Решение № 1070 от 18.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г. като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330202709 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 203/29.04.2025г., издадено от Директор на РДГ Пловдив, упълномощен със Заповед № РД49-171/23.05.2024г на Министъра на земеделието и храните, с което на А. А. Т. ЕГН:**********, с адрес ****, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 лв. / петстотин/ лева, на основание чл. 266 ал.1 Закона за горите за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ; ГЛОБА в размер на 500 лв. / петстотин/ лева, на основание чл. 266 ал.1 Закона за горите за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.

Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв. С. И. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното накaзателно постановление, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят А. А. Т., редовно призован не се явява, представлява се от адв. С. И.. В съдебно заседание по същество се излага искане за отмяна на НП, поради несъставомерност на възведените административни нарушения, за липса на материална и процесуална компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган – Директор на Регионална Дирекция по горите, редовно призован не се явява, изпраща представител – юрк. Г. И.. В съдебно заседание се иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 003233/ 15.10.2024 г. от Ж.

М. Ж. *** при РДГ – Пловдив, за това, че при проверка на същата дата се установило, че А. А. Т., съхранява пред дома си в село *** 1.5 куб.м дърва за огрев от дървесен вид върба, немаркирани с марка и без документ, доказващ законния им произход – превозен билет. Актът бил подписан на 15.10.2024г г. от актосъставителя Ж., както и от жалбоподателя като последният посочил възражения в акта – „дървата ми ги дадоха от напоителни системи. В срока по чл. 44 ЗАНН не е постъпило възражение.

С резолюция на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН Директор РДГ – Пловдив е прекратил административно-наказателната преписка на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН и е изпратил същата по компетентност на РП – Пловдив.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.11.2024г по пр .пр.№ 13114/24г на РП – Пловдив, материалите по преписката били върнати на АНО.

Въз основа на постановление на районна прокуратура Пловдив било съставено наказателно постановление № 203/ 29.04.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на жалбоподателя са му наложени: административно наказание глоба в размер на 500 лева по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1 т. 1 ЗГ; административно наказание глоба в размер на 500 лева по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1 т. 2 Закона за горите.

Представена е заповед № РД 49-171/23.05.2014г. на министъра на земеделието и храните относно компетентността на наказващия орган.

По делото е разпитан свидетел Ж. М. Ж., който е съставил АУАН и сочи, че на 15.10.2024г съвместно с РУ – Труд извършили проверка в село Трилистник, за незаконно съхранение на дървесина и установили наличие на върбови дърва пред къщата на жалбоподателя, който излязъл и потвърдил, че били негови. При поискване на превозен билет, жалбоподателят не представил. Дървата били немаркирани и свидетелят му съставил АУАН за съхранение 1.5 кубика дърва. Свидетелят разяснява ,че нарушителят казал пред него, че ги е събирал около реката. Свидетелят пояснява, че реда за съхранение и транспортиране на дървесината добита извън горските територии също следва да има превозен билет и марка, като е без значение откъде е добита дървесината.

В съдебно заседание е разпитан св. М.П.П., който като кмет на село Трилистник, сочи, че А. Т. бил работник в Чистота, а въпросната дървесина 2 била изкоренена от Напоителни системи от коритото на реката, тъй като заради нея 120 къщи от селото били наводнени. Била складирана до първите къщи на селото, откъдето дошло наводнението. Дървесината стояла повече от година и половина без Напоителни система да вземат отношение, изсъхнала и имало опасност да се запали цялото село. Една част от дървесината била извозена и нарязана като я натрупали на дигата на селото. Свидетелят, твърди, че от Напоителни системи се молили някой да вземе дървесината, лично кмета бил пуснал обявление, но тъй като никой не ползвал вече дърва за огрев останала там и продължава да е опасна. Господин Т. не бил съхранявал дървесината у тях, тя била разположена на общинско място.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на разпитаните свидетели възприемайки ги като логични, последователни и непротиворечиви.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съставените АУАН и НП, съдът приема, че са издадени при формално спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН . В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административнонаказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията н а чл. 57 и 58 ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Според разпоредбата чл. 266, ал. 1 от Закона за горите се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; дървесина, непридружена с превозен билет (съответно чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ).

Нарушенията са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото, като се установява, че на посочената в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е съхранявал дървесина - без КГМ и непридружена от превозен билет. При описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил визираните нарушения, което съдът намира за 3 доказано в настоящия процес.

Анализирайки всички установени и изброени по-горе обстоятелства, съдът, намира, че процесните административни нарушения, за което е наказан жалбоподателят, представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен са засегнати правоотношенията свързани с защита, контрол и опазване на горски и извън горски фонд.

Според чл.93, т.9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай НП е издадено въз основа на Постановление на РП – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство спрямо нарушителя Т.. Мотивите в постановление по пр. пр.№ 13114/2024г сочат, че формално са налице белезите на престъпление, но стойността на съхраняваните и немаркирани дърва от дървесен вид върба е 80 осемдесет лева. При наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, предвид тежестта на административните санкции несъответстващи на стойността на предмета на административните нарушения и обстоятелствата около тяхното извършване, включително и минималните съхранението наличности от 1.5 кубика, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. Налице е основание за отмяна на НП, освен при горепосочените обстоятелства и за това, че съдът дава вяра на показанията на св. Петров, който сочи, че тази дървесина е складирана повече от година и половина на общински терен и нито един държавен орган в .т.ч. и РДГ не е поел отговорност за нейното обезпечаване, изчистване и складиране по подходящ начин в .т.ч. да бъде маркирана за наличие на произход и вид.

Нейната безстопанственост е довела до опасност от пожар в селото.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да са осъществени административни нарушения по чл.213 ал.1 т.ч и т.2 от Закона за горите, те са с незначителна степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние. Спрямо жалбоподателя са приложени необосновано високи санкции, макар и в минимума определен от законодателя, като административно-наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбоподателят се предупреждава, че при извършване на други административни нарушения от същия вид, представляващи маловажен 4 случай, в едногодишен срок от влизане в сила на този съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърли от съда.

От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното постановление, поради което и РДГ - Пловдив следва да заплати на А. А. Т. сумата от 400 лева, платено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 203/29.04.2025г., издадено от Директор на РДГ Пловдив, упълномощен със Заповед № РД49171/23.05.2024г на Министъра на земеделието и храните, с което на А. А. Т.

ЕГН:**********, с адрес ****, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. / петстотин/ лева, на основание чл. 266 ал.1 Закона за горите за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ; ГЛОБА в размер на 500 лв. / петстотин/ лева, на основание чл. 266 ал.1 Закона за горите за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.