Решение № 133 от 10.07.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Радомир, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100368 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на И.Б. Т., б. ж. на с.

Д.Д., починал на . г. Приживе общият им наследодател притежавал правото на собственост върху дворно място, находящо се в с. Д.Д., с площ от около 616 кв. м, представляващо по регулационния план на с. Д.Д., одобрен със заповед № РД-04-26/28.06.1984 г., част от парцел . (стар имот с пл. № .) от кв. 35 по плана на с. Д.Д., при граници: улица, парцел ., парцел . и останалата част от парцел ... От общия им наследодател ищците знаели, че С. Т. (дядо на И.

Т.) е имал голям двор, който поделил между тримата си синове, като процесната част била дадена на Б. Т. (баща на И. Т.), а впоследствие Б. Т. я дарил на своя син, поради което за И. Т. и за ищците имотът винаги е бил тяхна собственост, придобита по наследство. Имайки го за свой, през 1998 г. И. Т. декларирал имота на свое име и оттогава заплащал ежегодно данъци и такси.

Според ищците по-голямата част от така описаното дворно място винаги било оградено с лека прозирна ограда от мрежа с железобетонни колове, а малка площ, обособена ивица с ширина от около 3 м в южната част на имота, ищците използвали за автомобилен достъп до съседния имот - УПИ ., който бил собственост на ищеца Б. Т. и в който целогодишно живеела и ищцата Т. Т..

През годините И.Б. Т. заедно с ищците обработвал имота, като засаждал различни земеделски култури и събирали произведената продукция. След смъртта на И. Т. през 2007 г. ищците продължили да упражняват фактическа власт върху имота, считайки го за свой.

1

Фактическата власт ищците упражнявали явно и необезспокоявано от 12.07.2007 г., като към упражняваното от тях владение присъединили владението на техния наследодател И.Б. Т..

Ответниците били собственици на дворно място, представляващо реална част от парцел . от кв. 35 по плана на с. Д.Д., при граници на реалната част: улица, парцел ., парцел ., останалата част от парцел ., върху която част тяхната наследодателка Д. К. изградила двуетажна жилищна сграда. След влизане в сила на регулационния план на с. Д.Д., одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., собственият на ищците недвижим имот с пл. № . (сега имот с пл. № 1.) послужил като основа за образуването на парцел .-. (понастоящем парцел .) от кв. 35 от плана на селото и по този начин двата имота били включени в един общ урегулиран поземлен имот. Независимо от това, близо 40 г. след влизането на регулационния план в сила границата на собственост между собствения на ищците имот и имота на ответниците не била премествана, същата била трайно установена и оградата била заснета в плана на с. Д.Д., като единственият достъп до оградената част от процесния имот бил през врата, монтирана на границата между УПИ . и процесната част от УПИ ..

В края на м. март 2023 г. ищците решили да подменят оградата на процесната реална част от УПИ ., тъй като с годините мрежата била ръждясала и на места скъсана. Няколко дни след поставянето на новата мрежа установили, че ответниците са демонтирали част от мрежата, която разделя имота на ищците с техния имот, влезли са в процесната реална част и са поставили К.р на вратата, с което ограничили достъпа им до процесния недвижим имот.

След проведен разговор с ответницата Й. К. същата заявила, че ответниците са собственици на процесната част от парцел . и отказала да допусне ищците до имота, като по този начин и без основание ответниците установили фактическа власт върху имота.

Ищците твърдят, че в периода от 1998 г. до м. април 2023 г. ответниците не са заявявали претенции за собственост върху процесната реална част от УПИ ..

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесната реална част от УПИ . от кв. 35 по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част: улица, УПИ ., УПИ ., останалата част от УПИ .-., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху така посочената реална част.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили, като неподкрепено с каквито и да било писмени доказателства, изложеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение за собственост на ищеца Б. Т. върху съседния УПИ -., както и твърдението, че ищците и техните праводатели владеят процесния имот от 1998 г.

Ответниците твърдят, че притежават собствеността върху парцел . от кв. 35 по плана на с. Д.Д., в т. ч. върху претендираната от ищците част от имота, по силата на нотариален акт № ., том ., дело № ./. г. на Радомирски районен съдия и наследяване по закон.

Твърдят, че техният общ наследодател Д. С. К. и ответниците, като нейни 2 наследници, владеят имота от 1976 г., както и че вътрешната мрежа, с която е обособена процесната реална част от имота, първоначално е поставена около 1990 г. от Д. К. с цел обособяване на зона за отглеждане на земеделска продукция. Тази ограда преди около 10 години била сменена с нова от ответницата Й. К. и нейния съпруг . К..

Според ответниците в периода 1997 - 1998 г. Д. К. допуснала в процесния имот общия наследодател на ищците - И. Т., като разрешила на същия да ползва безвъзмездно имота за отглеждане на земеделска продукция. След неговата смърт, по молба на неговите наследници - ищците Б. Т. и Т. Т., същата разрешила те да продължат безвъзмездното ползване на имота, вкл. да паркират в имота своите леки автомобили. Оттогава и до настоящия момент ответниците никога не били лишавани от достъп до тази част от имота от страна на ищците и техните праводатели. В този период ищците и техните праводатели не са манифестирали пред тях собственически намерения към имота. Такива претенции заявили едва през 2023 г., когато преустановили достъпа им до имота. През този период ищците и техните праводатели се явявали само държатели на имота. В исковата молба не се твърдяло извършването на конкретни действия от страна на ищците или техните праводатели, които да установяват промяна в намерението на ищците да държат имота като свой и началния момент на тази промяна.

