Решение № 3636 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3636 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100508646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.05.2025г., постановено по гр. дело № 66068/2023 год. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД срещу ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата от 7 587, 48 лева – главница, представляваща непогасена част от регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети по лек автомобил „НИСАН ДЖУК“, с рег. № ********, причинени при ПТП на 04.01.2023 г. на пътя кв. Сарафово – гр.

Бургас, реализирано по вина на застрахован при ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „БМВ”, с рг. № ********, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48983/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа необоснованост на приетия за установен механизъм на процесното ПТП и вината за настъпването му. Излага, че съдебнотехническата експертиза не е дала категоричен отговор относно конкретния механизъм на увреждане, доколкото вещото лице е посочило предполагаема /хипотетична/ верига от събития, която би могла да доведе до процесното ПТП. Счита, че заключението на експертизата не следва да се кредитира, тъй като същото е изготвено единствено на базата на твърденията в исковата молба. Аргументира становище, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване застрахованият при ответното дружество водач да е извършил нарушения на правилата за движение, в причинна връзка с които да са настъпили вреди по другия автомобил. Въззивникът навежда съображения, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че процесното ПТП е възникнало заради трети неидентифициран автомобил, който е отнел предимството на застрахования при ответника водача. Счита, че представеният протокол за ПТП не удостоверява обективно фактите, относими към процесното произшествие. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемият ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Излага, че свидетелските показания на застрахования при ответника водач не се подкрепят от другите доказателства по делото, поради което не следва да се кредитират. Поддържа, че механизмът на процесното ПТП, както и наличието на виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил “БМВ” се установяват въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, гласните доказателствени средства, представеният протокол за ПТП, както и от административно-наказателната преписка. С оглед 2 изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

3

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства, установими и от събраните по делото доказателства, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане – “Каско на МПС”, сключен между ищеца и собственика на лек автомобил “Нисан Джук” с рег. № ********; в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 04.01.2023г., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, на Главен път I-9, в района на 233+300 км., с посока от кв.

„Сарафово“ към гр. Бургас със следните участници: 1./ ППС „БМВ”, с рег. № ********, с водач Я.Д.Д. и 2./ ППС „Нисан Джук”, с рег. ********, с водач В.Х.Б.. В резултат на ПТП на застрахования при ищеца автомобил са били причинени увреждания, довели до „тотална щета“, за отстраняването на които не се спори, че ищцовото дружество е изплатило на застрахованото лице сумата в размер на 15 986, 08 лева. Безспорно е и съществуването на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил “БМВ”, с рег. № ********, действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ отговорността на водача Я.Д.. Ответното дружество е извършило на 12.06.2023г. извънсъдебно плащане по предявена от ищеца регресна претенция на сума в размер от 7 592, 47 лева.

Спорът във въззивното производство е концентриран относно механизма на увреждането и с това от чие противоправно поведение е настъпил вредоносният резултат.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно приетия за установен 4 механизъм, обосновани с твърдения за неправилна преценка на събраните гласни доказателствени средства. Въззивникът поддържа, че процесното ПТП е настъпило по вина на трето неидентифицирано МПС. Сочи, че водачът на това неизвестно превозно средство е отнел предимството на правомерно движещият се водач на лек автомобил “БМВ”, който е извършил спасителна маневра – внезапно спиране с цел избягване на удар с неизвестното превозно средство, в резултат на което автомобилът е поднесъл и се е блъснал в застрахованото при ищцовото дружество МПС. Настоящият съдебен състав счита наведените оплаквания за неоснователни по следните съображения:

В първоинстанционното производство е представен протокол за ПТП № 1619467 от 04.01.2023г., съставен от служител на Сектор Пътна полиция – РДВР – Бургас след посещение на място. Протоколът е подписан от участниците в пътния инцидент – от водача на лек автомобил “Нисан Джук” и от водача на лек автомобил “БМВ. В графа “обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП” е посочено “участник 1 /водач на лек автомобил “БМВ”/ при движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението блъска в задна част участник 2 /лек автомобил “Нисан Джук”/, който се движи пред него и вследствие на удара участник 2 се блъска в еластична предпазна преграда”. В константната практика на ВКС е прието, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му по установените в закона ред и форма, представлява официален свидетелстващ документ, който се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК - и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато мястото на ПТП е посетено от длъжностното лице, съставило протокола, съставителят удостоверява пряко възприети от него при огледа факти, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, пътни знаци, маркировка на мястото на произшествието и др. Обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, когато същият не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, относно механизма на произшествието, или не удостоверява 5 всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства /вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм/, поради което, дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, назначаване на вещи лица /автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на II-ро т. о., решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на II-ро т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I-во т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на I-во т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на II-ро т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на I-во т. о., решение № 71/16.08.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г. на II-ро г. о., решение № 11/24.01.2019 г. по гр. д. № 2653/2018 г. на IV-то г. о./.