнения, се дължали на неспазване на дадените лекарски предписания, неправилно проведено лечение, и/или на наличието на дегенеративни и предхождащи процесното застрахователно събитие заболявания при ишцата. Ищцата явно била неглижирала собственото си здраве, както преди, така и след пътния инцидент.

Оспорва размера на иска от 15 000 лв., като прекомерен. Излага, че съгласно съдебната практика понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване на пострадалото лице /Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС/.

Оспорва предявения акцесорен иск за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, по аргумент от неоснователността на главния иск. В условията на евентуалност, оспорва началния момент, като твърди, че найранният момент, от който би могло да се начислява такава, е считано от датата, на която ищцата предостави лична банкова сметка, с титуляр ищцата, или съответно банкова сметка на неин пълномощник, която да бъде съобразена с императивните правни норми, уредени в разпоредбите на чл. 338 ал. 1 от КЗ, предвид правилото и на чл. 390 ал. 3 от КЗ. Последното аргументира с това, че предвид неизпълнението на визираното задължение от страна на ищцата, в качеството й на ползвател на застрахователни услуги, същата би изпаднала в забава като кредитор, в случай че бъде уважена частично или изцяло исковата й претенция. Нито в извънсъдебната фаза по уреждане на застрахователната претенция ищцовата страна предоставила пълни и точни данни за своя банкова сметка, съответстващи на изискванията на КЗ, нито това било сторено с исковата молба. На отделно основание, в условията на евентуалност, ако съдът остави без уважение горното, счита, че предвид неизпълнението на разпоредбите на КЗ относно посочването на банкова сметка, както и неизпълнението на процесуалното правило, установено в разпоредбата на чл. 127 ал. 4 от ГПК, то найранният момент, от който би се дължала законна лихва е считано от датата на подаване на исковата молба.

Моли съда да отхвърли в цялост предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност, да не го уважава в пълния му размер, като съобрази размера на обезщетението с направените възражения за прекомерност и за съпричиняване.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си моли да се уважи предявеният иск, претендира разноски, възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, представя писмена защита.

В съдебно заседание пълномощникът на ответника моли искът да се отхвърли, 4 евентуално да не се уважава в претендирания размер, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към датата на ПТП – 09.12.2021г., за автомобил ........... с рег. № ......... е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ............, със срок на покритие от 09.06.2021г. до 08.06.2022г. към „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД.

По делото не е спорно, че на 09.12.2021г., около 09.30ч. в гр. Стара Загора, на кръстовището на ........ между лек автомобил .......... с рег. № ............, управляван от .........., и товарен автомобил ........... с рег. № ........., управляван от А. К. Б., е възникнало ПТП. Не е спорно също, че по време на ПТП ищцата е пътувала в лекия автомобил ...........

За възникналото ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.12.2021г. /л. 10 по делото/ и е образувано досъдебно производство № .......... по описа на Сектор „Пътна полиция“ – гр. Стара Загора. Наказателното производство е приключило с одобрено на 15.06.2023г. споразумение по ..........г. по описа на СтРС, по силата на което, А. К. Б. е признат за виновен в това, че на 09.12.2021г. в гр. Стара Загора, на кръстовището на .........., при управление на МПС – товарен автомобил марка: ......, модел: Експерт, с рег. № ........., в посока изток-запад, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозно средства“, като при извършване на маневра: ляв завой не пропуснал насрещно движещия се в посока запад-изток лек автомобил марка: ........, с рег. № ............, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на .......... на 52 години от гр. Стара Загора, изразяваща се в счупване на гръдната кост, което причинило трайно затрудняване на движението на снагата на пострадалия за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание глоба.