По изложените съображения, молят предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител поддържат предявения иск и молят за уважаването му.

Ответниците, редовно призовани, в съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорват предявения иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и молят съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от кметство, с. Д.Д., се установява, че ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са наследници по закон на И.Б. Т., починал на . г.

По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 21.05.1998 г., с която И.Б. Т. е декларирал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Д.Д., с площ от 616 кв. м.

Представени са и приходни квитанции за заплатени такса битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в с. Д.Д., със задължено лице И.Б. Т..

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело № . г. на Радомирски районен съдия се установява, че Д. С. К. е призната на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственик по давностно владение, наследство и отказ от наследство върху празно дворно място, съставляващо парцел .-., кв. 35 по плана на с. Д.Д., с 3 площ от 915 кв. м, с неуредени регулационни сметки, при граници: шосе С. – Станке Димитров, наследници на С. Т., Л. С.Ц.в и наследници на С. Т..

Видно от писмо с изх. № . г. от Служба по вписванията – Радомир, нотариалните дела по описа за 1986 г. са унищожени и не може да бъде представено копие от приложените документи към нотариално дело № ./. г.

По делото е представено и удостоверение за търпимост № . г., издадено от Община Радомир, от което се установява, че в УПИ .-., кв. 35 по плана на с. Д.Д. са изградени през 1987 г. жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв. м и масивна стопанска сграда със застроена площ от 24 кв. м, по отношение на които са налице условията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Представено е и разрешение за строеж № . г., с което е разрешено на С. Й. К., . С. К. и Л. С. К. да извършат строителство на плътна ограда по регулационната линия между УПИ .-. и УПИ ., с височина до 2,20 м, изцяло разположена в УПИ .-., шеста категория.

С отговора на исковата молба е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 20.06.2019 г., с която . С. К. е декларирал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Д.Д..

От представените по делото 2 бр. удостоверения за наличие или липса на задължения се установява, че Й. М. К. и Д. К. К. нямат задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към Община Радомир.

По делото са представени и заверени копия на заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с която е одобрен действащият кадастрален и регулационен план на с. Д.Д., копие на плана в обхват на ПИ 1. и ПИ ., кв. 35 и копие от разписния лист, създаден към одобрения план на **********.

От писмо с изх. № АО-11-00-671/22.12.2023 г. е видно, че в Общинска администрация – Радомир е било депозирано искане с вх. № АБ-94-00-2672/13.09.2021 г. от Л. С. К. за попълване на сгради в действащия кадастрален план на с. Д.Д., към което е приложена папка със заснемане (геодезически план, скица - проект) на двуетажна масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда, изработена от лицензирано лице с правоспособност по ЗКИР, нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на Радомирски районен съдия, както и удостоверение за наследници. На основание чл. 54а, ал. 2 ЗКИР сградите са нанесени.

В писмото е посочено и че границата между ПИ . и ПИ . е нанесена на действащия кадастрален и регулационен план с одобрението на плана на с. Д.Д., одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., като след одобрението на плана няма правени изменения за ПИ . и ПИ ., кв. 35.

По делото от ищцовата страна са представени и документите, съдържащи се по административна преписка № АБ-94-00-1509 от 2022 г. на Община Радомир и № АБ-94002672/2021 г. на Община Радомир.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит 4 на свидетелите Е. К., И. С., . И., който е брат на ищцата Т. Т., В. М., З. М., В. М., С. Б. и . А., който е внук на Д. К..

От показанията на свидетеля Е. К. се установява, че И. Т. е притежавал имот в с. Д.Д., представляващ дворно място с къща и още едно дворно място, което било заградено и в него се отглеждали животни. Същият притежавал и друго дворно място, което граничело с имота на Д. К. и в което се отглеждали зеленчуци. Последното дворно място било с планоснимачен номер .-. по плана на селото. Сочи, че от 1999 г. никой не е имал претенции относно ползването на така описаните имоти от наследниците на И. Т..

От показанията на свидетеля И. С. се установява, че И. Т. е притежавал имот в с. Д.Д., който се намира на главния път за с. Дрен. Този имот бил ограден с телена мрежа от две страни, като имало оставен път, за да се влиза с автомобил. Според свидетеля в имота от 2000 г. са се отглеждали зеленчуци от И. Т. и неговата дъщеря Т. Т., а след смъртта на И. Т. – от ищците Т. Т., Б. Т. и Р. Н.. Същите го ползвали без да бъдат смущавани. Сочи, че И. Т. е бил собственик на УПИ . и УПИ . по плана на с. Д.Д.. УПИ . представлявало градина, в която се отглеждали зеленчуци и която свидетелят в продължение на 20 години е орал.