Решение № 218 от 13.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330204748 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. Р. С., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 7376504 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирана система за контрол на скоростта на МПС тип ATTC ARH CAM S 1 на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2,т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, ОДМВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез представляващ пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноските по делото.

Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес и се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният електронен фиш серия К № 7376504 е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1, за това, че на 14.04.2023г. в 13:27 часа на автомагистрала „Тракия“ км.107+600м. посока гр.Бургас, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Мазда 5“ с рег. № ** с установена скорост на движение от 161 км/ч при въведено ограничение на скоростта от 140 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Нарушението било установено и заснето с АТСС ARH CAM S 1. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като измерената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта, не 164 км/ч., а 161 км/ч.

Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е жалбоподателят С. Р. С. и че с това е извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран с глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,във вр. с ал.2,т.3 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост, като е превишил с 21 км/ч разрешената скорост от 140 км/ч в населено място.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1, същото се монтира в служебния патрул и се явява „мобилно“ по своя характер. Техническото 2 средство е одобрен тип за измерване, с оглед представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване , валиден и към момента на нарушението, свидетелстващ за одобрението на АТСС и извън срока на удостоверението.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство, относно времето и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, наличие/ липса на пътен знак, ограничаващ скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на нарушението, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя С. като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП. Всъщност това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.

Установеното нарушение правилно е съобразено с нормата на чл.182, ал.4,във вр. с ал.2,т.3 от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Ето защо и предвид горното, съдът намира, че следва да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора, искането на въззиваемата страна за 3 присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №7376504, с който на С. Р.

С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2,т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирана система за контрол на скоростта на МПС тип ATTC ARH CAM S 1 на ОДМВР гр. Пловдив.

ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр.

Пловдив, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4