Протокол № 405 от 17.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 405 гр. Варна, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900593 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:32 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене, се явиха:

Ищецът М. А. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д. Д., редовно преупълномощен от адвокат Я. Д. и приет от съда от днес.

Съищецът „Банка ДСК, АД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не се явява представител в съдебно заседание.

Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не се явява представител в съдебно заседание.

Вещото лице Т. Х. О., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

СЪДЪТ докладва постъпила по ЕПЕП молба с вх.№ 19193 на 12.06.2026г. от ответника „Дженерали Застраховане“ АД чрез юрисконсулт Г.

Р., в която сочат, че поради служебна ангажираност не могат да изпратят представите и молят да се даде ход на делото. Заявяват, че нямат въпроси към вещото лице и молят да бъде приета съдебно-техническата експертиза. Към момента нямат нови доказателствени искания. Изразяват становище по същество на спора и молят за присъждане на разноски в размер на 300 евро за депозит за съдебно-техническата експертиза и 300 евро юрисконсултско възнаграждение.

Адв. Д.: Считам, че няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Д.: Поддържаме изцяло исковата молба. Оспорваме отговора на исковата молба. Нямаме възражения по проекта за доклад.

СЪДЪТ с оглед липсата на възражения от страните, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение рег.№ 558 от 03.04.2026., и го обявява за окончателен, както следва:

Производството е образувано по предявени от М. А. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ****************, като процесуален субституент на конституирания на основание чл.26 от ГПК с Определение №1611/06.11.2025г. съищец „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 383, ал. 4, във вр. чл. 383, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 134 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „Банка ДСК“АД с ЕИК 121830616, сумата от 13293.59 евро /частичен иск от 39054.93 евро/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ******** от 10.07.2024 г. за имуществена застраховка „ЗАКРИЛА ЗА ДОМА“ по заведена щета № 211839235/13.09.2024 г. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети върху масивна външна ограда, разположена в недвижим имот, находящ се в г********************** и настъпили в резултат на застрахователно събитие - природно бедствие /буря и проливен дъжд с наводнение/ от 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска /29.09.2025 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1539.99 евро /частичен иск от 4524.28 евро/, считано от датата на окончателното произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество по процесната ликвидационна преписка 04.11.2024 г. до 25.09.2024 г.

2

В исковата молба се поддържа, че по силата на Договор за ипотечен кредит № 10172310/19.06.2023г. „Банка ДСК“ АД е предоставила на ищеца сумата от 300 000.00 евро за покупка на поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в ****************, с площ от 1815 кв.м., заедно с построената в имота вилна сграда с идентификатор *******.1, със застроена площ от 169,31 кв.м. и разгърната застроена площ - 521 кв.м., придобит впоследствие от ищеца с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт *********** г. по описа на нотариус Н. Д. с рег. № *** в НК.

Във връзка с предоставеното по отпуснатия кредит обезпечение чрез договорна ипотека върху описания имот, на 10.07.2024 г. е сключен застрахователен договор под формата на писмена застрахователна полица № ********** между ищеца като застраховащ и застрахован, и ответното дружество като застраховател, за имуществена застраховка „ЗАКРИЛА ЗА ДОМА“ със срок на валидност от 00:00 ч. на 12.07.2024 г. до 23:59 ч. на 11.07 2025 г. и платена еднократно застрахователна премия в размер на 1125.13 лв. и с лимит на отговорността от 1 100 000.00 лв. при рискове „пожар и природни бедствия“. В раздел „Специални договорености“ от застрахователния договор изрично е посочено, че от общата застрахователната сума на недвижимото имущество /жилищна сграда - къща/ са предвидени 200 000.00 лв. за масивната ограда в имота. В застрахователната полица е посочено като трето ползващо се лице ипотекарният кредитор „Банка ДСК“ АД, доколкото застрахованите имущества са послужили като обезпечение на отпуснатия на собственика им ипотечен кредит. В периода на застрахователното покритие на процесната полица, на 11.09.2024 г., е настъпило застрахователно събитие, като в резултат на буря и проливен дъжд с наводнение масивната външна ограда в двора на процесния недвижим имот сериозно се е напукала и разместила. По повод на природното бедствие е обявено и извънредно положение от общинските органи. Настъпилото събитие представлява покрит риск по Клауза „Пожар и природни бедствия" от приложимите към застрахователния договор Общи условия, в които като природни бедствия са посочени „мълния, буря, градушка, проливен дъжд, естествено натрупване на сняг и лед, морски вълни, наводнение, свличане, срутване, подпочвени вреди и земетресение“. На 13.09.2024 г. ищецът е предявил претенция към ответното дружество с искане за оценка на вредите, в резултат на което е заведена щета № 211839235/13.09.2024 г. и след извършен оглед представител на 3 застрахователя е съставил Констативен протокол, в които е посочено, че пораженията по оградата са причинени от буря и силен дъжд на 11.09.2024 г., същите са подробно описани и оценени на сумата от 63 654.00 без ДДС или 76 384 80 лв. с ДДС. По така предявената претенция застрахователят се е произнесъл с отказ, обективиран в писмо от 06.10.2024 г. и последващо такова от 04.11.2024 г., позовавайки се на предвидени в Общите условия изключени от застрахователното покритие рискове по т. 84.7, т. 84.8 и т. 84.15 и посочвайки, че констатираните повреди са с дълготраен характер и са резултат на многократно измокряне, а не вследствие на еднократен дъжд. В тази връзка застрахователят се позовава и на извършена справка в масивите на „Гугъл“ от 2012 и 2022 г., от която било видно почерняване и отлепяне на части от външната мазилка на оградата. Отказът се оспорва като необоснован с твърдения, че масивите на „Гугъл“ са заснети през август месец 2022 г., а процесната застрахователна полица е сключена юли месец 2024 г., т.е. застрахователят е можел да извърши чрез свой представител оглед на имуществото и да се запознае с рисковите му характеристики и с текущото му техническо състояние преди да се съгласи да го застрахова. Твърди се, че видимите по снимките увреждания имат незначителен козметичен характер и не касаят конструктивната здравина и цялост на оградата и нейната основа.

