Решение № 2004 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2004 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20261100501745 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Хепи кредит“ООД /с предишно наименование „Интернешънъл саламанка капитал“ООД/ срещу постановление, инкорпорирано в съобщение от 05.01.2026г. по изпълнително дело №20258510403472 на частен съдебен изпълнител М.П. №851 на КЧСИ, с което е отказано поисканото от длъжника прекратяването на изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че извършеното цедиране на вземането, с което взискателят по изпълнителното дело го е придобил, не е породило действие спрямо него поради липсата на уведомление за цесията. Твърди също така, че на 20.09.2024г. е изпратило цялата дължима сума на първоначалния взискател и цедент адв.Н.И. с пощенски запис, за което е и уведомило кредитора на електронния му адрес на 24.09.2024г. Претендира отмяна на обжалваното постановление и произнасяне в обратния смисъл. Алтернативно моли да бъдат намалени приетите от ЧСИ разноски. Претендиро разноски в настоящото производство.

В подаденото в срок възражение взискателят по изпълнителното дело оспорва жалбата като неоснователна и претендира потвърждаване на обжалваното постановление. Твърди, че за да е приложима разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, длъжникът трябва да докаже не само изпращането, но и получаването на сумата от кредитора. Според него само влагането на сумата по банковата сметка на кредитора и уведомяването му за това, би следвало да се приеме за валидно плащане на задължението. Претендира разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е 1 допустима, но неоснователна..

Софийският градски съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Така посочените хипотези касаят погасяване на дълга преди завеждане на изпълнителното производство, независимо от момента на узнаването за последното. Очевидно законодателят е придал правна релевантност на момента на внасяне /изпращане/ на сумата по сметка на кредитора, а не на реалното получаване в пощенска станция от страна на кредитора или по банковата му сметка. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на взискателя, че единствен редовен способ за изпълнение е влагането на сумата в банка и уведомяване на кредитора за това, тъй като самата разпоредба на чл.433, ал.1, т.1 ГПК допуска това да стане чрез пощенска станция. Именно от момента на изпращането на сумата за кредитора е налице възможност да получи същата, а длъжникът не може да се разпорежда с нея, след като вече е внесена /наредена/ за друго лице.

Следователно от представените по делото писмени доказателства се установява, че предвидените в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело са налицедлъжникът не само е представил квитанция от пощенска служба, но и уведомително писмо да кредитора, че сумата по изпълнителния лист е внесена за него преди образуване на изпълнителното производство. Обстоятелството, че към момента на образуване на изпълнителното дело, а и към настоящия момент, сумата все още не е изплатена, е ирелевантно предвид ясната и точна разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Оттук може да се направи и извод, че длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.

Ето защо постановеният от ЧСИ отказ да прекрати производството по изпълнителното дело следва да се отмени, като вместо това изпълнителното дело следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това и всички разноски в изпълнителното производство следва да останат в тежест на взискателя по делото. С прекратяване на изпълнението всички извършени процесуални действия по изпълнението отпадат с обратна сила- считат се за неосъществени и по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските са сметка на взискателя.

Предвид изхода на настоящото производство, на жалбоподателя следва да бъдат 2 присъдени сторените разноски в размер на 12,78 евро държавна такса, 24,54 евро за администриране на същата и 245,42 евро за възнаграждение на процесуален представител, или общо 282,74 евро.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление, инкорпорирано в съобщение от 05.01.2026г. по изпълнително дело №20258510403472 на частен съдебен изпълнител М.П. №851 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, наложен е запор на банкови сметки на длъжника и са приети такси за събиране по ТТРЗЧСИ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнително дело №20258510403472 на частен съдебен изпълнител М.П. №851 на КЧСИ.

ОСЪЖДА „Гранд слам чемпиън“ЕООД с ЕИК:205674841 да заплати на „Хепи кредит“ООД с ЕИК:200604885, сумата от 282,74 евро /двеста осемдесет и две евро и 74 цента/- разноски за държавна такса, такса по ТТРЗЧСИ за администриране на жлба и адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3