Решение № 308 от 03.08.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. П., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева в присъствието на прокурора П. К. като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101959 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно) и обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 2а ЗОДОВ (в приложимата му редакция – бр. 84/23 г. на ДВ).

Исковете са обективирани в искова молба от 17.12.2025 г., подадена от М. Б.

В., ЕГН ********** и от А. Е. В., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. „С.

К.“ № 2, против Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (по нататък за краткост само КОНПИ или Комисията), със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „Св. Н.“ № 6, с код по БУЛСТАТ ***.

Ищците твърдят, че са съпрузи и спрямо първия ищец е била образувана проверка от Комисията, свързана с незаконно придобито имущество. Поддържат, че като резултат от финализирането на проверката КОНПИ (тогава КПКОНПИ) е предявила против тях искове за отнемане на незаконно придобито имущество, по повод на което е било образувано гр. д. № 72/20 г. на Окръжен съд – гр. Б.град.

Поясняват, че преди завеждането на тези искове е било проведено и производство по тяхното предварително обезпечаване – по ч. гр. д. № 270/19 г. на Окръжен съд – гр.

Б.град, при което за периода от 02.12.2019 г. до 13.06.2024 г. е бил наложен запор върху вземанията на втората ищца по банковата й сметка с IBAN: BG ***, разкрита в „Р. (Б.)“ ЕАД (с настоящ правоприемник „О. б. б.“ АД). Изтъкват, че исковете за отнемане на незаконно придобито имущество са били изцяло отхвърлени със съдебно 1 решение, което е влязло в законна сила. Заявяват, че от предявяването на тези неоснователни искови претенции са претърпели неимуществени вреди (емоционален стрес, притеснения, безпокойство, засягане на доброто име), за което им се дължат обезщетения от по 15 000 лв. (7 669,38 евро). Сочат, че за времето, през което банковата сметка на втората ищца е била под запор, тя е била лишена от възможността да ползва сумата от 6 000 лв., налична по нея, при което е понесла и имуществени вреди от 3 002 лв. (1 534,90 евро), съпоставими със законната лихва за периода на действието на запора. Искат присъждане на визираните суми, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отхвърляне на неоснователните искове – за обезщетенията за неимуществените вреди, както и от датата на образуване на сегашното дело – за обезщетението за имуществените вреди. Претендират и съдебни разноски.

Ответникът оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: в случая няма незаконосъобразни актове и/или действия на негови органи и длъжности лица; липсват и доказателства, обосноваващи ищцовата теза за претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от такива актове и действия; размерът на претендираните обезщетения не кореспондира с твърдените вредни последици; сочените имуществени вреди нямат реален характер, доколкото втората ищца не е била лишена от титулярството върху паричните средства по запорираната сметка.

Прокурорът, участващ в съдебното производство, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, също намира претенциите на ищците за неоснователни, подкрепяйки процесуалната теза на ответника и излагайки допълнителни доводи за недоказаност на поддържаните вреди.

Съдът приема следното:

1.) Фактически и правни изводи по съществото на делото:

1.1.) Повдигнатият правен спор налага най-напред да бъдат отчетени някой основополагащи принципни положения, които са релевантни за него и ще бъдат изходна база за правилното му разрешаване.

1.1.1.) Предпоставките, пораждащи гражданска отговорност за вреди по чл.

2а ЗОДОВ (в приложимата му редакция – бр. 84/23 г. на ДВ), в хипотезата на неоснователен иск за отнемане на незаконно придобито имущество, по правило са четири – 1/ срещу ищеца да е бил подаден такъв иск от КОНПИ; 2/ искът да е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение; 3/ в правната сфера на ищеца да са настъпили конкретни вреди (неимуществени и/или имуществени) и 4/ да има пряка причинна връзка между вредите и неоснователния иск (вж. Решение № 166/18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/16 г., III г. о. на ВКС).

1.1.2.) Гражданската отговорност по ЗОДОВ има деликтен характер, 2 обективна е и не е поставена в зависимост от виновно поведение на длъжностно лице от състава на съответния държавен орган (вж. Решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/18 г., III г. о. на ВКС). Затова обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ се дължи при наличие на вреди, произтекли от отхвърления иск на КОНПИ за отнемане на имущество, като няма нужда да се установява доколко законосъобразни и в съответствие с длъжността им са били действията на служителите на тази комисия в производството, приключило с извод за неоснователност на иска (вж. Определение № 5980/19.12.2025 г. по гр. д. № 2317/25 г., IV г. о. на ВКС).

1.1.3.) Размерът на обезщетението за неимуществени вреди винаги се определя при спазване на постулата, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – от съда по справедлИ.ст. „СправедлИ.стта“ по смисъла на този нормативен текст не е абстрактно понятие, а е детерминирана от преценката на конкретни факти, които са обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и раздел II от мотивите на Постановление № 4/23.12.1968 г., Пленум на ВС). Тук поначало меродавни са характерът и степента на увреждането, начинът и обстоятелства, при които то е получено, последиците, продължителността и степента на интензитета му, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, както и здравословното му състояние (вж. Определение № 5833/15.12.2025 г. по гр. д. № 3044/25 г., III г. о. на ВКС). А конкретно в производството по чл. 2а ЗОДОВ следва допълнително да се съобразят и особените фактори, касаещи: предмета, продължителността и интензитета на проведеното производство от КОНПИ; разгласяването на данни в медиите от същото; конкретния начин на засягане на честта и доброто име на проверявания в обществото; засягане на взаимоотношенията в семейството; последици за професионалната реализация; факта, че проверяваният е носил тежестта за доказване на обстоятелствата, твърдени от него, от които е черпил благоприятни правни последици (вж. Решение № 698/25.11.2024 г. по гр. д. № 2984/23 г., III г. о. на ВКС). Нормално е да се приеме, че по време на исково производство, заведено от КОНПИ, лицето, срещу което производството се води, изпитва типичните при подобна ситуация неудобство, унижение, притеснение и несигурност, но за негативни последици, по-големи от обичайните, трябва да бъдат ангажирани конкретни доказателства (вж. Решение № 473/12.07.2024 г. по гр. д. № 4294/23 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 2259/29.04.2026 г. по гр. д. № 4670/25 г., IV г. о. на ВКС).