Нещо повече, банката е приела имуществото без забележки като годно и надлежно обезпечение на отпуснатия от нея ипотечен кредит. След проведена кореспонденция с ипотекарния кредитор, последният с Писмо с изх. № 16-10 028964/05.06.2025 г. е посочил, че по ипотечния кредит не се установяват просрочени или непогасени месечни вноски, като кредиторът запазва правата си на трето ползващо се лице по полицата, доколкото кредитът все още не е изцяло погасен, но няма да се възползва от правото си на иск срещу застрахователя по посочената щета. С оглед изложеното се прави искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на трето ползващо се лице, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на окончателния отказ за доброволното му заплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като недопустим. Твърди, че се предявяват чужди права пред съд - застрахованият иска присъждане на застрахователно обезщетение и лихва в полза на третото ползващо се от застраховката лице и конституирането му като страна по реда 4 на чл. 26, ал. 4 от ГПК, без да са налице предпоставки за процесуална субституция, доколкото ищецът не е кредитор спрямо банката и не е налице заплаха за удовлетворяването на ищеца поради бездействие на „Банка ДСК" АД. Ищецът няма ликвидни и изискуеми вземания към банката, а правно организационната форма и финансовите й характеристики, видни от Търговския регистър, както и размерът на твърдяното задължение, не обуславят заплаха за удовлетворението на кредитора по смисъла на закона.

Съгласно съдебната практика чл.134 ЗЗД не се прилага, когато длъжникът бездейства, но наличното му имущество е достатъчно, за да покрие задълженията му. В условията на евентуалност се поддържа, че искът е неоснователен по съображения, че описаните вреди по застрахованата масивна ограда не биха могли да настъпят в резултат от еднократно събитие заявения проливен дъжд, а имат дълготраен характер и са причинени от многократно измокряне и продължително във времето действие на водата и влагата. За това свидетелства обективираното на снимковия материал почерняване отвътре и отвън на оградата, както и отлепването и компрометирането на големи парчета от мазилката. Именно тези неотстранени дългогодишни и задълбочаващи се с времето повреди са довели до бавното и постепенно, но значително компрометиране на конструкцията, здравината и устойчивостта на самата ограда. Наличието на тези увреждания отпреди твърдяното събитие се признава многократно от застрахования както в депозираната до дружеството жалба, така и в исковата молба. На изготвения и общодостъпен в Гугъл снимков материал на процесната ограда от 2022 г. се наблюдават започналите още тогава процеси на компрометиране здравината на оградата, почерняване и подкожушване на външната мазилка и вертикално спукване в югоизточната й част, които са констатирани и при обработване на заявената претенция и се претендират като претърпени вреди с настоящата искова молба. По тези съображения се позовава на изключени рискове по т.

84.7. (неотстранени повреди от по-рано настъпили събития или причините за възникването им, т. 84.8. (амортизация, лош, неправилен и/или неподходящ монтаж или поддръжка) и т. 84.15. (събития, възникнали преди сключването на застраховката, независимо дали тяхното проявление продължава и след началото на застрахователното покритие по полицата). В настоящия случай се касае за събитие, което по съгласие на страните още при сключване на застраховката и при очертаване рамките на застрахователното покритие е 5 изрично изключено от обхвата на същото. Доколкото цитираните клаузи по т.84 от ОУ са уредени като изключени рискове, а не като основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, същите са законосъобразни и допустими. Щом тези клаузи са приети от Застрахования /чрез приемането на ОУ към застраховката/, те следва да намерят приложение в отношенията между страните по застрахователния договор. При условията на евентуалност, се оспорва размерът на ищцовата претенция с твърдения, че същият е завишен и неотговарящ на реално претърпените от твърдяното събитие вреди. Оспорва се и наличието на причинно - следствена връзка между всички претендирани вреди и твърдяното природно бедствие. Поддържа се, че част от претендираните от ищеца СМР не са необходими за отстраняване на щетите от твърдяното събитие /напр. отнемане на земни маси, подравняване на терена, разчистване от храсти и тръни; извозване на разбухнати земни маси растителни отпадъци до депо с включена такса депониране и др./. Излага се, че съгласно изричната уговорка между страните, постигната в т. 119.4 ОУ, размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по средно-пазарни цени, публикувани в „Справочник за цените в строителството СЕК" към датата на събитието. Твърди се на следващо място, че съгласно т. 10.2.1 от ОУ страните са предвидили лимит на отговорността на застрахователя за разходи за разчистване - 5000 EUR. Видно от представената от ищеца количествено стойностна сметка /раздел I. „Разрушителни работи, изкопни работи, депониране"/ претендираната от ищеца сума за тези разходи надвишава договорения лимит. Поддържа се, че с цел избягване на неоснователното обогатяване стойността, необходима за възстановяване на увредената ограда от неотстранените от по-рано щети, следва да бъде изключена от размера на обезщетението по преписка № 211839235, като се цитира и съдебна практика.