Акт № 2908 от 07.07.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 206

Номер

206

Година

27.08.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.18

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно гражданско дело номер

20105100500263 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

С Решение № 87/28.06.2010 г., постановено по реда на бързото производство по Г. д. № 139/2010 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от А. А. И. от Г. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ (в диспозитива на обжалваното решение е посочено чл. 344, ал. 1, т. и 3, което настоящият съдебен състав счита за явна фактическа грешка от техническо естество) против „А. – Б.” Е., Г. М.. Освен това ищецът е осъден да заплати сумата от 600 лева разноски по делото. Срещу така постановения първоинстанционен съдебен акт е подадена въззивна жалба от ищеца А. И.. В жалбата са изложени съображения, които по съществото си имат характер на такива за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост. Наведен е довод в смисъÙ, че първата съдебна инстанция не е взела предвид това, че при постановяване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание работодателят не е определил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на наказаното лице – дали то е виновно. Релевирано е твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал деянието, предмет на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото, като тежко дисциплинарно нарушение, че не е взел предвид това, че за нарушението „производство на некачествена продукция” законодателят е предвидил друго наказание в чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, че наказанието „дисциплинарно уволнение” не е сред предвидените в чл. 187 от КТ; застъпва се становището, че за да е налице хипотезата по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ („други тежки нарушения на трудовата дисциплина”), е необходимо да е имало предходни дисциплинарни нарушения, а на въззивника предходни дисциплинарни наказания не са налагани. Твърди се още, че районният съд не е преценил правилно събраните доказателства във връзка с дадените от въззивния жалбоподател обяснения пред работодателя. Излага се становището, че е допустимо в едно шивашко предприятие, в каквото е работела А. А., всеки един работник да има наличие на определено количество произведена некачествена продукция, сочи се в тази връзка разпоредбата на чл. 204 от КТ, като се твърди още, че на въззивния жалбоподател незаконосъобразно е била удържана от работодателя сумата от 240 лева във връзка с произведена некачествена продукция. Релевира се довод за противоречие на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и по-специално – липса на посочено време на извършване на нарушението и непосочване на количеството на произведената некачествена продукция. Излагат се и съображения за това, че към момента на уволнението А. И. е била бременна в трети месец, което е било известно на отговорника на цеха, видно от свидетелските му показания пред първата инстанция, поради което е налице и нарушение на чл. 333, ал. 5 от КТ, доколкото не е било поискано предварително разрешение от Инспекцията по труда (сочи се, че това е достатъчно основание уволнението да бъде признато за незаконно, без да се разглежда спорът по същество). Въз основа на горните доводи е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените пред районния съд искове. Прави се и искане за присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на така подадената въззивна жалба от страна на въззиваемото дружество. Изложено е становище за неоснователност на жалбата и за противоречие на последната с изискванията на процесуалния закон. Сочи се това, че разпоредбата на чл. 187 от КТ посочва чрез изброяване видовете нарушения на трудовата дисциплина, а не видовете дисциплинарни наказания. Излага се твърдения, че в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ не е необходимо да са били извършени други предходни дисциплинарни нарушения. Възразява се срещу твърденията на въззивника относно оценката на доказателствата по делото (досежно обясненията на работника А. И., дадени пред работодателя). Възразява се и срещу твърдението, изложено във въззивната жалба, за липса на реквизити на процесната заповед; твърди се, че в заповедта е посочено конкретното нарушение, както и доказателствата за него. Сочи се още, че едно от посочените доказателства представляват обяснение на А. И., което е дадено от нея във връзка с извършено на 07.04.2010 г. дисциплинарно нарушение, като в самото обяснение е направено признание на нарушението; твърди се, че това обяснение е дадено непосредствено след извършване на нарушението на същата дата (07.04.2010 г.), като се посочва още, че това писмено доказателство (обяснението) не е оспорено от въззивника. Възразява се и срещу твърдението за нарушение по чл. 333, ал. 5 от КТ, доколкото такова твърдение не е било релевирано в исковата молба по делото, а е било твърдяно от процесуалния представител на ищеца (въззивния жалбоподател) по-късно, в съдебно заседание, без да се посочат причините, поради които това не е направено в исковата молба. Във връзка с горното се прави искане въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС – М..

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Иска присъждане на разноски. В същото съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

В представена по реда на чл. 149, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК пред въззивната инстанция писмена защита въззивният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, излага практически същите мотиви в подкрепа на релевираните във въззивната жалба твърдения, които вече са изложени в жалбата. В представена също така по реда на чл. 149, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК пред въззивната инстанция писмена защита въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, доразвива доводите, застъпени в отговора на исковата молба; прави искане и за присъждане на разноски.

Въззивният съд, след като извърши проверка по реда на чл. 269, изр. 1 от ГПК, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Същото обаче се явява частично неправилно.