1.1.4.) Тъй като по силата на чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато се е стигнало до осуетяване на възможността за ползване на парична сума, също се дължи обезщетение, чийто минимален размер е този на законната лихва, определена по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД (вж. Решение № 281/04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/10 г., III г. о. на ВКС).

1.2.) Фактологията, която е релевантна в настоящия казус, се установява 3 посредством относимите към него доказателствени източници и е следната:

1.2.1.) От материалите, съдържащи се в кориците на гр. д. № 72/20 г. на Окръжен съд – гр. Б.град (изисканото за послужване и приложено към сегашното дело), се констатира, че:

- Ищците М. и А. В.и са съпрузи от 1992 г.

- На 18.04.2018 г. в КОНПИ (тогава КПКОНПИ) е било получено уведомление от Специализираната прокуратура, според което ищецът М. В. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 и по чл.

244, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

- Тъй като тези престъпления попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), срещу ищеца В. е започнало производство за установяване на значително несъответствие в имущественото му състояние, съгласно протокол от 26.04.2018 г., като проверката е била водена от ТД на КПКОПНПИ – гр. В..

- Проверовъчната дейност е приключила с решение от 28.02.2020 г. на Комисията, според което съществува значително несъответствие от 64 205,75 лв. в имущественото състояние на сегашните ищци.

- По повод на последното на 04.03.2020 г. Комисията е депозирала искова молба в Окръжен съд – гр. Б.град, по която е било образувано гр. д. № 72/20 г. по описа на този съд, с искане от настоящите ищци да бъде отнето в полза на държавата имущество на посочената стойност, което е подробно описано в петитума на самата искова молба.

- С Решение № 902227/14.11.2022 г., влязло в сила на 28.02.2024 г., така предявените искове са били напълно отхвърлени.

1.2.2.) От приобщените към доказателствения материал обезпечителна заповед от 25.11.2019 г. по ч. гр. д. № 270/19 г. на Окръжен съд – гр. Б.град, запорно съобщение от 27.11.2019 г. по изп. д. № 75/19 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – гр. П., банково удостоверение от 08.04.2025 г. на „О. б. б.“ АД и писмо от 30.06.2026 г. на същата банкова институция става ясно, че:

- По искане на КОНПИ (тогава КПКОНПИ) е било допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу М. и А. В.и, които по-късно са били предявени по гр. д. № 72/20 г. на Окръжен съд – гр. Б.град.

- Една от обезпечителните мерки е била „запор“ върху банковата сметка на ищцата А. В., с IBAN: BG ***, разкрита в „Р. (Б.)“ ЕАД, чийто настоящ правоприемник е „О. б. б.“ АД.

- Запорът е бил наложен на 02.12.2019 г. и е бил вдигнат на 13.06.2024 г.

- Размерът на запорираната сума е бил 5 734,57 лв.

1.2.3.) От справка за съдимост на ищеца В., издадена на 01.07.2026 г. от Бюро „Съдимост“ при Районен съд – гр. П., е видно, че същият е бил осъден с присъда 4 от 25.10.2018 г. на Специализирания наказателен съд (влязла в сила на 27.10.2020 г.) за престъпления по чл. 321, ал. 6 и по чл. 244, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, като за това осъждане на 30.10.2024 г. е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК.

1.2.4.) От справки за регистрираните трудови договори на ищците, изготвени на 26.05.2026 г., чрез системата на Районен съд – гр. П. за отдалечен достъп до информационния масив на НАП, се установява, че от 2015 г. първият ищец няма действащ трудов договор, а втората ищца работи като възпитател в средно училище в гр. П..

1.2.5.) От ангажираните от процесуалния пълномощник на ответника справки от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел се изяснява, че:

- От 08.08.2017 г. до 19.02.2018 г. ищцата В. е била едноличен собственик на капитала на „МБВ 2018“ ЕООД, след което е прехвърлила дружествените си дялове на ищеца В..

- Ищецът В. от 19.03.2014 г. е едноличен собственик на капитала на „МБ 2014“ ЕООД, а до 28.11.2024 г. е бил съдружник в „Бела Оборот“ ООД.

1.2.6.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства – чрез разпита на свидетелите И. М. и И. С., които от около 40 години са в приятелски отношения с двамата ищци.

1.2.6.1.) Свидетелят М. съобщава, че: знае, че е било водено дело срещу ищците, но не може да каже какъв е неговият предмет; преди няколко години разбрал, че ищците имали проблеми, но знае какви са те; тогава ищцата В. му изглеждала притеснена и му казвала, че се чувства притеснена, но М. не разбрал какви са конкретните причини за това.

1.2.6.2.) Свидетелят С. разказва, че: преди около 5-6 години ищецът В. му е споделял, че срещу него и ищцата В. се води дело за отнемане на имущество; тогава и двамата ищци изглеждали притеснени и изнервени; ищецът В. му е споделял още, че по този повод се налагало да пътува до гр. В. и няколкократно е искал от С. пари на заем.

1.2.6.3.) Показанията на свидетелите заслужават кредит на доверие, тъй като казаното от тях се базира на лични впечатления и не се опровергава от останалите елементи на доказателствената съвкупност.