По настоящото дело от фактическа страна се установява следното:

Съгласно трудов договор от 18.09.2007 г. (с посочена дата за постъпване на работа – 19.09.2007 г.) между ищеца – като работник - и ответника – като работодател (с посочен БУЛСТАТ **********) - А. А. И., ЕГН *, е била назначена на длъжност „стажант-шивачка” с място на работа шивашки цех в Г. М., с уговорено трудово възнаграждение 180 лева. Уговорено е, че допълнителното възнаграждение се определя на 0,8 % за всяка навършена година трудов стаж, както и че месечното трудово възнаграждение се определя съгласно вътрешните правила за организация на работната заплата; отбелязано е писмено изявление на А. И., че е запозната с Вътрешния правилник за организация на работната заплата на продуктивния персонал в „А. Б.” Е..

С допълнително споразумение към трудовия договор между ищеца и ответника от 05.03.2008 г., считано от 07.03.2008 г. И. е преназначена на длъжност „шивачка” с месечно трудово възнаграждение съгласно Правилника за организацията на работната заплата на продуктивния персонал в „А. Б. Е.” – М.” (същият, със срок на действие считано от 01.12.2007 г., е наличен по делото, като за основна заплата е отбелязано 220 лева – при неизпълнение на установената минимална заработка и при коректно отработени дни, а като базисен размер за начисляване на премии при заработка над установения минимум – 100 лева). В графа „За другите условия на трудовия договор:” е отбелязано „Акордна система на заплащане съгласно основен трудов договор”.

В допълнително споразумение към трудовия договор между ищеца и ответника от 28.01.2009 г., считано от 01.01.2009 г., в графа (т. 5) „За месечно трудово възнаграждение:” е посочено: Система на нормено заплащане съгласно Правилника за организацията на РЗ на продуктивния персонал в „А. Б.” Е. – М.”. В т. 6 е уговорено, че допълнителното трудово възнаграждение се определя на 0,6 % за всяка навършена година трудов стаж и се начислява и изплаща ежемесечно.

Съгласно приложения Вътрешен правилник за организацията на работната заплата на продуктивния персонал в „А. Б.” Е. М., със срок на действие считано от 01.01.2009 г., системата на норменото заплащане при работници на постоянен трудов договор е определено като 240 лева основна заплата – размер при неизпълнение на установената минимална заработка, при коректно отработени дни, като по-долу са определени размерите в зависимост от процента заработка, когато той е над 75.

Видно от обяснение с дата 14.04.2010 г. до управителя на „А. Б.” Е., Г. М., с вх. № 83/14.04.2010 г., от Р.К.А., на длъжност „пом. Г. отговорник”, на 07.04.2010 г. същата е установила проблем при 426. Посочено е, че е сменено краче, както и че шивачката не е работила по установения метод на работа и има масов дефект (насечено от смененото краче).

Видно от обяснение до управителя на „А. Б.” Е., Г. М. с вх. № 82/12.04.2010 г., от А. А. И., перс. № 426, последната моли да бъде извинена за масовия дефект, който е допуснала поради невнимание и заявява, че ще се постарае занапред да не се повтори.

Съгласно протокол за установена дефектност/брак от дата 07.04.2010 г., подписан и от „Пом. групов отговорник по качеств¯ – шевно” Р. А., както и от „Главен отговорник по качеството – шевно” М. А., е установена дефектност в общо 178 артикула от две партиди с отбелязана причина „насечено / дупки по основния плат – при шиене”, при посочена операция – „100100 двуиглов подгъв”, с отбелязан оператор (фамилия и перс. №) „426 И.”.

С приложената (процесната) Заповед № 119/15.04.2010 г., издадена от ръководител С. П., с подпис от името на този ръководител и с печат на „А. Б.” Е., на ищеца А. А. И. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, като на основание чл. 326, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 16.04.2010 г., е прекратено трудовото правоотношение с И.. В мотивировъчната част на заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 188, т. 3 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина – произвеждане на некачествена продукция и допуснат масов дефект; посочено е и това, че заповедта се издава и въз основа на обяснения с вх. № 82/12.04.2010 г. и с вх. № 83/14.04.2010 г. Със същата заповед е определено на уволняваното лице да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 2009 г. – 2010 г. за 9 дни в размер на 163,62 лева. Съгласно заповедта А. И., на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, във връзка с допуснат масов дефект, се задължава да заплати обезщетение в размер на 240 лева. Отбелязано е, че заповедта е връчена на уволняваното лице на 15.04.2010 г. (фигурира подпис от името на същото лице).

Видно от Декларация при прекратяване на трудовите правоотношения от 15.04.2010 г. ищецът е декларирал, че е съгласен обезщетението, което дължи по чл. 221, ал. 2 от КТ да бъде удържано от трудовото му възнаграждение за месец април 2010 г. и ако така начислената сума не достига, ще довнесе разликата. От същата дата е налице и друга декларация с декларатор ищеца, в която между другото е деклариран и отказ от претенции срещу работодателя, включително искови.

В приложената трудова книжка на ищеца е отбелязано, че същата е била в трудово правоотношение с „А. Б.” Е., М., от 19.09.2007 г., като до 07.03.2008 г. е била на длъжност „стажант-шивачка”, а след тази дата е била на длъжност „шивачка”; за втория период е отбелязано основно трудово възнаграждение 100 лева гарантиран размер + премия. След отбелязването на прекратяването на правоотношението с „А. Б.” Е. – от дата 16.04.2010 г. - липсва отбелязано друго трудово правоотношение.